После той погледна към „Гръмовержец“ и забеляза на юта група от трима души, които гледаха към „Минерва“. Един от тях държеше далекоглед.
— Отдръпнете се малко приятели, — каза Карачиоло на матросите, които бяха сключили плътен кръг около него. Пречите на милорд Нелсън да гледа.
Матросите се отдръпнаха.
За реята на фок-мачтата беше закрепено въже, което висеше над главата на Карачиоло.
Графът даде знак.
На врата на адмирала нахлузиха примка. Дванадесет човека хванаха другия край на въжето и повдигнаха тялото на десет фута от палубата. В същия миг се раздаде оръдеен изстрел и за момент всичко се скри зад гъстия дим.
Заповедта на Нелсън беше изпълнена.
Но макар английския адмирал да не беше изпуснал и най-малката подробност от екзекуцията, веднага след оръдейния изстрел, граф Тури слезе в каютата си и написа:
„Уведомявам негова светлост адмирал Нелсън, че присъдата, произнесена над Франческо Карачиоло е приведена в изпълнение в съответствие с вашите заповеди.
Незабавно беше спусната лодка, за да отнесе съобщението на Нелсън. Адмиралът не се нуждаеше от подобна информация, тъй като не беше изпуснал нито една подробност, а освен това трупът, който се клатеше под реята на „Минерва“, не оставяше и място за съмнение. Затова още преди лодката да доплува до неговия кораб, той вече беше написал на генерал Ектън следното писмо:
„Милостиви господине!
Не мога да изпратя на Ваша светлост материалите от съдебния процес на този негодник Карачиоло. Мога само да Ви съобщя, че тази сутрин той беше съден и получи справедлива присъда, която е изпълнена.
Изпращам на Ваша светлост моето потвърждение на присъдата във вида, в който беше дадено от мен: «Утвърждавам смъртната присъда на Франческо Карачиоло, която да се изпълни днес в пет часа след обяд на борда на фрегатата „Минерва“.
На същия ден и със същия куриер беше изпратено и следващото писмо на сър Уйлям Хамилтън, което показва с какво усърдие е изпълнил Нелсън разпорежданията на краля и кралицата относно неаполитанския адмирал.
Милостиви господине!
Използувам малкото време с което разполагам, за да добавя към писмото на милорд Нелсън, че Карачиоло беше съден от военен съд и осъден с болшинство гласове, и че милорд Нелсън се разпореди, екзекуцията да стане чрез обесване на реята на «Минерва», днес в пет часа след обед, а след това тялото да бъде хвърлено в морето. Турн заяви, че при подобни случаи на осъдения обикновено се дават двадесет и четири часа, за да се погрижи за спасението на душата си, но заповедта на милорд Нелсън беше изпълнена, въпреки че и аз също поддържах мнението на графа.
Другите престъпници остават на разположение на негово величество на борда на тартаните, които са плътно обкръжени от нашия флот.
Всичко, което върши милорд Нелсън, е продиктувано от неговата честна съвест и аз предполагам, че взетите от него мерки, ще бъдат впоследствие признати за най-мъдрите, които е можел да предприеме. Но засега, за Бога, направете всичко възможно кралят да пристигне на борда на «Гръмовержец» и да види на него кралското знаме.
Утре ще щурмуваме замъка Сан Елмо — жребият е хвърлен. Да помага Бог на правото дело! А за нас остава само да не се колебаем в своята твърдост и упорито да водим борбата до край.
Както се вижда, въпреки своята увереност, че действията на Нелсън са били възможно най-правилни, сър Уйлям и тези, от чието име той говореше, с трескава настойчивост призоваваха на борда на „Гръмовержец“ краля. Те нямаха търпение, да осветят с присъствието на коронованите особи току-що разигралата се отвратителна драма.
За присъдата и нейното изпълнение Нелсън е записал в корабния дневник следното:
„Събота 29-ти юни. Времето е тихо, но облачно. Пристигна корабът на негово величество «Райна» и бригът «Балун». Събра се военен съд, който осъди на смърт и обеси Франческо Карачиоло, на борда на неаполитанската фрегата «Минерва».“
Чрез тези три реда беше успокоен крал Фердинанд, удовлетворена кралицата, прокълната Ема Лайона и обезчестен Нелсън.
LXXXIII
ПРИЗРАКЪТ
Екзекуцията на Карачиоло дълбоко порази Неапол.
Всички граждани, към която и партия да принадлежаха, считаха адмирала за човек, значителен и по рождение и по дарование. Животът му беше безупречен, върху него не хвърляше сянка нито едно от недостойните деяния, които царедворецът рядко успява да избегне. Наистина, Карачиоло беше царедворец само от време на време, но през тези кратки периоди, както видяхме, се стараеше да защищава кралската власт, толкова чистосърдечно и мъжествено, както по-късно защищаваше Отечеството.
Но особено страшно зрелище беше екзекуцията му за пленниците, пред чиито очи беше извършена. Те видяха в това предсказание за собствената си съдба и когато, в съответствие със заповедта, на залез слънце въжето беше прерязано и трупът на адмирала, в който бяха приковани всички погледи, стремително потъна в морето, на малките кораби се разнесе ужасен вик. Той се изтръгна едновременно от всички гърди, прелетя над вълните, сякаш беше жалостен стон на морските духове и отекна в най-дълбоките трюмове на „Гръмовержец“.
Кардиналът не знаеше нищо за събитията от този страшен ден, не знаеше не само за съда, но дори за ареста на Карачиоло. Ние видяхме, че Нелсън особено се беше погрижил за това затворникът да бъде доведен през Гранатело, и строго беше забранил кортежът да минава през заетите от войските на Руфо части на крайбрежието. Кардиналът, извън всяко съмнение, не би допуснал един английски офицер (с когото при това вече няколко дни имаха сериозни разногласия по толкова важния спор на честта, какъвто беше мирният договор) да вдигне ръка срещу неаполитански княз, дори и да беше негов враг, а още повече срещу Карачиоло, с когото Руфо беше сключил нещо като съюз, ако не настъпателен, то поне отбранителен.
Действително, ние помним, че когато се разделяха на брега на Котрона те си дадоха дума да се пазят взаимно, а в това неспокойно време бъдещето можеше да се предвиди само от някой пророк, затова
