метежниците от Соренто, Кастеламаре и Кава ще нападнат Скипани в тил и ще разгромят армията му.
Всички тези мерки бяха взети, тъй като беше възможно заповедта на Басети да има втори екземпляр и Скипани все пак да го получи.
Кардиналът не беше действувал напразно. Вторият екземпляр още не беше изпратен, но това щеше да стане скоро и Скипани, за свое нещастие, щеше да го получи.
LXVII
14-ти ЮНИ
Палиукела не беше паднал зад борда, беше се хвърлил в морето. Като забеляза подозрителното поведение на лодкаря той разбра, че Микеле се беше доверил на недостоен човек и тъй като плуваше не по-зле от знаменития Пеше Коласа, чийто портрет украсяваше рибния пазар в Неапол, Палиукела скочи с глава напред, плува известно време под вода, изскочи за секунда, за да си поеме въздух, и отново се гмурна. После, уверен, че от лодката вече не го виждат, спокойно се насочи към вълнолома с хладнокръвието на човек, не веднъж побеждавал в плуването от Неапол до Прочида. Само че този път той плуваше облечен, което не беше съвсем удобно и затова му беше необходимо малко повече време, за да стигне до брега. Цял и невредим, той излезе на вълнолома, изтръска водата от себе си и закрачи към Новия замък.
Палиукела пристигна там към един след полунощ, тъкмо когато се връщаше и Салвато. Конят му беше покрит с рани, той самият беше намушкан на няколко места с нож, за щастие, не опасно, но се връщаше с изпразнени пистолети и огъната сабя, която не можеше да влезе в ножницата, — доказателство за това, че той не само беше получавал удари, но и ги беше върнал на враговете си с лихвите.
При вида на Палиукела Салвато забрави за себе си и започна трескаво да размисля как да поправи положението. Трябваше да изпратят друг пратеник с ново копие на заповедта.
Впрочем, Салвато беше предвиждал нещо подобно и, както си спомняме поиска заповедта да бъде съставена в два екземпляра. Той влезе в заседателната зала на Директорията, която както вече казахме, работеше през цялото денонощие. Двама от петте членове спяха, но трима, чиито гласове бяха достатъчни, за да вземат решение, постоянно бодърствуваха.
Салвато, изглежда, беше неподвластен на умората. Дрехите му бяха буквално разкъсани от вражеските ножове и покрити с кръв, но това, сякаш, не му правеше впечатление. Той накратко доложи за създалото се положение и разказа как двамата с Микеле са потушили метежа, покривайки с трупове улица Толедо. Той смяташе, че сега може да гарантира за спокойствието в града до сутринта. Микеле беше ранен с кинжал в ръката, но раната не беше опасна, така че на другия ден можеше да се разчита на него. Влиянието на полковника сред неаполитанските ладзарони правеше абсолютно необходимо неговото присъствие и членовете на Директорията с голямо удовлетворение чуха, че на сутринта той отново ще пристъпи към задълженията си.
После дойде ред на Палиукела, който досега се беше крил скромно зад гърба на Салвато. Той с няколко думи разказа какво се беше случило в морето. Патриотите се спогледаха. Щом самият Микеле, който принадлежеше към ладзароните, беше предаден от моряците в Санта Лучия, на кого можеха да разчитат те, които нямаха никакъв авторитет пред тези хора?
— Нужен ни е верен човек, който да стигне с плуване от тук до Гранатело, — каза Салвато.
— Почти осем мили, — възкликна един от членовете.
— Невъзможно е, — обади се друг.
— Морето е спокойно, макар че нощта вече настъпи, — промълви Салвато, като се приближи до прозореца. — Ако не намерите никого, ще опитам сам.
Палиукела пристъпи напред.
— Извинете, генерале, — каза той. — Вие сте нужен тук. Ще отида аз.
— Как? — засмя се Салвато. — Нали току-що се върна!
— Още по-добре! Знам пътя.
Членовете на Директорията отново се спогледаха.
— Ако смяташ, че имаш достатъчно сили, за да изпълниш това, което предлагаш, — каза Салвато този път без усмивка, — ще направиш огромна услуга на Отечеството.
