ласкава дума. На генерал Шварценберг, който представляваше Австрия, той говори за военните му заслуги, за които знаеше и които ценеше.
На барон Хермелинфелд, който бе дошъл да му представи почитта на пруския крал, каза, че науката е за благото на всички страни и че умове като неговия правят хората да се чувстват сънародници.
Когато чу за пратеника на великия херцог Сакс-Ваймар, той енергично отиде при него, отведе го настрани, проведе с него неколкоминутен разговор и на раздяла му каза:
— Господин Гьоте, вие сте велик човек.
Когато свърши прегледът, принцът покани императора да мине в трапезарията.
— Бихте ли съпроводил императрицата — каза Наполеон. — Аз ще дойда след малко. Трябва да се разпоредя за някои неща. А къде е моят студент?
Трихтер, който се бе посъвзел малко, докато вниманието на императора бе насочено другаде, почувствува, че проклетото вълнение отново го обзема. Заведоха го в един кабинет, където влязоха заедно с императора, неговият секретар и двама адютанти.
Наполеон седна пред една маса.
— Да видим сега, приятелю — каза той на Трихтер, — какво имате да ме питате?
— Ваше Величество, майка ми… тоест вуйчо ми… Да, Ваше Величество, беше смел войник на Ваше Величество… — опита се да отговори Трихтер, но гласът му секна.
— Съвземете се — каза императорът. — Къде е вашето прошение? А, ето го.
Подаде го на Трихтер.
— Хайде, след като не можете да говорите, прочетете го.
Трихтер взе прошението, разпечата го и го разгърна с разтреперани ръце.
Преди още да хвърли поглед върху него, той се олюля и пребледня.
— Но какво има? — попита императорът.
Трихтер се строполи безжизнен на пода.
Адютантите се спуснаха към него.
— Не се приближавайте, господа — извика императорът и стана. — Тук има нещо.
— Трябва ли да потърсим лекар? — попита един адютант.
— Не — каза императорът, загледан в Трихтер. — Повикайте барон Хермелинфелд. Но без да вдигате шум и без приказки, за да не стане скандал. Кажете му да дойде сам.
Минута по-късно баронът влезе в кабинета.
— Господин барон — каза императорът, — този мъж падна като подкосен, докато четеше листа, който е на пода. Не го пипайте. Той падна, докато го разгръщаше.
Баронът се приближи до Трихтер.
— Мъртъв е — каза той.
След това отиде до камината, взе машата и поднесе листа високо над пламъка, наблюдавайки с внимание оттенъка, който придобиваше пушекът. Минута по-късно взе писмото, опипа го, помириса го и съсредоточено го разгледа.
Тогава внезапно пребледня.
Бе познал състава на една отрова от средните, векове, чиято тайна знаеха само двама души на този свят.
Той и Самуел.
— Вие пребледняхте — каза императорът.
— Нищо ми няма — отговори баронът. — Може би е от изпаренията.
— Познавате ли тази отрова? — попита Наполеон. — Може ли да ни насочи към убиеца?
Барон Хермелинфелд бе обзет от колебание и смут. Животът на Самуел Гелб бе в ръцете му.
След кратка пауза той каза:
— Ваше Величество, не мога да ви отговоря незабавно. Ще изследвам тази хартия и може да открия някоя следа.
— Добре, господин Хермелинфелд — каза императорът. — Имам доверие във вашите умения и във вашата преданост. Само още една дума: тук сме петима. Закълнете се, господине, в честта си, а вие, господа, в живота си — добави той, като погледна адютантите и секретаря си, — че ще мълчите. Заповядвам ви. Възможно бе да разгласим атентата на Фридрих Стапс, когато напускахме страната, но не и когато влизахме в нея.
LXX
САМУЕЛ ПРЕБЛЕДНЯВА
По времето, когато всичко това ставаше в Ашафенбург, в подземната стая на замъка Самуел разкриваше пред седемте начина и средствата, с които бе организирал своя опит за убийство.
— Часът е десет и нещо, господа — каза Самуел. — В този момент Наполеон е мъртъв, империята е рухнала, а Германия свободна.
Седемте мълчаха.
— Защо мълчите? — продължи Самуел. — Нима не одобрявате това, което съм направил?
— Фридрих Стапс също се пожертва — отговори един от седемте.
— Що за предразсъдъци? — отговори Самуел, повдигайки рамене. — Генералите не са за това да стрелят с пушки. Впрочем, нима вашето Провидение си послужи с по-различни средства? Нима и то не прави с всички нас това, което аз направих с Трихтер. Всички ние служим на неговите цели и то не се колебае да ни убие, когато нашата смърт му се стори необходима за идеята. Аз пожертвах моя приятел Трихтер. От един пияница направих мъченик. Не смятам, че е загубил от това. Хайде, без детински скрупули. Доволни ли сте?
— Средствата ти — най-после каза ръководителят — стоят между теб и твоята съвест. Ако ти действително си освободил Германия, за нас ще бъде от значение само крайният резултат, а ти ще станеш герой за родината и за Съюза на добродетелите. Кога ще разберем със сигурност?
— Човекът от Некар всеки момент ще дойде. Да го изчакаме.
Те зачакаха с голямо вълнение.
В един часа звънецът иззвъня.
— Той е — извика Самуел и отиде да отвори.
Пътникът от река Некар бавно влезе и погледна мрачно.
— Какво има? — попитаха всички.
— Ето какво видях — отговори той. — Изпълних стриктно нарежданията, който Самуел Гелб ми предаде от ваше име. Не оставих Трихтер, докато не предаде прошението на Наполеон. Императорът го покани да влезе с него в двореца.
— Чудесно! — каза Самуел.
— Почакай — каза пътникът. — Тъй като не видях да излиза Трихтер, започнах да обикалям двореца и да се оглеждам откъде мога да се промъкна, когато видях двама души, които излизаха от задната врата с една покрита носилка в ръце и се насочиха към болницата. Проследих ги за момент. Покривалото на носилката се повдигна и видях да се подава една ръка. Познах ръкавицата на Трихтер. Разпитах портиера на болницата. Каза ми, че умрелият е трябвало да бъде погребан още същата вечер.
— Трихтер е мъртъв! — прекъсна го Самуел, като пребледня.
Пътникът продължи:
— Върнах се към двореца. В момента, когато пристигнах, видях как императорът се качи в каретата на императрицата и всички поеха за Вюртсбург сред всеобщия възторг и одобрение на тълпата.
След тези думи настъпи дълго мълчание.
— Достатъчно — каза ръководителят на пътника от Некар. — Можеш да си вървиш.
Пътникът поздрави и излезе.
— Самуел Гелб — каза ръководителят. — Господ е по-силен от теб. Ти успя да убиеш само своя приятел. Ако можем да ти дадем съвет, то е да се скриеш на сигурно място и по възможно най-бързия начин.
И като се обърна към маскираните си другари, добави:
— Ние също, господа, ще бъде разумно да се разпръснем.
