Имам чест да бъда най-покорен слуга на Ваше Високопреосвещенство.
Макар, че Руфо беше готов за възражения, той не очакваше да ги види изразени в толкова решителна и дръзка форма. Той препрочете писмото, което беше написано на френски, езикът на дипломацията. Освен това, след името на сър Уйлям следваха всичките му титли, което показваше ясно, че той говори не само от името на Нелсън, но и от името на Англия.
След като кардиналът свърши четенето, Тръбридж наведе леко глава и попита:
— Прочетохте ли го, ваше високопреосвещенство?
— Да, господине, но да призная, не го разбрах.
— От писмото на сър Уйлям, трябва да ви е станало ясно, че ние с капитан Фут познаваме добре намеренията на милорд и можем да отговорим на всички въпроси, които благоволите да ни зададете.
— Ще ви задам само един, господине. Тръбридж се поклони леко.
— Свален ли съм от поста кралски наместник и назначен ли е лорд Нелсън на мое място?
— Това не ни е известно, но знаем, че милорд Нелсън е получил разпореждане от техни кралски величества и имаше честта да съобщи, за намеренията си на ваше високопреосвещенство и че ако възникнат някакви затруднения, той има под командата си дванадесет линейни кораба.
— Повече нищо ли няма да ми съобщите от името на милорд Нелсън?
— Напротив. Заповядано ни е да получим от ваше високопреосвещенство решителен отговор на следния въпрос: може ли милорд Нелсън да разчита на сътрудничество с вас при евентуално възобновяване на военните действия против метежниците?
— Преди всичко, господа, вече няма никакви метежници, тъй като всички се подчиниха на моята власт. А щом няма повече метежници, няма и смисъл да водим война срещу тях.
Милордът предвиди тази подробност. Ще си позволя от негово име да поставя въпроса по друг начин: в случай че милорд Нелсън започне военни действия против тези, с които Вие сте сключили договор, ще действува ли Ваше Високопреосвещенство заедно в него?
— Отговорът ще бъде толкова ясен, колкото и въпросът, господине. Нито аз, нито моите хора, ще тръгнат срещу тези, с които съм сключил договор. Нещо повече аз с всички сили ще се противопоставя на нарушаването на подписания от мен договор за капитулация.
Английските офицери се спогледаха. Беше ясно, че са очаквали точно такъв отговор.
Кардиналът почувствува, че целият трепери от гняв. Но той помисли: работата вземаше толкова сериозен обрат, че не трябваше да се допуска и най-малката неясност, значи не можеше да избегне откровеното обяснение с лорд Нелсън.
— Предвиден ли е случаят, че пожелая да беседвам лично с лорд Нелсън и ако да, упълномощени ли сте вие господа, да ме съпроводите на борда на неговия кораб?
— Милорд Нелсън не ни е казал нищо по този въпрос, господин кардинал, но ние имаме всички основания да мислим, че визитата на Ваше Високопреосвещенство ще бъде за него чест и удоволствие.
— Господа, нищо друго и не съм очаквал от вашата учтивост, ако ви е угодно готов съм веднага да ви последвам.
И той им посочи входната врата.
— Ние сме готови да следваме, Ваше Високопреосвещенство. Ще ви бъде ли удобно да ни покажете пътя?
Кардиналът с бързи стъпки слезе по стълбата към двора и като излезе на улицата със знак повика лодката. Щом тя приближи достатъчно близко, кардиналът скочи в нея леко като юноша и седна на почетното място между двамата офицери.
Веслата се спуснаха във водата и лодката се понесе като птица по вълните.
LXXVI
НЕМЕЗИДА ОТ ЛЕСБОС
От палубата на „Гръмовержец“ Нелсън успя да различи през далекогледа си червената мантия на кардинала и заповяда да приветствуват високия гост със салют от сто оръдейни изстрела.
