— Преди всичко, прочетете това съобщение. Написано е изцяло от ръката на английския посланик.
— О! — възкликна Салвато, като прегледа набързо писмото. — Познавам картагенското вероломство: „първо ще броим оръдията и ако сме по-силни, — никакви договори“ Така. По-нататък?
— По-нататък ли? Като не исках да обсъждам толкова важни неща с обикновени корабни капитани, аз лично се отправих на борда на „Гръмовержец“, където цял час спорих със сър Уйлям и милорд Нелсън.
И кардиналът предаде на Салвато ултиматума, който започваше с думите: „Главният адмирал Нелсън пристигна на 24-ти юни“ и завършваше с фразата: „… който договор, според него, може да се счита за действителен, едва след ратификацията му от техни величества краля и кралицата на Двете Сицилии“.
— Имате право, ваше високопреосвещенство, — промълви Салвато, докато връщаше писмото, това действително са документи с най-голямо историческо значение.
— А сега, кажете ми какво трябваше да правя и какво бихте направили вие на мое място? Това, което направих и аз, тъй като за честния човек няма избор. Вие бихте писали до комендантите на замъците, вашите врагове, и бихте им дали да разберат какво става, нали? Ето писмото ми. Нима то не е ясно? Нима не съдържа почти същото, което на мое място бихте написали вие — добър съвет, даден от противник, който уважава правилата на честта?
— Трябва да призная, господин кардинал, щом ме призовавате за съдия, че досега Вашето поведение е толкова достойно, колкото поведението на милорд Нелсън…
— Необяснимо, — прекъсна го кардиналът.
— Исках да употребя съвсем друга дума, — усмихна се Салвато.
— А аз, любезни генерале, — подхвана Руфо с откровеността, към която тласкаше понякога неговата могъща натура способността му да се увлича, — казвам „необяснимо“, тъй като за вас, който не познавате адмирала, неговото поведение е наистина необяснимо. Но не и за мен. Послушайте ме като философ, като човек обикнал мъдростта, тьй като мъдростта не е нищо друго, освен истината. Аз искам да ви разкрия самата истина за Нелсън. Дано, заради честта му, моята преценка да съвпадне с присъдата на потомците ни!
— Слушам ви, ваше високопреосвещенство, — отвърна Салвато, — и, необходимо ли е да Ви казвам, с какъв огромен интерес.
Кардиналът продължи:
— Нелсън, любезни ми генерале, не е придворен, като мен, и не е образован човек, като вас. Той не знае нищо на света, освен своя занаят, но в морето е гений. Да, Нелсън е селяк, староанглийски булдог, груб моряк, син на обикновен селски свещеник, отделен от околния свят от бордовете на кораба си. До самия Абукир не му се беше случвало да стъпи в двореца, да се поклони на краля, да прегъне коляно пред кралицата. — Той пристигна в Неапол, той мореплавателят от северните ширини, свикнал да гони белите мечки из ледените им леговища, и нашето слънце го заслепи, блясъкът на диамантите му замая главата. Той, женен за жена от простолюдието, някаква си мисис Нисбет, видя как кралицата му протяга ръка за целувка, а съпругата на посланика — устните си. Не, не кралицата и съпругата на посланика, направих грешка, — не две жени, а две сирени! И англичанинът стана роб на едната и покорен слуга на другата. В бедния му мозък са се объркали всички понятия за добро и зло, интересите на народите отстъпиха пред мнимите или действителните права на владетелите. Той стана апостол на деспотизма, опора на кралската власт. Ако го бяхте видели вчера на съвещанието, където посланица на кралската власт беше тази, която Еклезиаст би нарекъл „Чужденката“, — тази Венера Астарта, тази нечестива лесбийка! Той не сваляше очи от нея, по-точно, единственото си око, а с немите устни на тази предвестница на смъртта говореха омразата и отмъщението. Кълна Ви се, почувствувах жалост към този нов Адамастор, който доброволно позволява на жената да го стъпче. Впрочем всички велики мъже, — а въпреки всичко, Нелсън е от тях, — са имали подобна слабост, от Херкулес до Самсон, и от Самсон до Марк Антоний.
