предрешена. Казвам ви това, любезни генерале, защото ако имате някаква възможност да се свържете с него…
— Никаква.
— Тогава, да го пази Господ!
Този път Салвато окончателно се прости с кардинала и, съпроводен отново от де Чезаре, се завърна в Новия замък, където другарите му го чакаха с разбираемо нетърпение.
Ултиматум на кардинала постави Нелсън в твърде голямо затруднение. Английският адмирал разполагате със съвсем малък брой десантни части. Ако Руфо изпълнеше заплахата си и оттеглеше войската, Нелсън би се оказал безсилен, а това щеше да е особено позорно, след властния тон, който беше държал на кардинала. Затова, като прочете документа, адмиралът отговори уклончиво, че ще помисли и отпрати кавалера Мишеру без да му каже нищо определено. Както вече споменахме, освен наистина огромния си талант на моряк, във всичко останало Нелсън изобщо не блестеше. Отговорът: „Ще помисля“ в действителност означаваше: „Ще попитам моята Пития — Ема и моя оракул Хамилтън“.
Затова още преди Мишеру да е седнал в лодката, която трябваше да го откара на брега, Нелсън заповяда да повикат сър и лейди Хамилтън. След пет минути този смесен триумвират вече заседаваше в каютата на адмирала. Нелсън хранеше последна надежда: тъй като писмото беше написано на френски, а Мишеру беше принуден да го чете на английски, беше възможно преводачът да е предал друг смисъл на думите на кардинала, или да е направил някоя важна грешка в превода. Нелсън предаде ултиматума на сър Уйлям, за да го прочете и преведе отново. Но Мишеру за разлика от повечето преводачи беше необикновено точен. Така че, положението се стори на двойката Хамилтън също толкова сериозно, както и на адмирала.
Мъжете едновременно и с еднакво движение се обърнаха към лейди Хамилтън, изявителката на върховната воля: след като двете страни бяха предявили своите ултиматуми, трябваше да узнаят каква е последната дума на Каролина. Ема разбра мълчаливия въпрос.
— Да се скъса подписаният договор, — отвърна тя. — А когато това стане, да се подчинят метежниците със сила, ако не се предадат доброволно.
— Готов съм да се подчиня, — каза Нелсън, — но ако остана само със собствените си сили, ще мога да разчитам единствено на своята преданост, без да гарантирам, че тази преданост ще доведе до постигането на посочената от кралицата цел.
— Милорд, милорд! — упрекна го Ема.
— Намерете средство и аз веднага ще го използвам.
Сър Уйлям се замисли. Постепенно лицето му започна да се прояснява: беше намерил средство.
Оставаме на съда на потомството адмирала, министъра и фаворитката, които не се колебаеха, дали заради задоволяване на личното отмъщение, или за удовлетворение омразата на кралската двойка, да се възползуват от позорната уловка.
Когато сър Уйлям изложи плана си, Ема го одобри, а Нелсън се зае с изпълнението му. Лорд Хамилтън написа на кардинала писмо, което привеждаме дословно. Вероятно, било е съставено през нощта, след визитата на Мишеру, тъй като датата му е от следващия ден.
Ваше Високопреосвещенство!
Милорд Нелсън ме моли да Ви уведомя, че е решил да не предприема нищо, което би могло да наруши примирието, сключено от Ваше Високопреосвещенство със замъците на Неапол.
Писмото, както обикновено, отнесоха Тръбридж и Бол. Кардиналът прочете посланието и остана твърде доволен от удържаната победа. Но тъй като се боеше да не би писмото да съдържа някакъв смисъл, някаква клопка, той попита английските офицери нямат ли да му предадат нещо устно.
— Заповядаха ни, отвърна Тръбридж, — да потвърдим от името на адмирала всичко, което е написал английският посланик.
— Няма ли да ми дадете писмено тълкуване на текста? Той би бил достатъчно ясен, ако ставаше дума само за моето собствено спасение. Няма ли да добавите няколко думи, които биха ме успокоили и за съдбата на патриотите?
— Уверяваме Ваше Високопреосвещенство от името на милорд Нелсън, че той по никакъв начин няма да препятства отпътуването на метежниците.
— Няма ли да възразите, ако ви помоля, — каза кардиналът, който не можеше да показва повече недоверие, — ако ви помоля да повторите писмено уверенията, които ми дадохте сега?
Без да се колебае нито за миг Бол взе перото и написа:
„Капитаните Тръбридж и Бол са натоварени от милорд Нелсън да съобщят на Негово Високопреосвещенство кардинал Руфо, че милорд няма да пречи по никакъв начин на отплаването на метежниците и лицата от гарнизоните на Новия замък и замъка Уово.“
Нищо не можеше да бъде по-ясно, или да изглежда по-ясно от тази бележка. Кардиналът нямаше какво повече да иска от офицерите и само ги помоли да я подпишат. Но Тръбридж отказа, като заяви, че няма пълномощия за това. Руфо показа на Тръбридж писмото на сър Уйлям, написано два дни по-рано, на 24-ти, една фраза от което напротив, даваше на посланиците най-широки пълномощия. Но Тръбридж възрази:
— Вярно е, упълномощени сме да водим преговори по военни въпроси, но не и по дипломатическите. При това, защо ви е нашият подпис, след като документът е написан лично от нас?
Руфо не настоя повече. Стори му се, че е взел всички предпазни мерки.
И като се довери на писмото и допълнителната бележка на Тръбридж и Бол, но все пак желаеше да свали от себе си всяка отговорност, кардиналът заповяда на Мишеру да отведе двамата капитани в замъците. Те трябваше да запознаят комендантите със съдържанието на двете писма и ако патриотите намереха тези гаранции за удовлетворителни, незабавно трябваше да се уговорят с англичаните за практическото осъществяване на договора.
Мишеру се върна след два часа и доложи на кардинала, че слава Богу, всичко е завършило добре и съгласието е постигнато.
LXXIX
КАРТАГЕНСКОТО ВЕРОЛОМСТВО
Кардиналът беше толкова доволен, от така неочакваното щастливо разрешение на въпроса, че на 27 юни лично отслужи меса в църквата Кармине, с цялата подобаваща за случая тържественост.
Преди да тръгне за църквата, той написа писмо на Нелсън и сър Уйлям, в което им изразяваше най- искрената си признателност за ратифицирането на договора, а с това за връщането на спокойствието в града, и на неговата съвест.
Хамилтън отвърна със следното писмо, написано също на френски:
Ваше Високопреосвещенство!
Прочетох с най-голямо удоволствие писмото, с което ме удостоихте. Всички ние еднакво се потрудихме за краля и правото дело, но има различни способи за доказване на предаността, според характера на всеки човек. Слава Богу, всичко върви добре и мога да уверя Ваше Високопреосвещенство, че милорд Нелсън се поздравява с решението да не пречи на Вашите операции, но напротив, да съдействува с цялата му
