поверена власт за завършване на начинанието, което Вие, Ваше Високопреосвещенство, толкова умело осъществихте до днес, при толкова критични обстоятелства.
Милорд и аз ще бъдем щастливи ако успеем да внесем макар и малка лепта в делото на техни величества краля и кралицата на Двете Сицилии, а също да върнем на Ваше Високопреосвещенство изгубения за миг покой. Милорд ме моли да Ви благодаря за писмото и да Ви предам, че в подходящото време ще вземе всички необходими мерки.
А сега да си спомним, че вече сме прочели няколко писма на Фердинанд и Каролина до кардинал Руфо, и видяхме с какви изрази на уважение и вечна признателност завършваха тези послания на двамата самодържци, които дължаха на кардинала спасението на кралството си. Може би, за читателите ще е интересно да разберат какво означаваха тези изрази на признателност, преведени на езика на делата? Тогава нека да си дадат труда да прочетат следното писмо от сър Уйлям до генерал Ектън.
Милостиви господине,
От последното ми писмо сте могъл да заключите, че кардиналът и Нелсън са твърде далеч от съгласието. Но след дълъг размисъл лордът ми поръча вчера сутринта да напиша на Негово Високопреосвещенство, че той нищо няма да предприеме, за да наруши примирието и че негова светлост е готов изцяло да способства с поверения му флот на делото на Негово Величество, краля на Двете Сицилии. ТОВА ДАДЕ ОТЛИЧНИ РЕЗУЛТАТИ. Неапол се беше побъркал от страх, да не би Нелсън да наруши примирието, а сега всичко е спокойно. Кардиналът се е уговорил с капитаните Тръбридж и Бол, че метежниците от Новия замък и замъка Уово ще се качат на корабите тази вечер, а петстотин матроси ще слязат на сушата и ще заемат двата замъка, над които — Слава Богу! — най-после се вее кралското знаме, докато знамената на републиката (не се задържаха дълго!) лежат в каютата на «Гръмовержец» и, надявам се, скоро към тях ще се присъедини и френското знаме, което все още се вее над замъка Сан Елмо.
Надявам се, че пристигането на лорд Нелсън в Неапол ще бъде твърде полезно за интересите на техни сицилиански величества и ще спомогне за бъдещата им слава.
Но крайно време беше да се намеся и аз в ролята на посредник между кардинала и лорд Нелсън, иначе всичко би се провалило още от първия ден. Вчера славният кардинал ни писа, за да благодари на лейди Хамилтън и моя милост. Гнусното дърво, което се издигаше пред кралския дворец, е повалено, от статуята на великана е смъкнат червения калпак.
А сега още една добра новина! Карачиоло и дузина други метежници скоро ще бъдат в ръцете на Нелсън. Ако не греша, ще бъдат изпратени в Прочида, където ще бъдат осъдени, а след произнасянето на присъдата ще ги върнат тук за екзекуцията. Карачиоло вероятно ще бъде обесен на фок-мачтата на «Минерва», където тялото му ще виси от изгрев до залез слънце. Подобен пример ще бъде твърде полезен за бъдещите служители на Негово Величество краля на Двете Сицилии, в чийто владения преуспя якобинството.
Осем часът вечерта. Метежниците са вече на корабите и не могат да тръгнат без пропуск, издаден от лорд Нелсън.“
Действително, както беше споменато и в току-що прочетеното от нас писмо, републиканците успокоени от обещанието на Нелсън, безпрекословно предадоха замъците на петстотинте английски моряци и се качиха на фелуки, тартаните и баланчелите, които трябваше да ги отведат в Тулон.
Така англичаните отначало овладяха Новия замък, пристанището и кралски дворец, а после, след същите формалности, влязоха във владение и на замъка Уово. Беше съставен протокол за предаването, който от името на патриотите подписаха комендантите на замъците, а от името на Фердинанд — бригадният генерал Миникини. Двама души се възползуваха от предоставените условия: или да търсят убежище на сушата, или да се качат на корабите. Салвато и Луиза отидоха в замъка Сан Елмо.
По-късно ние ще се върнем при героите на нашата книга и повече няма да се разделяме с тях, но тази глава, в съответствие със заглавието й ще посветим изцяло на изясняването на важната историческа истина. Като хвърляме върху паметта на един от най-великите английски адмирали черното петно, което вековете трудно могат да измият, ние искаме да представим на читателите документи, които да докажат, че не сме въведени в заблуждение от непознаването на фактите и не сме заслепени от ненавист. Ние просто се наемаме със скромната роля на светилник, който озарява някои моменти от историята, останали в тъмнина преди нашата намеса.
С кардинала се случи това, което обикновено се случва със смелия човек, предприел нещо велико, което плахите и посредствени хора са считали за немислимо. Около краля както винаги се беше събрала придворна клика, която не беше изпитвала никаква умора, не беше се подложила на никакви опасности и затова тя неизбежно трябваше да се нахвърли върху този, който беше изпълнил мисията, обявена от тях за невъзможна.
Трудно е да го повярвам, но ние знаем колко далеч може да допълзи придворната змия, наречена клевета: обвиниха кардинала, че завоювайки Неаполитанското кралство, се е трудил не за краля, а за самия себе си.
Разпространи се слух, че с помощта на събраната от него и предана до смърт армия той искал да постави на неаполитанския престол орат си, дон Франческо Руфо! Преди отплаването си от Палермо Нелсън получи инструкции по този въпрос и, при евентуално потвърждение на подозренията, трябваше да примами кардинала на борда на „Гръмовержец“ и да го арестува. Читателят видя, че този акт на височайша благодарност едва не се осъществи и ние лично съжаляваме за това, — подобна постъпка би била добър пример за всички, които отдават предаността си на кралете!
Преписваме от оригинал следните писма:
„До сър Джон Ектън.
Милостиви господине!
Макар нашият общ приятел сър Уйлям да Ви описва подробно всички събития, не мога да не хвана перото и да не заявя съвсем ясно, че не одобрявам това, което беше направено и което се прави сега. Трябва да Ви заявя, че дори кардиналът да беше ангел, народът пак би възроптал против действията му.
Тук сме обкръжени от дребни и нищожни интриги, глупави жалби3, които може да пресече единствено присъствието на краля и кралицата, сформирането на неаполитанското правителство и въвеждането на нормално управление, противоположно на сега действуващата система. Наистина, ако бях следвал склонностите си, положението в столицата би било още по-лошо, тъй като кардиналът също не би стоял със скръстени ръце. Ето защо аз моля техни величества да се върнат и съм готов да отговарям с главата си за тяхната безопасност. Възможно е да бъда принуден да напусна пристанището, но се боя отплаването ми да няма съдбоносни последици. Все пак, «Сихорс», в отсъствието на «Гръмовержец», също ще бъде надеждно убежище за техни величества. Там те ще бъдат в такава безопасност, в каквато може да бъде човек на борда на кораб.
Винаги Ваш
