LXVI
НОЩТА НА 13 СРЕЩУ 14 ЮНИ
Тъмната нощ на 13 срещу 14 юни се спусна над осеяния с мъртви тела бряг, на обагрените с кръв улици.
Кардиналът беше изпълнил замисъла си: с баснята за въжето и появата на свети Антоний той беше успял да разпали гражданската война в самото сърце на Неапол. На моста Магдалина, по крайбрежието на Портичи и Резина огънят престана, но по градските улици все още се стреляше. Патриотите, които бяха убивани в собствените им домове, не пожелаха да чакат смъртта със скръстени ръце. Всеки се въоръжи, излезе на улицата и се присъедини към първата срещната група защитници на републиката. На всеки ъгъл можеха да се видят отряд патриоти и банда ладзарони, които си разменяха пушечни изстрели. Тези изстрели, които отекваха и в кулите на Новия замък, събуждаха угризенията на Салвато — един вътрешен глас му шепнеше, че сега има по-важни неща от обясненията в любов и то в минутата, когато градът беше в плен на разюзданата и безжалостна тълпа. При това жестоко го гнетеше мисълта, че той цели два часа беше играчка в ръцете на ладзароните и досега не беше измил позора на това оскърбление.
Най-после Микеле се завърна и това послужи на Салвато за предлог да излезе от стаята. Лодката беше заминала.
— А сега кажи, знаеш ли къде е бивакът на Николино и хусарите му? — попита генералът.
— В Имаколатела — отвърна Микеле.
— Къде са твоите хора?
— Долу. Заповядах да ги нахранят и напоят. Не трябваше ли?
— Напротив, те напълно са заслужили отдиха си. Но кажи ми, ще поискат ли отново да тръгнат с тебе?
— Мисля, че ще пожелаят да се спуснат с мене и в ада, или да отидат на луната, но при условие, че им кажете някоя ободряваща дума.
— Е, няма да ги скъпя. Да вървим!
Младите хора влязоха в долната зала, където пируваха ладзароните. При вида на своя началник и Салвато, те дружно извикаха:
— Да живее Микеле! Да живее генерал Салвато!
— Приятели, — започна Салвато, — ако се съберете всички до последния човек, колко ще бъдете?
— Шестстотин-седемстотин човека, не по-малко.
— А къде са приятелите ви?
— Е, откъде да знаем… — отвърнаха двама от ладзароните.
— Значи е невъзможно да съберем всичките ви приятели?
— Не е невъзможно, но е доста трудно.
— Ако за всеки човек, когото доведете ви дам по две карли-ни, работата ще бъде ли все така трудна?
— Не, това би помогнало много!
— Ето ви за начало по два дуката на човек: това значи на всеки десет намерени приятели. Имате пари за триста човека.
— Ето това е разговор! За ваше здраве, генерале!
После всички възкликнаха:
— Заповядайте, генерале!
— Слушай ме внимателно, Микеле, и следи всичко да бъде изпълнявано точно така, както ще ти кажа.
— Бъдете спокоен, генерале, няма да изпусна нито дума.
— Нека всеки от твоите хора събере колкото може повече приятели и оглави съставения от тях отряд. Сборният пункт е на улица Тендено. Когато се съберете, пребройте присъствуващите. Ако сте четиристотин, разделете се на четири отряда, ако станете шестстотин — на шест. На неаполитанските улици сто човека могат да се съпротивляват на всеки, а ако това са решителни хора, могат и да победят всеки. Когато часовникът на Кастел Капуано удари единадесет, тръгнете по улица Толедо и премазвайте всичко по пътя си. Давайте знак за местоположението си с пушечни изстрели. Как мислите, задачата не ви ли изглежда много трудна?
— Не, дори е много проста, Може ли да тръгваме?
— Почакайте. Трябват ми трима доброволци!
От редиците излязоха трима.
— Вие тримата получавате една и съща задача.
— А защо, когато е достатъчен един?
— Защото двама от тримата могат да бъдат заловени или убити!
— Вярно, — съгласиха се ладзароните, които харесаха твърдия и лаконичен език на младия човек.
— Вие тримата трябва на всяка цена, по какъвто и да е път, да се доберете до манастира Сан Мартино. Там има шест-седемстотин Патриоти, същите, които Межан не пусна в замъка Сан Елмо. Кажете им да чакат единадесет часа.
— Ще им кажем.
— Щом чуят вашите изстрели, нека слязат в града, няма да срещнат съпротива, в тази част на града няма ладзарони, и нека преградят всички улички, по които санфедистите, преследвани от нашите приятели, ще се опитат да избягат към горната част на Неапол. На улица „Толедо“ те ще се окажат между два огъня. Останалото е моя работа.
— Е, тогава няма за какво да се безпокоим.
— Добре ли ме разбра, Микеле?
— И още как!
— А вие всички?
— Прекрасно разбрахме.
— Тогава на работа!
Вратите се отвориха, подвижният мост беше спуснат. Тримата доброволци тръгнаха по улица „Мола“ към манастира „Сан Мартино“, а останалите се разделиха на две групи, едната от които изчезна в дъното на улица „Медина“, а другата пое по улица „Порто“. Останал сам, Салвато се насочи към Имаколатела.
Микеле беше прав: Николино с хусарите си лагеруваше между Имаколатела и малкото пристанище, където в наши дни се намира митницата. Охраняваха го нощни стражи, които познаваха младия генерал и му отдадоха чест.
Николино лежеше върху попоната на коня си, главата му почиваше върху седлото, а до него имаше гърне и чаша с вода. Такива бяха постелята и вечерята на същия сибарит, който преди година не можеше да заспи, ако в леглото му попаднеше розов лист, и чиято хрътка ядеше от сребърно блюдо.
Салвато го събуди, от което херцогът не остана никак доволен и сърдито попита каква е работата. Младежът каза името си.
— Ах, любезни приятелю, — усмихна се Николино, — само на вас мога да простя, че ме откъснахте от това упоително съновидение. Представете си, присъни ми се, че съм прекрасният пастир Парис и току-що съм раздал ябълките, че пия нектар и ям амброзия в обществото на богинята Венера, която прилича като две капки вода на маркиза Сан Клементе. Ако знаете нещо за нея, разкажете ми го веднага.
— Не знам нищо. Откъде мога да знам нещо за маркизата?
— А защо не? Нали в деня, когато всички мислеха, че сте убит, в джоба ви имаше писмо от нея.
— Стига шеги, любезни приятелю, трябва да поговорим за сериозни неща.
— Аз съм сериозен като Сан Дженаро… Какво още ви трябва?
— Нищо. Ще ми намерите ли кон и сабя?
— Кон? Слугата ми сигурно е на брега с моя кон и още един, резервен. Колкото до сабята, сред хората ми има няколко тежко ранени, които едва ли ще се обидят, ако вземете оръжието им. А пистолетите ще намерите в кобурите на седлото, заредени са. Нали знаете, че съм ваш доставчик на пистолети. Ако употребите и тези толкова добре, колкото предишните, няма да възразявам.
— Е, приятелю, щом всичко е уредено, аз ще яхна един от вашите коне, ще препаша сабята на един от вашите хора, ще взема половината от вашите хусари и ще тръгна нагоре по улица „Фория“. Вие през това време ще се изкачите на площад „Кастело“ и когато се окажете в двата края на улица „Толедо“ и удари