— Но, — възрази Салвато, — от каквито и чувства да се е ръководил в действията си адмирал Нелсън, на нас той остава смъртен враг. Какво смята да предприеме, Ваше Високопреосвещенство, за да обуздае тази груба сила, глуха за всички доводи на разума?
— Сега ще видите, любезни генерале.
Кардиналът взе лист хартия, потопи перото в мастилницата и написа:
„Щом милорд Нелсън не иска да признае договора, сключен между кардинал Руфо и комендантите на Неаполските замъци, в които от името на краля на Великобритания беше посредник английски офицер, той трябва да поеме цялата отговорност, за нарушаване на този договор. Затова, имайки за цел с всички средства да попречи на това нарушаване, кардинал Фабрицио Руфо предупреждава милорд Нелсън, че той ще върне противника в положението, в което се е намирал, преди подписването на договора, с други думи, че ще оттегли войските си от позициите, заети след капитулацията, и ще разположи цялата си армия на старите позиции, като остави на англичаните да се сражават и побеждават врага със собствени сили.“
Руфо подписа документа и го подаде на Салвато, като внимателно следеше лицето на младия човек, за да разбере какво впечатление му е направило. Когато генералът приключи с четенето, той го попита:
— Е, как е?
— По-мъдро не би постъпил и кардинал Ришельо, по-добре не би постъпил и Байар, — отвърна Салвато като се поклони.
Кардиналът позвъни, влезе един слуга.
— Извикайте Мишеру, — заповяда Руфо.
След пет минути Мишеру влезе в стаята.
— Любезни кавалере, Нелсън ми предяви ултиматум, ето и моят. Отидете отново на „Гръмовержец“, обещавам ви това пътуване да бъде последното.
Мишеру взе документа, прочете го с позволението на кардинала, поклони се и излезе.
— Да излезем на терасата, генерале, — каза Руфо. — Гледката е великолепна.
Салвато веднага последва кардинала, тъй като разбра, че го канят не без причина. Действително, от терасата той можеше да различи вдясно Маринела, улица Нуова, улица Пилиеро и вълнолома. Наляво погледът стигаше до Портичи, през Tope дел Греко, Кастеламаре, нос Кампанела, до остров Капри. Право пред себе си Салвато видя крайните точки на Прочида и Иския, а в пространството между тези острови, капри и брега — целия английски флот, с развети от вятъра вимпели, а на палубите, артилеристите, които се въртяха около оръдията си, със запалени фитили в ръце. Сред английските кораби, като монарх сред поданици се, се издигаше „Гръмовержец“, гигант с 24 оръдия, чийто брамстенги се издигаха над гората от мачти, а на най-високата се вееше адмиралския флаг.
Нито една подробност от това величествено зрелище не убягна от опитното око на Салвато. Той видя, как от брега се отдели лодка и, подгонена от силните удари на четири весла, се насочи към „Гръмовержец“. Адмиралският кораб стоеше най-близо до Новия замък. Ако се наложеше да възобновят военните действия, той можеше незабавно да открие огън по брега.
Салвато наблюдаваше как лодката заобикаля носа на „Гръмовержец“, за да се залепи към великана откъм щирборда.
— Ако гледката ви е харесала, генерале, — прекъсна наблюденията му Руфо, — предайте на приятелите си какво сте видели и се опитайте да ги склоните да последват съвета ми. Надявам се, имате достатъчно красноречие и умение да убеждавате.
Салвато почтително се поклони на кардинала и стисна протегната му ръка. Но, вече на прага, младият човек възкликна:
— Ах, простете ми Ваше Високопреосвещенство, забравих да Ви докладвам за важната мисия, която ми бяхте възложили.
— Каква мисия?
— Адмирал Карачиоло…
— Да, вярно, — прекъсна го кардиналът нетърпеливо, което издаваше интереса му. — Говорете, слушам Ви.
— Адмирал Карачиоло не беше нито на корабите, нито в някой от замъците. Още сутринта той се е укрил у един от своите служители.
— Дано това да е истина! — въздъхна Руфо. — Защото попадне ли в ръцете на врага, смъртта му е