— Отговарям за себе си! — похвали се Палиукела.
— Е, почини си малко и Бог да те пази!
— Не е необходимо да почивам дълго, — възрази ладзаронето. — Освен това, почивката може да провали всичко. Днес е четиринадесети юни, сега, нощите са най-кратки и в три часа вече се разсъмва. Дайте ми второто писмо, но да го зашият във восъчно платно. Ще го закача на шията си, като икона на Богородица. Преди тръгване ще изпия чаша ракия и ако моят покровител свети Антоний не е преминал окончателно на страната на санфедистите, генерал Скипани ще получи вашето послание още преди четири.
— Щом го казва, значи ще го изпълни, — дочу се гласът на Микеле, който току-що беше отворил вратата.
Появата на приятеля още повече ободри Палиукела. Писмото беше зашито в къс восъчно платно и пратеникът го закачи на врата, до сърцето си. После, тъй като беше извънредно важно да не го забележи никой, той се спусна в морето през един прозорец, който надвисваше над самата вода. Като стигна брега, Палиукела захвърли всички дрехи, завърза панталона и ризата около главата си и потъна във вълните.
Той беше прав: скъпа беше всяка минута. Нали трябваше да се изплъзне от лодките на кардинала и да премине незабелязан между английските кораби. Всичко мина чудесно, само че, изморен от прекараните в морето часове, Палиукела беше принуден да излезе на брега при Портичи. За щастие, слънцето още не беше изгряло, така че той, настръхнал и готов при най-малкия признак на опасност отново да скочи във водата, успя благополучно да стигне до Гранатело.
Патриотите имаха пълно основание да разчитат на Скипани, но предварително знаеха, че от него не могат да очакват нищо друго, освен мъжество.
Генералът посрещна пратеника приветливо, заповяда да го нахранят и напоят, предостави му собственото си легло и пристъпи към изпълнение на заповедта.
Палиукела подробно му разказа за неуспеха на първата експедиция и особено наблегна на обстоятелството, че кардиналът знае за замисления поход към Неапол и ще му се противопостави с всички средства. Но хората като Скипани не вярват в материалните препятствия и така, както преди беше казал: „Аз ще превзема Кастелучо“, — така и сега той заяви самоуверено: „Аз ще овладея Портичи.“
В шест сутринта хиляда и петстотинте човека на Скипани бяха вече готови за настъпление. Генералът обходи редиците на патриотите, изкачи се на хълма, откъдето можеше да ги вижда по-добре, и заговори с грубоватото си и могъщо красноречие, което напълно съответствуваше на лъвската му храброст. Той напомни на войниците за децата, жените и приятелите, оставени на произвола на врага и призова към отмъщение като възложи всичките си надежди на мъжеството и самоотвержеността на бойците, — само от тях зависи краят на всички злини. После прочете заповедта на Директорията, поточно, мястото където Басети, незнаейки за падането на замъка Кармине, съобщаваше на генерал Скипани за четворното настъпление, предприето за да подпомогне придвижването му и завърши речта си като изобрази с цветисти подробности как патриотите, упованието на Републиката, предвождат войниците му напред, стъпвайки по вражеските трупове.
Едва Скипани произнесе последните думи и от към Новия замък се разнесоха три оръдейни изстрела и всички видяха как над Южната кула, единствената, която се намираше в полезрението на Скипани, три пъти се появи и се разсея във въздуха облак дим.
Това беше сигналът. Посрещнаха го с викове „Да живее Републиката!“, „Свобода или смърт!“
Палиукела с пушка в ръка, само по гащи и риза (впрочем преди Микеле да го издигне в ранг лейтенант, това беше обичайният му костюм), зае място сред другарите си, барабаните удариха за атака и патриотите се втурнаха към врага.
А врагът, както знаем, имаше заповед да пропусне Скипани до улиците на Портичи. Но дори и без такава заповед яростния натиск на републиканския генерал би му открил пътя към града, ако този път се преграждаше само от хора.
В повествование като нашето трябва да черпим сведения и от врага, защото е сигурно, че той няма