Като стигна ди почетния трап, Руфо видя Нелсън, който го очакваше на първото стъпало. Двамата си размениха поклони, но не можеха да си кажат нито дума. Нелсън не говореше нито италиански, нито френски. А кардиналът разбираше английски, но не умееше да го говори. Нелсън поведе кардинала към каютата си. Там бяха сър Уйлям и Ема Лайона.
Ето как съпружеската двойка се беше озовала на борда на „Гръмовержец“.
По пътя към Палермо капитан Фут срещна английския флот при островите Липари и като позна но адмиралския вимпел кораба на Нелсън, веднага спусна лодка и се отправи към него.
Линейният кораб „Вангуард“ беше толкова осакатен, че не можеше да плава повече, особено в предстоящите ожесточени битки, така че Нелсън беше прехвърлил вимпела си на новия кораб. Фут не очакваше да срещне адмирала и не носеше копие от договора за капитулацията, но той го беше подписал, а преди това го беше прочел най-внимателно и дори беше участвувал в обсъждането. Затова той не само съобщи на Нелсън фактите, но и преразказа точно договора със същите изрази, които бяха използували съставителите му.
Фут забеляза, че още при първите думи лицето на адмирала се помрачи. И можеше ли да бъде иначе? Нали Нелсън, по настояване на кралицата, не беше изпълнил заповедта на адмирал Кейт да тръгне срещу френския флот и да влезе в сражение с него. Вместо това, той с всички платна плуваше към Неапол и носеше на кардинала разпореждането на техни кралски величества да не започва никакви преговори с републиканците. А сега, почти на половина път, той узнаваше, че е закъснял и че капитулацията е подписана преди два дни!
Тъй като подобна възможност не беше предвидена, Нелсън трябваше да получи нови разпореждания от кралската двойка. Затова той заповяда на Фут да отплава незабавно за Палермо, а сам реши да легне в дрейф и да чака завръщането му.
Пет минути по-късно „Сихорс“ вече пореше вълните толкова стремително, както животното, чието име носеше (морски кон).
През това време кралицата беше във вила „Фаворите“, на около левга от Палермо. Капитанът седна в първата попаднала каляска и заповяда да го откарат на вилата. Небето беше като лазурен килим с избродирани звезди, луната изливаше потоци сребриста светлина над възхитителната долина, която се простираше до самия Кастеламаре. Като пристигна, Фут каза името си и заповяда да доложат, че току-що е пристигнал от Неапол и носи важни новини.
Кралицата беше на разходка заедно с лейди Хамилтън. Приятелките бяха отишли на брега, за да се насладят на двойната свежест, която им предлагаха нощта и морето. Кралят беше сам.
Фут знаеше, какво влияние има кралицата върху царствения си съпруг и вече се колебаеше, дали да не тръгне към брега, когато се появи един лакей и съобщи, че кралят го чака. Вече нямаше място за избор — кралската покана беше равна на заповед.
— А, вие ли сте, капитане, — каза кралят, когато видя пратеника. — Казаха ми, че носите вести от Неапол. Надявам се да са добри.
— Превъзходни, Ваше Величество, във всеки случай, според мен, тъй като Ви нося известие, че войната е свършила, Неапол е превзет и след два дни във Вашата столица няма да остане нито един републиканец, а след седмица, във вашето кралство — нито един французин.
— Какво казахте? — попита Фердинанд. — Нито един французин в кралството ми. Това е отлично! Колкото по-далеч бъдем от тези бесни животни, толкова до-добре. Нито един патриот в Неапол! А къде ще се дянат? На морското дъно?
— Съвсем не, Ваше Величество. Ще отпътуват за Тулон.
— Дявол да го вземе, това ми е напълно безразлично! Само да се избавя от тях! Аз лично не желая нищо по-добро. Но, предполагам, че кралицата ще бъде недоволна. И наистина, защо да ги пращаме в Тулон, когато в Неапол има толкова затвори?
