полунощ, всеки ще започне да стреля и, обзалагам се, ще имаме достатъчно работа.
— Не ви разбирам напълно, но това е без значение. Щом вие го организирате, значи всичко ще бъде наред. Считайте, че сме се договорили.
Николино заповяда да доведат конете, Салвато взе сабята на един от ранените. След това младите хора скочиха на седлата, разделиха, както беше уговорено, хусарите на два отряда и препуснаха — единият по улица „Фория“, а другият през площад „Кастело“ към улица „Толедо“.
Докато приятелите се опитват да затворят ладзароните и санфединисти не само между два огъня, но, така да се каже, и между два меча, ние с тебе, читателю, ще преминем моста „Магдалина“ и ще влезем в малката къщичка, твърде живописна на вид, която се намираше между моста и „Гранили“. Тази къща, която и в наши дни показват на любопитните като резиденция на кардинал Руфо в периода на обсадата (тя е запазена напълно), — беше главната квартира на кардинала. Тук той се намираше на един пушечен изстрел от републиканските аванпостове, но можеше да разполага — на моста „Магдалина“ и на улицата със същото име — с голяма част от санфедистката армия. Стражевите му отряди се простираха чак до улица „Габела“. Те бяха съставени от калабрийци, а калабрийците бяха обезумели от ярост.
В ожесточената битка през деня, чийто главен епизод беше взривяването на форт „Вилиен“, те не бяха разбити, но не можеха да се смятат за победители. Победители бяха тези, които геройски посрещнаха смъртта; победени — тези, които четирикратно атакуваха безуспешно, които прибегнаха до руските оръдия, за да пробият стената на форта. Затова, като видяха на петдесет крачки пред себе си форта „Кармине“, калабрийците решиха да го завладеят, без да питат началниците си. Този замисъл предизвика такова въодушевление, че турците, чийто лагер се намираше наблизо, също пожелаха да участвуват в операцията. Предложението им беше прието и ролите — разпределени: калабрийците трябваше да завладеят едни след други всички къщи; които отделяха улица „Габела“ от улицата на замъка. Последната къща на тази улица беше по-висока от крепостните стени, така че защитниците на форта се виждаха там като на длан. Калабрийците трябваше да разстрелват всички, които се приближаваха до стената, а през това време турците, захапали ятаганите си, щяха да се изкатерят по стената и да се нахвърлят върху обсадените.
Планът веднага беше приведен в изпълнение. Денят беше тежък и защитниците на крепостта мислеха, че войниците на кардинала също са уморени, и се надяваха да прекарат нощта спокойно. Тези, които заемаха най-близките до крепостта къщи, с други думи, представляваха част от републиканските аванпостове, бяха изклани в съня си и след петнадесет минути петдесет отбрани калабрийски стрелци заеха долните етажи и терасата на дома срещу Фиомичело, едва на тридесет крачки от стените на форта „Кармине“.
Когато се разнесоха първите викове, часовите вдигнаха тревога и патриотите се спуснаха към бойниците, като мислеха, че са надеждно укрити от каменните зъбери. Но изведнъж над главите им загърмяха изстрели и ги връхлетя оловен ураган.
През това време турците бяха стигнали основата на стената и започнаха да се катерят по нея. Обсадените не можеха да ги спрат, без да се покажат, а всеки показал се човек щеше да е мъртъв. Подобна борба не можеше да продължава дълго. Патриотите оставиха осеяната с трупове площадка, панически побегнаха към задния вход, който излизаше на площад „Меркатело“ и се разпръснаха из града.
Като дочу калабрийските мускети, кардиналът помисли, че републиканците са преминали в настъпление. Той заповяда да ударят тревога, всички да бъдат в бойна готовност и изпрати разузнавачи, за да установят причината за целия този шум. Но в този момент се появиха опиянените от успеха турци и калабрийци и доложиха, че са овладели форта.
Това беше важна новина. Сега кардиналът нямаше повече да се бои от нападение от към Маринела, или Стария пазар, защото оръдията на форта господствуваха над тези пунктове. В този момент се завърна Фра Пачифико, който цял ден беше обикалял града с хоругвите си и навсякъде беше оставил след себе си пламъци. За награда Руфо го назначи командир на артилерията във форта и му даде за помощници една дузина капуцини.
