Тугут — нашият заклет враг, попречи да стигнат до Италия! Тогава щях да им покажа! Но славата за приключването на Великото дело остава за Вас и за Вашите храбри селяни, с помощта само на Господа Бога и безграничното му милосърдие.
А ето писмото на кралицата. Както и писмото на краля, в него се разпознава все същото лицемерие и същото упорство.
„Пиша на Ваше Високопреосвещенство, не всеки ден въпреки че именно такова е желанието на сърцето ми, което уважава неуморният Ви и тежък труд. Уверявам Ви в най-живата признателност за обещаното от Вас милосърдие и за призивите към послушание, на които не пожелаха да се подчинят упоритите патриоти. Това ме опечалява твърде много, поради бедствията, които произлязат от това упорство, но за Вас това трябва да става с всеки изминал ден все по-убедително доказателство, че с подобни хора не може да храните надежда за разкаянието им.
Може би, едновременно с това писмо, ще пристигне Нелсън с ескадрата си. Той ще заповяда на републиканците да се предадат без никакви условия. Говори се, че Карачиоло може да се изплъзне от ръцете ни. Това би ме огорчило твърде много, тъй като подобен пират би представлявал огромна опасност за свещената особа на Негово Величество. Затова бих желала този предател да бъде лишен от всяка възможност да върши злини.
Прекрасно разбирам, колко тягостни са за сърцето Ви всички ужаси, за които разказвате в писмото си от 17-ти. Но, според мен, ние направихме всичко възможно и проявяваме, може би, излишно милосърдие към метежниците. Влизайки в преговори с тях, ние само ще се унижим без никаква полза за нас. Повтарям Ви, можете да започнете преговори със замъка Сан Елмо, който се намира в ръцете на французите, но ако останалите два замъка не се предадат незабавно на Нелсън, при това без никакви условия, ще бъдат превзети със сила и ще си получат заслуженото.
Една от първите и най-важните задачи трябва да бъде затварянето на кардинала-архиепископ в манастира Монте Верджине, или който и да е друг, само да е далеч от пределите на енорията му. Прекрасно разбирате, че той не може да остава пастир на стадото, което се е опитвал да отклони с лъжите си от правия път, нито да продължи да извършва тайнствата, с които толкова е злоупотребил. С една дума, невъзможно е да остава на поста Неаполитански епископ този, който е държал толкова недостойни речи и е обърнал святата си мисия в служба на злото.
Нека Ваше Високопреосвещенство не забравя, че има много други подобни епископи. Ла Tope, Натале, Вико Еквензе, дори Розини. Последният, по причина на своето пастирското послание, отпечатано в Таранто, а също много други признати метежници, не могат да остават на кормилото на църквата, както и онези трима епископи, които са издали бедния свещеник, единственото престъпление на когото е било това, че възкликнал «Да живее кралят!» Това са подли монаси и мерзки души, дори французите се възмущават от тях. И аз настоявам за наказанието им, тъй като религията оказва влияние на общественото мнение. Какво доверие могат да изпитват народите към свещениците, мними народни пастири, ако те въстават против краля си! Съдете сами, колко пагубно за народа би било да види как предателите, метежниците и отстъпниците продължават да се ползват от свещените си пълномощия.
Не Ви казвам нищо относно Неапол, тъй като той все още не е наш. Всички, които пристигат оттам ни разказват какви ли не ужаси. Наистина, тежко ми е, но какво да се прави? Прекарвам минутите си в тревожно очакване на вестта, че Неапол е превзет и редът е възстановен. Когато това стане, ще Ви съобщя съображенията си, като се доверя, както винаги, на светлия ум, талант и знания на Ваше Високопреосвещенство, — знания, талант и ум, които все повече ме възхищават и които Ви позволиха да предприемете и славно да изпълните това нечувано дело: без пари, без армия да отвоювате изгубеното от нас кралство. Сега на Ваше Високопреосвещенство остава да изпълни още по-славно дело, а именно, да преустрои кралството, като го дари с истински и здрав мир. Като отдавам справедливост на моя верен народ, с чувство на благодарност към него, аз предоставям на преданото сърце на Ваше Високопреосвещенство да претегли всичко, случило се през последната половин година, и реши какво трябва да се прави. Осланям се на Вашата проницателност.
Съпрузите Хамилтън съпровождат лорд Нелсън в плаването му. Вчера видях сестрата на Ваше Високопреосвещенство и брат Ви Пепе Антонио, който се радва на чудесно здраве.
Можете да не съмнявате, признателността ми към Вас е толкова голяма, че се простира и над всички Ваши близки.
Оставам с препълнено от благодарност сърце Ваш истински и верен приятел.
Като получи тези две писма и видя пристигането на английския флот, кардиналът помисли, че му предстои стълкновение с Нелсън по въпроса за мирния договор. Патриотите от своя страна, като видяха, че новият кораб с героя от Абукир издигна флага на Великобритания, напротив, се зарадваха, тъй като вярваха повече на английския адмирал, отколкото на Руфо, и предпочитаха да имат работа с една велика нация, отколкото със сбирщина бандити.
Щом Нелсън издигна червения вимпел и даде оръдеен залп, от борда на кораба се отдели адмиралтейската лодка. Тази лодка, в която седяха десет гребци, двама офицери и един старши матрос, се насочи право към моста Магдалена, което подсказа на кардинала, че офицерите идват при него. Като забеляза, че офицерите разпитват скитащите наоколо ладзарони и се досети, че търсят резиденцията му, Руфо изпрати Сакинели да ги посрещне. Скоро му доложиха за пристигането на капитаните Бол и Тръбридж, двамата офицери влязоха в кабинета му с присъщата си английската надутост, на която ни най-малко не повлия високото положение на кардинала в католическата църковна йерархия, тъй като и двамата бяха протестанти.
Тръбридж, като старши по чин, се приближи към кардинала, който също направи крачка напред, и му предаде дебел пакет, подпечатан с червен восък, на който се виждаше английският държавен герб.
Като възприе тона на пратениците, кардиналът само се поклони леко, счупи червения печат и прочете следното:
Ваше Високопреосвещенство!
Милорд Нелсън ме помоли да Ви информирам, че е получил от капитан Фут копие на договора за капитулацията, който Ваше Високопреосвещенство е счел за уместно да сключи с комендантите на форта Сан Елмо, Новия замък и замъка Уово. Той решително не одобрява този договор и, тъй като разполага със значителни сили, реши да не остава неутрален. Затова той изпраща при Ваше Високопреосвещенство капитаните Тръбридж и Бол. Те са напълно запознати с възгледите на милорд Нелсън и ще имат честта да запознаят с тях Ваше Високопреосвещенство. Милорд се надява, че Вие ще споделите мнението му и че утре на разсъмване ще можете да започнете съвместни действия. Вие двамата не може да имате друга цел освен принуждаването на общия враг към подчинение и предаването на метежните поданици на милостта на Негово Величество краля на Двете Сицилии.
