— Отведоха го при сър Уйлям.
— Донесъл ли е някакви новини за Карачиоло? — живо попита Нелсън.
— Не знам, възможно е. Само че, той реши, че ще е по-добре да се скрие, за да не го види кардиналът, — нали той е на служба при него като ординарец.
— Да вървим при него. Е, доволна ли сте от мен, миледи?
— Бяхте възхитителен и аз ви обожавам.
След тези уверения Нелсън цял засия и бодро закрачи към каютата на сър Уйлям.
LXXVII
В КОЯТО КАРДИНАЛЪТ ПРАВИ ВСИЧКО, КОЕТО МОЖЕ, ЗА ДА СПАСИ ПАТРИОТИТЕ, А ТЕ ПРАВЯТ ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО, ЗА ДА СЕ ПОГУБЯТ
Не след дълго ние ще узнаем какво се случи между Нелсън и капитан Ламара, а сега нека последваме кардинала, който се връщаше с твърдото решение, както и беше казал на Нелсън, въпреки всичко да спазва договора, затова, като се завърна в къщата до моста Магдалена, той незабавно извика министър Мишеру, командира Бели и капитан Ахмед. Руфо им разказа накратко какво се беше случило с договора. После описа срещата си с Нелсън, сър Уйлям и лейди Хамилтън и попита събеседниците си, биха ли се решили да нарушат заедно договора, който бяха подписали в качеството си на пълномощни представители на своите господари. Мишеру, представител на краля на Двете Сицилии, Бели, представител на Павел I и Ахмед, пълномощникът на султан Селим, изразиха единодушното си възмущение от подобно предположение. Тогава кардиналът повика Сакинели и от собствено име и от името на тримата представители продиктува следния протест:
„Договорът за капитулацията на замъците в Неапол е полезен, необходим и почетен за армията на крал Фердинанд, крал на Двете Сицилии, и неговите могъщи съюзници, краля на Великобритания, императора на Русия и султана на Великата Отоманската Порта, защото чрез този договор се спира кръвопролитието и се прекратява смъртоносна гражданска война, избухнала между поданици на Негово Величество, а също и затова, че следствие от него се явява и прогонването на общия враг.
Освен всичко друго, този договор беше тържествено сключен между представители на горепосочените държави и комендантите на замъците, и би било отвратително престъпление срещу общественото доверие да бъде нарушен, или да се допусне най-малкото отклонение от него. Представителите на четири държави заклинат лорд Нелсън да признае договора, те заявяват, че са изпълнени с неотклонна решимост да го спазват най-стриктно и заявяват, че цялата отговорност пред Бога и пред хората ще бъде понесена от този, който посегне на категоричните му клаузи.“
Руфо подписа, а след него и тримата останали. Мишеру, който не без основание се опасяваше от репресии против заложниците, сред които се намираше и неговият роднина, маршал Мишеру, се нае самолично да отнесе това заявление на борда на „Гръмовержец“.
Но всичко беше напразно. Нелсън не пожела нито устно, нито писмено да потвърждава каквото и да било от името на Фердинанд. Той наистина не знаеше какви са окончателни намерения на краля, тъй като знаем, че за да избяга от гнева на Каролина, той беше заминал за Фикуца.
Но за Руфо беше ясно, получените от царствената двойка писма определено посочваха как възнамеряват да действуват те. А дори да имаше и сянка от съмнение по този повод, тя би се разсеяла от лицето на мълчаливата, но непоколебима Ема Лайона, този сфинкс, комуто беше поверена тайната на кралицата. Сутринта на 25 юни премина в непрекъснати пътувания от генералния щаб до борда на „Гръмовержеца“ и обратно. Неуспелите представители на тези преговори бяха Тръбридж и Бол от страна на Нелсън и Мишеру от страна на кардинала. Казваме неуспели, защото Нелсън и Хамилтън, движени от един и същ зъл демон, показваха все по-голямо упорство в намерението си да нарушат договора и да възобновят военните действия, а кардиналът все по-упорито настояваше за спазване на капитулацията.
Именно тогава Руфо, като не желаеше да бъде съучастник на нарушителите на договора, взе решение да напише писмо до генерал Маса. В него той пишеше следното:
„Въпреки, че представителите на съюзните държави, които подписаха договора за предаване на замъците, го считат за свещен и ненарушим, контра-адмирал Нелсън не го признава. Затова патриотите, защитниците на замъците, имат законното право да се възползуват от точка пета, както вече направиха патриотите от манастира Сан Мартино, почти всички от които заминаха по суша, и също да изберат това средство за спасение. Посочвам им тази възможност и ги съветвам да не я пренебрегват. Ще добавя, че англичаните, които господстват над залива, не разполагат с никакви постове и войски, които биха попречили на гарнизоните от замъците да заминат по суша.
Кардиналът се надяваше по този начин да спаси републиканците. Но те, заслепени от предишната омраза, все още считаха Руфо за най-заклетия си враг. Те помислиха, че в предложението му се крие някаква клопка, и след бурни спорове на които Салвато напразно настояваше да последват съветите на кардинала, почти всички единодушно решиха да се откажат. Маса отвърна от името на всички патриоти със следното писмо:
„Свобода! Равенство!
Генерал Маса, командващ артилерията на Новия замък
Изтълкувахме Вашето писмо така, както то заслужава, без да отстъпваме ни най-малко от своя дълг, ние ще почитаме свято всички параграфи на сключения договор, убедени, че същото трябва да чувствуват всички участници в съставянето и подписването на този толкова важен документ. Впрочем, каквото и да се случи, няма да ни заварят неподготвени и е невъзможно да ни уплашат, а ако ни принудят, можем да възобновим военните действия, които доброволно прекратихме.
При това капитулацията ни беше препоръчана от коменданта на замъка Сан Елмо и затова искаме да ни дадете ескорт, койтода съпроводи куриера, когото ще изпратим при френския генерал, за да можем да обсъдим с него Вашето предложение, след което ще Ви дадем окончателен отговор.
Отчаян от това, че намеренията му са изтълкувани толкова зле, кардиналът незабавно предостави искания ескорт и възложи на началника му, който беше самият де Чезаре, да убеди патриотите да напуснат града, като се закълне в честта си, че те ще се погубят, ако не последват съвета му.
Да обсъди с Межан плана за действие при тези страшни обстоятелства, беше избран Салвато. Двамата вече трети път щяха да застанат лице срещу лице.
Салвато не беше се виждал с Межан от деня, когато французинът му беше предложил най-откровено да продаде на неаполитанците съдействието си за петстотин хиляди франка, което предложение, както читателят си спомня, беше горещо поддържано от Салвато, но отхвърлено от Директорията, поради лъжливите представи за чест и достойнство.
По време на преговорите за подписването на капитулацията Межан, изглежда, беше забравил за получения на времето унизителен отказ. Той дълго и упорито отстояваше всеки параграф от договора и патриотите трябваше да признаят, че само благодарение на неговото търпение и твърдост бяха успели да