Кардиналът едва беше дал тази заповед, когато му доложиха, че са заловили една лодка, която се движила от Новия замък към Гранатело. У собственика намерили някакъв пакет. Руфо заповяда да въведат пленника, за да го разпита, но още при първите му думи човекът отвърна с паролата, известна само на кардиналското семейство и неговите помощници, която беше нещо като предпазно средство при краен случай: „Малагата все още е Малага“.
По тази парола кардиналът беше разпознал готвача си Кошия в руския лагер. А сега странното беше, че стопанинът на лодката, вместо да избяга по-далече от санфедистите, което му беше напълно възможно, се беше оставил да го заловят твърде лесно.
Колкото до писмото, което носеше, то най-просто би било да го изхвърли във водата или да го скъса. Но той беше го запазил и при първото поискване го връчи на санфедисткия офицер.
Офицерът се оказа Шипионе Ламара. Кардиналът го повика и той потвърди всичко, казано от задържания лодкар. Впрочем човекът имаше надеждната защита на паролата, която беше получил от сестрата на кардинала, княгиня Кампани. Знаеха я и спътниците му — на тях можеше да се разчита, тъй като и те като него се бяха престрували на патриоти до момента, когато вече можеха да свалят маската.
Стопанинът на лодката доложи, че полковник Микеле, който го изпратил в Гранатело, изглежда не му се доверява напълно, тъй като е поставил в лодката свой доверен човек — лейтенант Палиукела. Когато преследвачите се бяха приближили плътно до баркаса, дали по нещастна случайност, или за да не попадне в плен, Палиукела беше паднал зад борда, или нарочно се беше хвърлил в морето и оттогава никой не го беше виждал.
Кардиналът не обърна голямо внимание на тази подробност и поиска писмото. Шипионе му подаде пакета. Ето какво съдържаха разпорежданията до Скипани:
„Генерал Басети до генерал Скипани в Гранатело. Заради бъдещето на републиката трябва с един решителен удар, в едно сражение да унищожим бандата разбойници, събрани около моста «Магдалина».
Затова Ви заповядвам: утре, по сигнал от Новия замък, Вие с Вашата армия ще настъпите към Неапол. Когато пристигнете в Портичи, ще форсирате позициите на врага и ще преминете с ръкопашен бой през всички препятствия. Патриотите от манастира Сан Мартино ще излязат едновременно с братята си от Кармине, Новия замък и Уово. Ще нападнем от три страни и фронтално, Вие ще нападнете вражеския тил и ще го унищожите. Възлагаме всичките си надежди на Вас.
Привет и братство.
— Е,? — попита задържаният, като видя, че кардиналът за втори път и още по-внимателно препрочита писмото. — Малагата все още ли е Малага, Ваше Високопреосвещенство?
— Да, момчето ми и сега ще ти го докажа.
Той се обърна към маркиз Маласпина и заповяда:
— Дайте на този юнак петдесет дуката и го нахранете добре. Сведенията му си струват цената.
Маласпина изпълни заповедта на кардинала в частта, която се отнасяше лично до него, и даде на лодкаря дукатите. Колкото до вечерята, той я възложи на грижите на Карло Кукаро, лакеят на неговото високопреосвещенство.
Когато Маласпина се върна, кардиналът му заповяда да напише на де Чезаре, който се намираше в Портичи, да не сваля очи от армията на Скипани. Той заповяда да се запазят вчерашните позиции и му изпрати на помощ двеста-триста калабрийци и сто руснаци. Едновременно с това заповяда да разположат хиляда човека по склоновете на Везувий, от Резина до Tope дел Анунцията. Тези хора трябваше да обстрел-ват войниците на Скипани иззад дърветата, купчините лава и скални късове, с които е покрит източният склон на вулкана.
Като получи писмото на кардинала, де Чезаре от своя страна заповяда, на коменданта на Портичи да се престори, че отстъпва под натиска на Скипани, и да го примами в града. А когато той се окаже на дългия три левги път от Фаворите за Неапол, да му отреже отстъплението по фланговете. През това време
