разсъмване, така страхът изчезваше в утрото на нейното дете.
Една сутрин Юлиус, влизайки при Кристиане, я видя седнала до люлката, която тя люлееше с леко и равномерно движение. Тя сложи пръст на устните си, за да го накара да пази тишина, подаде челото си за целувка и му показа един нисък стол до себе си. След това каза шепнешком:
— Тревожа се, Вилхелм спа зле, плака, бе неспокоен. Не зная какво му е. Току-що заспа, затова говори тихо.
— Вълнуваш се за нищо — успокои я Юлиус. — Херувимчето никога не е било по-розово и по- свежо.
— Намираш ли? Може би си прав. Боя се за него.
С лявата си ръка тя привлече главата на Юлиус на рамото си, без да оставя люлката с дясната.
— Толкова съм щастлива така между моите две любими същества. А, ако само един от вас гo нямаше, мисля че бих умряла.
— Значи признавате — каза Юлиус, като поклати глава, — че вече притежавам само половината от вашето сърце?
— Неблагодарник! Нима той не е част от тебе?
— Поне докато спи! Обърни се за момент изцяло към мен — каза Юлиус.
— О, не, трябва някой да го люлее.
— Е, добре! Кажи на дойката или на Вероника да го полюлеят.
— Трябва винаги да усеща, че аз го люлея, господине.
— Хайде де!
— Е, добре! Опитай.
Тя остави за момент люлката на Юлиус, който на свой ред го залюля по възможно най-лекия начин. Но детето се събуди и се разплака:
— Ето, виждаш ли! — каза Кристиане с победоносен поглед.
След половин час такива разговори и детински закачки Юлиус се прибра в стаята си. Но не бяха минали и двадесет минути и той видя Кристиане да влиза съвсем разстроена.
— Детето наистина е болно — каза тя. — Току-що отказа да се храни; плаче и вика все по-силно. И после, мисля, че има температура. Трябва да се извика лекар, Юлиус.
— Разбира се — каза Юлиус, — но мисля, че в Ландек няма да намерим.
— Един прислужник може да се качи на кон и да препусне до Некарщайнах. За два часа ще се върне. Слизам сама да му кажа.
Тя даде нарежданията си, видя как прислужникът тръгна и отново се качи в стаята.
Юлиус беше там, до детето, което още плачеше.
— Не се ли чувствува по-добре? Боже мой! Колко бих искала лекарят да беше вече тук.
— Търпение! — каза Юлиус.
В този момент вратата се отвори и влезе Самуел Гелб с бърза крачка, като че ли го очакваха.
— Господин Самуел! — извика Кристиане поразена.
XXX
САМУЕЛ ЛЕКАР
Самуел поздрави със сериозен вид Кристиане. Странно защо Юлиус не показа никаква изненада, като го видя, отиде при него и му стисна ръката.
— Ти, които си учил медицина — каза му той, — виж, нашето детенце е болно.
Самуел прегледа мълчаливо детето, след това се озърна и видя дойката, отиде при нея и й премери пулса.
— Но, господине — обади се Кристиане, у която тревогата на сърцето надвиваше вече уплахата на духа, — не дойката е болна, а детето ми.
— Госпожо — отвърна учтиво и хладно Самуел, като продължаваше да я гледа, — майката вижда само детето, лекарят търси причината. Болестта на вашето дете е само следствие от болестта на дойката. Малкото е гладно, това е всичко, а тази жена не може повече да го храни. Смяната на климата и на навиците, скуката, носталгията, знам ли, са прекъснали млякото й. Спешно трябва да бъде заменена.
— Да я заменим? С кого? — попита Кристиане.
— Няма ли някоя дойка в околността?
— Господи! Не зная. О! Аз съм доста непредвидлива майка или поне съм неопитна. Не трябва да ми се сърдите, господине.
Детето извика и приплака отново.
— Не се безпокойте, госпожо — продължи Самуел със същия студен и учтив тон, — детето не е болно и за него няма никаква опасност. Ето какво можете да направите. Вземете за дойка една от козите на Гретхен.
— Вилхелм няма ли да се почувства зле?
— Ще се почувства чудесно. Само че като започнете веднъж, трябва да продължите. Много чести смени на млякото могат да доведат до усложнения. И после, една коза е дойка, която няма да изпитва носталгия по Гърция.
Юлиус веднага изпрати да предупредят Гретхен, която пристигна малко след това.
Тя също не прояви изненада при вида на Самуел. Само Кристиане, която я наблюдаваше, забеляза горчива усмивка на устните й.
Радостта й се върна, когато й казаха, че една от нейните кози ще храни Вилхелм. Тъкмо имала една млада и силна коза с чудесно мляко и изтича да я доведе.
По-време на отсъствието й Самуел успя да успокои Кристиане. Маниерите му бяха съвсем различни, без може би да са по-малко тревожни. Един вид уважителна, но ледена сдържаност бяха заменили високомерните и хапливи подигравки.
Гретхен се върна с една хубава коза, бяла и чиста, която остави да легне на килима. Кристиане постави до нея Вилхелм, които започна жадно да суче.
Кристиане плесна с ръце.
— Спасени сме! — каза Самуел усмихнат. Кристиане неволно отправи към него признателен поглед.
Този странен човек добави замислено:
— Обичам децата. Искам да имам дете. Те са чаровни и не са горделивци: те са слаби и не са зли. Обичам децата: те не са още мъже.
Той стана като че имаше намерение да си ходи.
— Ще закусиш ли с нас? — попита Юлиус.
— Не мога — отговори Самуел, като гледаше към Кристиане.
Юлиус настоя, но Кристиане не каза нищо. Миналото, което бе забравила в един първоначален порив на майчинството, се връщаше в съзнанието й и зад майката отново се появи жената.
Самуел като че ли забеляза мълчанието на Кристиане и отговори по-сухо на настояването на Юлиус.
— Невъзможно. Накарай да ми оседлаят един кон. Ще ти го върна от Некарщайнах.
Юлиус даде нареждания. Кристиане, която вече не се страхуваше, че Самуел ще остане, се почувства по-свободна, за да му благодари, и когато съобщиха, че конят е готов, тя пожела да го изпрати заедно с Юлиус до изхода и му благодари още веднъж, но не го покани да се върне.
И докато той се качваше на коня, тя тихо запита Юлиус:
— Как и защо г-н Самуел Гелб се озова тук, Юлиус?
— Бога ми! — отвърна Юлиус. — Кълна се, че самият аз още не зная.
Самуел бе на коня, поздрави и бързо се отдалечи.
— Най-после си отиде! — въздъхна с облекчение Кристиане.
В този момент Гретхен слезе с козата при тях. Тя чу Кристиане и поклати глава:
— Ах, госпожо — каза тя полугласно, — смятате ли, че наистина си е отишъл?
XXXI
ОТ КОГО БЕ ПОСТРОЕН ЗАМЪКЪТ?
