получат такива условия, за каквито и не смееха да мечтаят дори и най-големите оптимисти в редиците им, С тази толкова добросъвестно оказана помощ, полковник Межан завоюва доверието на патриотите, които не хранеха вече никакви подозрения към него. При това, да се карат с него не беше в техен интерес: ако беше на тяхна страна, Межан можеше да ги спаси, а ако застанеше на страната на противника, — да ги погуби.
Като разбра, че са изпратили при него Салвато, Межан отпрати всички присъствуващи. Той не искаше никой да знае при какви условия е предлагал по-рано съдействието си на републиканците, а Салвато можеше да спомене за това. Полковникът учтиво, дори почтително, приветствува младия човек и го попита на каква щастлива случайност дължи честта да го види. В отговор, Салвато му връчи писмото на кардинала и от името на патриотите го помоли да им даде съвет, който те непременно биха последвали.
Французинът с най-голямо внимание прочете и отново препрочете писмото на Руфо, после взе перото и под подписа на кардинала написа добре известния латински стих:
„Бой се от данайците, дори когато ти дават подаръци“.
— Господин полковник, — каза Салвато, — мнението ми е напълно противоположно на вашето. Още повече, че аз имам право на това, тъй като бях единственият, който заедно с Доменико Чирило поддържаше Вашето предложение, да вземем на служба петстотинте ви войника, като ви заплатим по хиляда франка за всеки.
— По петстотин франка, генерале. Нали се задължавах да ви доведа от Капуа още петстотин французи. Сам виждате, че нямаше да ви бъдат излишни.
— Аз дотолкова бях уверен в това, че предлагах петстотин хиляди франка от собственото си състояние.
— Охо, любезни генерале, значи вие сте милионер?
— Да. За съжаление, богатството ми се състои от земи. Щеше да ми се наложи да взема доброволни или насилствени заеми срещу тях и да чакам края на войната, за да се разплатя.
— Защо? — попита насмешливо Межан. — Нима Рим не е пуснал в продажба и не е продал за една трета над действителната цена полето, където е бил лагерът на Ханибал?
— Забравяте, че ние сме неаполитанци от времето на крал Фердинанд, а не римляни, от времето на Фабий.
— Така че, вие останахте владетел на своите ферми, лозя, гори и войските си?
— Уви, да.
— „Щастливи са земеделците, ако осъзнават благата си!“ — насмешливо продължи полковникът латинските си цитати.
— Въпреки всичко, господин полковник, имам още достатъчно налични пари, за да мога да ви попитам, каква сума ще поискате за всеки човек, който не се довери на Нелсън, а дойде при вас да ви моли за гарантираното от думата ви гостоприемство?
— Двадесет хиляди франка. Не е ли твърде много, генерале?
— Значи, четиридесет хиляди франка за двама?
— Ако намирате, че е прекалено скъпо, можете да се пазарите.
— Не. Двете особи, заради които сключвам тази сделка… нали това е сделка?
— Нещо като двустранен контракт, както казваме ние, счетоводителите. Защото, трябва да ви кажа, генерале, че много добре си правя сметките.
— Забелязах го вече, полковник, — отвърна Салвато със смях.
— И така, както вече ви казах, това е нещо като двустранен контракт, изпълнението на който от едната страна задължава това да стори и другата, но неизпълнението на задълженията води до прекратяването му.
— От само себе си се разбира.
— Значи, не намирате, че искам твърде скъпо?
— Не, тъй като двете особи, за които споменах, ще откупят за тази цена живота си.
— Отлично, любезни ми генерале. Когато вашите две особи благоволят да ни посетят, ще бъдат приети най-радушно.
— А когато бъдат тук, те ще Ви поискат само двадесет и четири часа, за да получат необходимата сума.
— Ще им дам четиридесет и осем часа. Виждате, че съм честен и верен приятел.
— Разбрахме се, полковник.
— Довиждане, генерале.
Все така съпровождан от ескорта, Салвато слезе обратно в Новия замък. Той показа на Маса и съвета, който се беше събрал специално за решаването на този съдбоносен въпрос, послеписа на Межан. И, тъй като мнението на французина съвпадаше с мнението на болшинството, не се стигна до никаква дискусия, само Салвато поиска разрешение да съпроводи де Чезаре и да предаде отговора на Маса лично на кардинала, за да може по-добре да прецени положението на нещата.
Молбата му беше незабавно удовлетворена и младите хора, всеки един от които с удоволствие би съсякъл другия преди две седмици на бойното поле, сега препускаха един до друг, като всеки съобразяваше скоростта на коня си с тази на своя спътник.
LXXIII
В КОЯТО РУФО ИЗПЪЛНЯВА ДЪЛГА СИ НА ЧЕСТЕН ЧОВЕК, А СЪР УЙЛЯМ ХАМИЛТЪН ПОКАЗВА МАЙСТОРСТВО В ДИПЛОМАЦИЯТА
След по-малко от двадесет минути, двамата младежи бяха вече пред резиденцията на кардинала. Като позна Салвато, Руфо стана от мястото си и тръгна да го посрещне.
— Радвам се да ви видя, генерале, — каза той.
— Аз също, но съм твърде огорчен от обстоятелството, че нося на Ваше Високопреосвещенство решителен отказ.
И той връчи на кардинала собственото му писмо, със забележката на Межан. Руфо я прочете и повдигна рамене:
— Негодник!
— Познавате ли го, ваше високопреосвещенство?
— Предложи ми да предаде форта срещу петстотин хиляди франка, но аз отказах.
— Петстотин хиляди? — засмя се Салвато. — Явно, това е любимото му число.
— А вие имали ли сте работа с него?
— Да. За същата сума предложи да се сражава срещу вас.
— И…
— Отказахме му.
— Нека оставим мошениците, те не заслужават вниманието на честните хора. Да се върнем по-добре към вашите приятели, които бих желал да убедя, че са и мои.
— С голямо огорчение трябва да ви призная, че това е трудна работа, — отвърна с усмивка Салвато.
— Може да не бъде толкова трудна, ако се застъпите за мен пред тях, още повече, че ще действувам както при първата ни среща. Тогава аз само говорих, а днес ще ви представя и доказателства.
— Вярвам на думата Ви, господин кардинал.
— Все едно! Когато става дума за живот и чест, доказателствата не са излишни. Седнете до мен, генерале, и сам оценете това, което смятам да направя. За да остана верен на думата си, аз предавам не интересите, мисля, напротив, че им служа, — но заповедите на моя крал.
Салвато се поклони и последва поканата на Руфо.
Кардиналът извади от джоба си ключ и, като хвана ръката на Салвато, произнесе:
— Документите, които сега ще видите, не ви показвам аз. Измислете каквато искате басня за това, как сте се добрали до тях, а ако не можете да измислите нищо, споменете за тръстиката на цар Мидас.
И като отвори чекмеджето на масата, той подаде на Салвато писмото на сър Уйлям Хамилтън.
