— Гледай ти! — възкликна Микеле, когато самия Донато му разказа как беше поканен на тържеството и с каква цел. — За да не мислиш, приятелю, че са те тревожили напразно, ще ти намерим работа. Само че, вместо да бесиш този честен човек и храбър офицер, ще пратиш на оня свят един презрян убиец и гнусен бандит.
— Полковник Микеле, — отвърна Донато, — не ви отказвам, както не отказах и на Бекайото и трябва да ви кажа, че ще го обеся с по-малко угризения на съвестта, отколкото ако трябваше да лиша от живот този храбър офицер. На аз съм преди всичко порядъчен човек и тъй като получих от Бекайото десет дуката, за да обеся този господин, струва ми се, че нямам право да ги задържам, щом трябва да беся него самия. Така че, бъдете свидетели, щом сте се събрали тук, че връщам на съседа си десетте дуката, преди да съм предприел каквото и да е срещу него.
И като извади от джоба си десетте дуката, той нареди монетите на масата, където лежеше Бекайото. А сега, — обърна се той към Салвато, — готов съм да чуя заповедите ви. — Той взе въжето и без да чака повече се приготви да го надене на шията на касапина, както преди това възнамеряваше да стори със Салвато.
Салвато спокойно огледа всички — и приятели, и врагове.
— Вярно ли е, — попита той, — че имам право да заповядвам тук и че тези заповеди ще бъдат изпълнени?
— Във ваше присъствие, Генерале, никому не би дошло на ум да командува, — отвърна Микеле — а щом командвате вие, кой ще посмее да не се подчини?
— Добре, — каза младия човек. — В такъв случай ти и хората ти ще ме съпроводите до Новия замък. Получих твърде важни разпореждания, които трябва да предам на Скипани, така че, необходимо ми е, колкото може по-скоро, да пристигна там цял и невредим. А през това време вие, маестро Донато…
— Милост! — простена Бекайото. — Милост! Разкайвам се!
Но Салвато продължи без да го слуша:
— През това време, вие, маестро Донато, заповядайте да пренесат този човек в дома му и се погрижете да му окажат нужната помощ, като на ранен. Може би това ще го накара да запомни, че има хора, които се сражават и поразяват врага в честен бой, а има и други, които убиват и бесят. Но, тъй като мерзките им деяния са противни на Светата Божия воля, те убиват само наполовина, а да обесят някого въобще не успяват.
И като извади от джоба си лист гербова хартия, той го протегна на палача:
— Вземете, маестро Донато, ето ви чек за сто дуката вместо двадесетте, които губите.
Маестро Донато прие стоте дуката с меланхоличен вид, който придаваше на физиономията му толкова чувствително, колкото и комично изражение.
— Вие ми обещахте не пари, ваша Светлост, а нещо друго, ако ръцете ви бъдат свободни.
— Вярно е, аз ти обещах ръката си, тъй като честният човек винаги държи на думата си — ето я!
Маестро Донато с благодарност сграбчи ръката на младия офицер и пламенно я целуна. Салвато за миг задържа ръката си в неговата, без да показва ни най-малко отвращение. После каза:
— Побързай, Микеле, не трябва да губим нито минута. Презаредете мускетите си да тръгваме!
След няколко минути Салвато, заедно с Микеле и свободолюбивите ладзарони, които бяха помогнали да освободят пленника, тръгнаха по тъмните улици на Неапол и след около половин час стигнаха без никакви произшествия до вратите на Новия замък. Вестта за това, което се беше случило със Салвато, беше стигнала и до членовете на Директорията, а комендантът Маса току-що беше изпратил отряд от сто човека на помощ на приятеля си. Салвато помисли, че ако Луиза беше узнала за произшествието, тя навярно беше изпаднала в паника. Но, дългът преди всичко! Той изпрати Микеле да я утешава, а сам остана в крепостта, за да обсъди с правителството по какъв начин да предадат на Скипани заповедта на главнокомандуващия.
Младият офицер се качи право в заседателната зала. При вида му всички извикаха от радост. Ладзароните не се церемонят много и приятелите мислеха, че той е вече разстрелян, заклан или обесен. Затова поздравленията нямаха край. Но Салвато ги прекъсна:
— Граждани, нямаме време за губене. Ето копие от заповедта на Басети. Запознайте се с нея и се постарайте да изпълните всичко, което ви засяга. А аз, ако не възразявате, ще потърся хора, който да отнесат заповедта на генерал Скипани.
Ясната мисъл и решителността, с която Салвато изложи всичко, не допускаха възражения. Членовете на Директорията се съгласиха, оставиха си копие от заповедта, в случай че противникът я плени, а оригинала връчиха на Салвато.
Той се сбогува набързо, спусна се по стълбите и уверен, че ще завари Микеле при Луиза, влезе в стаята, където знаеше, че го очакват с най-голямо нетърпение.
И наистина, Луиза го посрещна на прага. При вида на възлюбления си тя възкликна: „Салвато!…“ и след миг се озова в обятията на този, когото жадуваше толкова пламенно. Очите й се затвориха. Тя цялата трепереше и в изнемога едва повтаряше: „Салвато!…Салвато!…“ Това име, което на италиански означаваше „спасен“, звучеше в устата й с удвоена нежност, в съответствие с дойния му смисъл и в сърцето на младия човек звъннаха най-съкровените струни. Като взе Луиза на ръце, той я внесе в стаята, където, както и предполагаше, го очакваше Микеле.
Когато Луиза се посъвзе, а сърцето на Салвато започна да се успокоява, разумът му успя най-после да хване внезапно прекъснатата нишка на мисълта.
— Благодари ли както следва на нашия приятел Микеле, скъпа Луиза? — попита той. — Защото нему дължим сегашното си щастие. Ако не беше той, ти сега щеше да прегръщаш не жив човек, който те обича, живее с твоя живот и трепери под целувките ти, а студен труп, безчувствен и неподвижен, неспособен да сподели скъпоценния пламък, който угасне ли, не се разгаря отново!
— Не, — отвърна учудената Луиза. — Той нищо не ми е казал, проклетото момче! Спомена само, че си попаднал в ръцете на санфедистите, но си се измъкнал, благодарение на своето хладнокръвие и мъжество.
— Знай тогава, — продължи младият човек, — че млечният ти брат е ужасен лъжец! Аз като глупак щях да се оставя да ме обесят и щях да увисна на въжето като куче, ако …Но почакай, нека за наказание той сам разкаже всичко.
— Генерале, — възрази Микеле, — струва ми се, че най-важно сега е да се изпрати заповедта до генерал Скипани. Тя, изглежда, е много съдбоносна, щом сте се подложили на такива опасности, за да я получите. Долу ни чака лодка, готова да отплува при първата ви дума.
— Сигурен ли си в хората?
— Доколкото един човек може да бъде сигурен в друг. Но сред матросите ще бъде преоблеченият Палиукела, а на него вярвам като на самия себе си. Аз ще изпратя лодката и заповедта, а през това време Вие ще разкажете на Луиза как съм ви спасил живота, — сигурен съм, че ще го направите много по-добре от мен.
И като побутна леко Луиза към любимия й, Микеле затвори след себе си вратата и побягна надолу по стълбата, като си тананикаше популярната в Неапол песничка „Пожелания“, която започваше с думите:
