избили да последния човек албанския батальон, засипали с трупове улица Толедо, а бяха изгубили едва дузина от своите. Той стигна до момента, когато беше разбрал, че е необходимо да даде почивка и да подпише примирие, тъй като едно ново поражение би отчаяло напълно санфедистите, а те, както той беше принуден да признае, бяха и без това, повече грабители, отколкото войници, и бойният им дух се изпаряваше твърде лесно. Кардиналът добави, че беше узнал от самия крал за пристигането в Средиземно море на френско-испанския флот и се опасявал да не би този флот да се насочи към Неапол, като по този начин Сложи край на цялото им дело. При вида на тази заплаха, той беше побързал да сключи примирието, тъй като желаеше да получи в свои ръце фортовете и да ги държи в бойна готовност за отбраната на пристанището. Най-после, завърши кардиналът, тъй като договорът за капитулацията беше сключен честно и доброволно от двете страни, то следваше клаузите да бъдат безпрекословно уважавани и да се действува по друг начин би било нарушение на човешките права.
Сър Уйлям преведе на Нелсън дългата реч в защита на договорите, но когато стигна до опасението на кардинала за евентуалното нападение на френския флот, адмиралът прекъсна преводача с глас, треперещ от оскърбена гордост:
— Нима господин кардиналът не знаеше, че аз съм тук? Нима мислеше той, че щях да позволя на френския флот да завладее Неапол.
Хамилтън се готвеше да преведе думите на адмирала, но Руфо толкова внимателно слушаше Нелсън, че преди посланикът отвори уста, той живо възрази:
— Нали ваша милост позволи на френския флот да заеме Малта. Това би могло да се повтори.
Нелсън гневно хапеше устни. Ема Лайона оставаше неподвижна и няма, като мраморна статуя; тя беше изпуснала ветрилото си и лежеше, подпряна на лакът, истинско копие на Хермафродита на Фарнезе. Кардиналът я погледна и му се стори, че зад безстрастната маска прозира разгневеното лице на кралицата.
— Чакам отговора на негова милост, — студено каза Руфо. — Въпросът не е отговор.
— Аз ще отговоря вместо милорд Нелсън, — отсечено произнесе сър Уйлям. — Владетелите не сключват договори с метежните си поданици.
— Може би, владетелите не сключват договорите с метежните си поданици, — възрази кардиналът, — но ако метежните поданици са сключили един договор със своите владетели, дълг на последните е да уважават този договор.
— Възможно е това съждение да е истина за господин кардинал Руфо, — отвърна Нелсън, — но то положително не е такова за кралица Каролина. И ако господин кардиналът, въпреки нашето потвърждение, все още се съмнява в това, можете, милорд, да му покажете, късчетата хартия от договора, разкъсан от ръката на Нейно Величество, събрани от ръката на леди Хамилтън в спалнята на господарка й и донесени от нея на борда на „Гръмовержец“. Не ми е известно, какви разпореждания е получил ваше високопреосвещенство в качеството си на кралски наместник, но ето какви получих аз, като командир на флота. — И той посочи с пръст разкъсания договор.
Леди Хамилтън кимна едва забележимо в знак на одобрение и кардиналът още веднъж се увери, че тя представляваше на това съвещание царствената си приятелка.
Като видя, че Нелсън се съгласява с посланика, Руфо разбра, че му предстоеше да се бори не само с Хамилтън, който беше само ехо на жена си, но и с каменните устни, които бяха донесли от името на кралицата смърт и, както самата смърт, бяха неми и безмълвни. Той стана, приближи се към масата, до която седеше Хамилтън, разгъна едно от парчетата хартия, смачкани на топка от яростните ръце на кралицата, и позна своя почерк и печат.
— Какво ще отвърнете на това, господин кардинал? — попита английският посланик с насмешлива усмивка.
— Ще отговоря, господине, че ако бях крал, аз по-скоро бих разкъса мантията си, отколкото договора, подписан от мое име от човека, който току-що е върнал цялото ми кралство.
И той презрително хвърли на масата смачканото парче хартия.
— Но, надявам се, — нетърпеливо възрази посланикът, — вече смятате този договор за скъсан не само на хартия, но и морално?
— Противно на всякакъв морал, искате да кажете.
Като видя, че спорът продължава, но можеше да съди за същността му само по лицата на събеседниците, Нелсън също стана от мястото си и се обърна към сър Уйлям:
— Няма смисъл да водим толкова дълга дискусия. Ако се сражаваме с оръжието на софизмите и остроумията, кардиналът разбира се ще вземе връх над адмирала. Затова, любезни Хамилтън, задоволете се с въпроса, дали негово високопреосвещенство все още упорства в намерението си да съблюдава договора.
Сър Уйлям повтори на френски въпроса на Нелсън. Руфо почти беше разбрал думите на адмирала, но въпросът беше толкова важен, че той не искаше да отговаря преди да се е убедил в значението им. И когато посланикът особено подчерта последната фраза на адмирала, той се поклони и изрече:
— В договора, който иска да скъса Ваша светлост, участвуват представители на съюзни държави, и аз мога да отговарям само за себе си. Така и казах на господата Бол и Тръбридж.
— И какъв е отговорът?
— Аз поставих подписа си, а за него отговарям с честта си. Доколкото е по силите ми, няма да позволя да опетнят нито едното, нито другото. Тъй като почтените капитани подписаха договора едновременно с мен, ще ги уведомя за намеренията на милорд Нелсън, а те ще постъпят така, както намерят за нужно. Но тук една неточно предадена дума може да измени смисъла на цялата фраза и затова ще бъда признателен на милорд Нелсън, ако ми представи писмен ултиматум.
— На какъв език да го съставим? — попита адмиралът.
— На английски. Аз мога да чета, а капитан Бели е ирландец. При това, намирам за особено важно този толкова значителен документ да бъде написан отначало до край от ръката на адмирала.
Нелсън кимна и с наклонения си назад, характерен за леваците почерк, той написа следните редове:
„Главният адмирал Нелсън пристигна на 24 юни с британския флот в залива на Неапол, където установи, че с метежниците е сключен договор за капитулация, който според него, може да се счита за действителен едва след ратификацията му от техни величества краля и кралицата на Двете Сицилии.
Посланикът взе документа от ръцете на адмирала и се приготви да го прочете на глас, но Руфо направи знак, че това не е необходимо, на свой ред взе листа, прочете го и като се поклони каза:
— Милорд, остава ми да Ви помоля за последна милост: заповядайте да ме откарат на брега.
— Благоволете, Ваше Високопреосвещенство, да се качите на палубата, — отвърна адмиралът, — и същите хора, които Ви доведоха тук, ще Ви върнат обратно. — И той посочи с ръка стълбата.
Кардиналът изкачи няколко стъпала и се озова на палубата. Нелсън застана на първото стъпало на почетния трап и не го напусна докато кардиналът не слезе в лодката. Двамата си размениха студен поклон. Лодката се отдели от кораба и се насочи към брега, но оръдията, които трябваше да отбележат отпътуването на почетния гост със същото количество изстрели, както и пристигането му, този път мълчаха.
Известно време адмиралът следеше лодката, но скоро някой го докосна по рамото и един нежен глас прошепна в ухото му:
— Скъпи ми, Хорас!
— Ах, това сте вие, миледи! — потръпна Нелсън.
— Да… Човекът, когото повикахме, е тук.
— Какъв човек?
— Капитан Шипионе Ламара.
— Къде е той?
