П. П. Ако можете, елате, за да уредите всичко. Надявам се до пристигането ви да завърша някои дела, които биха могли да огорчат техни величества. Процесът Карачиоло ще бъде поверен на офицери от кралската армия. Ако, както и трябва да се очаква, го осъдят на смърт, присъдата ще бъде изпълнена незабавно. Той толкова е паднал духом, че и сега изглежда наполовина мъртъв. Искаше да го съдят английски офицери.
Повече нищо не мога да добавя, тъй като корабът, който ще Ви достави това писмо, вече тръгва за Палермо.“
Този път сър Уйлям беше прав, че процесът няма да се проточи. Ето заповедта на Нелсън. Не можем да виним адмирала, че е накарал пленника си да чака.
„До капитан граф Турн, командир на фрегата на Негово Величество «Минерва»
В името на Хорас Нелсън.
Тъй като Франческо Карачиоло, командор на Негово Величество краля на Двете Сицилии, е арестуван и се обвинява в метеж против законния владетел, тъй като е открил огън по кралския флаг, издигнат на фрегата «Минерва», която днес се намира под Ваше командване, Ви заповядвам да съберете под Ваше ръководство петима старши офицери и да изясните може ли да бъде доказано престъплението, в което се обвинява споменатият Карачиоло. Ако следствието потвърди престъплението, обърнете се към мен, за да узнаете какво наказание трябва да получи той.
Вие сами можете да се убедите, че това не е било военен съд, че не съдиите са установявали вината и определяли наказанието, според своята съвест. Не, Нелсън, който не присъствува на следствието, нито на разпитите, който през това време, може би, водеше любовна беседа с прекрасната Ема Ла-йона, без дори да се запознае с делото, се наемаше да произнесе присъдата о да определи наказанието!
Това обвинението е толкова тежко, че романистът, отново от страх да не го упрекнат в прекалено въображение, предава перото си на историка и му казва: „Сега е твой ред, братко, фантазията няма право да измисля, нека историята говори вместо нея.“
Ние Ви уверяваме, че всяка дума в тази глава е чиста истина. Не е наша вината, ако тя ви стори ужасна.
Без да се грижи на съда на потомството и дори за мнението на съвременниците си Нелсън реши процесът Карачиоло да се състои на собствения му кораб, тъй като, — казват господата Кларк и Мак Артър в „Животът на Нелсън“, — се боеше от бунт на екипажа, ако делото се гледа на неаполитански кораб. „Толкова много моряците обичаха Карачиоло!“ — добавят историците.
Процесът започна веднага след като беше съобщено за арестуването на Карачиоло. В раболепието си пред Каролина и Фердинанд, може би, и под въздействието на оскърбената си гордост, Нелсън без да се замисли потъпка всички международни закони. Той нямаше право да съди човек, който му беше равен по ранг и заемаше по-високо обществено положение, и виновен — ако наистина беше виновен — само пред краля на Двете Сицилии, но не и пред английския крал.
А сега, за да не ни обвинят в симпатии към Карачиоло и несправедливост към Нелсън, ние ще вземем съдебния протокол от книгата, където така пламенно се възхвалява английския адмирал. Този протокол, при цялата си простота, ни се стори много по-вълнуващ от романа, съчинен от Куоко, или този, скалъпен от Колета.
Неаполитанските офицери от набързо съставения военен съвет, под председателството на граф Турн, незабавно се събраха в офицерското отделение на кораба. Двама английски моряци свалиха въжетата на Карачиоло и го доведоха пред съда. Според обичая, помещението, в което се провеждаше заседанието, остана отворено и всеки желаещ можеше да влезе вътре.
При вида на съдиите си Карачиоло се усмихна и поклати глава: всички тези офицери, освен граф Турн, бяха служили под негова команда. Беше очевидно, че никой нямаше да се осмели да го оправдае.
Сър Уйлям не преувеличаваше. Карачиоло беше само на 49 години, но дългата брада и сплъстените коси му придаваха вид на 70 годишен старец. Но, когато застана пред съдиите, той се изправи в цял ръст и отново придоби предишната си твърдост, увереност и гордия поглед на човек, свикнал да дава заповеди. Изкривеното му от гняв лице се отпусна в израз на високомерно спокойствие.
Започна разпитът. Карачиоло не отказа да отговаря на зададените въпроси. Ето показанията му:
„Служил съм не на републиката, а на Неапол, и съм се сражавал не против кралската власт, а против убийствата, грабежите и пожарите. Дълго време съм бил обикновен войник, а после бях принуден в известен смисъл, да поема командването на републиканските морски сили. Беше ми невъзможно да откажа назначението.“
Ако Нелсън беше присъствувал на разпита, би могъл да потвърди това показание на Карачиоло, тъй като не бяха минали и три месеца, откакто Тръбридж, както читателят си спомня, му беше писал:
„Научих, че Карачиоло носи караулна служба, като обикновен войник. Вчера са го видели на стража пред двореца. Той отказал да приеме военен чин, но, изглежда, якобинците принуждават да служат всички, без да се съобразяват с личните им желания.“
Съдията попита адмирала, защо не се е възползувал от многочислените възможности за бягство? Карачиоло отвърна, че бягството е винаги бягство, че, може би, го е удържало лъжливото понятие за чест, но така или иначе, то го е удържало. Ако това е престъпление, той го признава. С това разпитът приключи. Искаха да получат формално признание от адмирала, и той го направи. И, макар че говореше спокойно и с достойнство, въпреки че начинът, по който отговаряше Карачиоло, както свидетелствува протоколът, му спечели симпатиите на присъствуващите английски офицери, заседанието беше прекратено, а престъплението обявено за доказано. Карачиоло отново беше изпратен в килията си под охраната на двамата часови, а граф Турн отнесе протокола на Нелсън. Той жадно погълна съдържанието на документа и на лицето му се изписа свирепа радост. После сграбчи перото и написа:
„До командора граф Турн.
В името на Хорас Нелсън.
Предвид на това, че военния съвет, съставен от офицери на Негово Величество, кралят на Двете Сицилии, се е събрал за да осъди Франческо Карачиоло за престъпния метеж срещу неговия господар, предвид на това, че споменатият военен съвет е доказал съвсем категорично наличието на престъплението и затова е осъдил споменатия Карачиоло на смърт, с настоящето сте упълномощен да приведете в изпълнение смъртната присъда, чрез обесване на престъпника на фок-мачтата на фрегатата «Минерва» от флота на Негово Величество Краля на Двете Сицилии, която се намира под ваше командване.
Присъдата да се изпълни днес, в пет часа след обед, а тялото да виси до залез слънце, когато въжето да се пререже, и трупът да бъде хвърлен в морето.
Когато Нелсън пишеше това разпореждане, в каютата му присъствуваха две особи. Ема, вярна на клетвата, която беше Дала на кралицата, стоеше безмълвно, без да защити дори с жест осъдения. Въпреки,
