Второто писмо носи същата дата и също е адресирано до Ектън. То още по-нагледно показва черната неблагодарност на двамата венценосци, които дължаха толкова много на кардинала. Според нас, към него няма какво да се добави.
„До негова светлост сър Джон Ектън.
Милостиви господине!
Не мога да Ви опиша колко щастлив ще бъда да видя завръщането на краля, кралицата и Ваша светлост в Неапол. Изпращам Ви копие от обявлението, което бях поръчал на кардинала да отпечата, — което негово високопреосвещенство решително отказа да стори. Тази вечер, капитан Тръбридж ще слезе на брега с триста английски войници, а аз ще направя всичко възможно, за да запазя съгласието с кардинала до пристигането на техни величества. В последните си разпореждания кардиналът забранява всякакви арести без негова заповед. Това говори ясно за намерението му да помогне на метежниците. Вчера говорихме по въпроса, дали не трябва да арестуваме самия кардинал? Брат му е сериозно компрометиран. Но да не досаждам повече на Ваша светлост. Ще уредя всичко по най-добрия начин и съм готов да отговарям с главата си за безопасността на техни величества. Да помага Бог за скорошния и благополучен край на всички тези събития.
През това време кардиналът, който беше изпратил брат си на борда на „Гръмовержец“, получи от него съобщение, което доста го учуди. Брат му пишеше, че адмиралът го изпраща в Палермо, при краля и кралицата, с известия за това, че Неапол „се е предал, съгласно техните желания“. Писмото завършвало с фразата: „Изпращам на Ваше Величество вестоносец и едновременно с това заложник.“
Както виждате, кардиналът не трябваше да чака дълго кралската благодарност.
А сега нека видим какво правеше братът на кардинала на борда на „Гръмовержец“. Той беше пристигнал тук, за да предаде отказа на кардинала да напечата и разлепи обявлението на Нелсън, от което при създалото се положение и всички дадени преди това обещания, Руфо не разбра нищо.
Хорас Нелсън, адмирал на британския флот, заповядва на всички, които са били на служба на така наречената Неаполитанска Република с офицерски, или граждански чин, да се явят в срок от двадесет и четири часа при комендантите на Новия замък или замъка Уово, като се предадат изцяло на милосърдието на Негово Величество краля на Двете Сицилии. В случай че се намират извън града, до пет мили от стените му, те също трябва да се завърнат, но в срок от четиридесет и осем часа. В противен случай ще бъдат смятани за метежници и врагове на Негово Величество краля на Двете Сицилии.
Колкото и да се учуди кардиналът от бележката на брат си, че Нелсън го изпраща в Палермо без да го попита, желаели да стори това, писмото, което Руфо получи от патриотите, го изненада още повече:
„До Негово Високопреосвещенство кардинал Руфо — наместник на краля на Неапол.
Цялата част от гарнизона, която според съответните точки на договора беше натоварена на корабите, за да отплава за Тулон, е твърде объркана. Като се отнесоха с пълно доверие към сключения договор, хората се надяваха, че той ще бъде изпълнен, въпреки че при бързането да напуснат замъците, може би, не са огледали добре всички уговорки съдържащи се в документа за капитулация. Но ето, вече два дни времето е благоприятно за отплаване, а необходимото продоволствие все още не е доставено. Освен това, вчера, около седем вечерта, ние с най-голямо прискърбие видяхме как отвеждат от тартаната генералите Мантоне, Маса и Басети — председателите на Изпълнителната комисия, Ерколя и д’Аниезе от Законодателната комисия, а също Доменико Чирило и някои други наши другари, в това число Емануеле Борджия и Пияти. Всичките бяха прехвърлени на кораба на адмирал Нелсън, където прекараха цялата нощ и където се намират и сега, в седем часа сутринта. Гарнизонът очаква от Вас честно обяснение на този факт и честно изпълнение на договора.
След петнадесет минути пред кардинала седяха Бели и кавалерът Мишеру. Последният беше изпратен бързо при Нелсън с искане да обясни поведението си, от което кардиналът не разбираше нищо. Руфо заклинаше Нелсън, в случай че намеренията му са такива, каквито прелатът се боеше и да помисли, — да не петни по такъв начин името си и честта на английското знаме.
Като изслуша Мишеру Нелсън се разсмя:
— От какво е недоволен кардиналът? Аз обещах да не преча на гарнизона да се качи на корабите и удържах думата си. А сега, когато той е вече там, аз нямам никакви задължения и мога да правя каквото поискам.
А когато Мишеру забеляза, че тази двусмисленост на обещанието, за която намекваше кардиналът, е недостойна за него, Нелсън почервеня и нетърпеливо добави:
— При това, аз действувам така, както ми подсказва моята съвест и имам неограничени пълномощия от краля.
— А имате ли такива пълномощия и от Бога?
— Това не ви засяга, — отсече Нелсън. — Аз съм готов да отговарям за действията си пред краля и пред Бога! Вървете си!
И той изпрати кардиналския пратеник, като не си даде труда да измисли друг отговор и да прикрие вероломството си с някакво оправдание.
Наистина, трудно се подчинява перото на всеки честен човек, принуден заради истината да пише подобни слова!
Като получи отговора на Нелсън, Руфо обърна красноречив поглед към Небето, после взе перото, нахвърли няколко думи, подписа ги и ги изпрати с извънреден куриер в Палермо.
Той съобщаваше на Фердинанд и Каролина за оставката си.
LXXX
ДВАМАТА ДОСТОЙНИ ПРИЯТЕЛИ
Нека вземем отново в ръката си непокорното перо: ние още не сме завършили разказа си и най-лошото е още пред нас.
Читателят си спомня, че когато Нелсън изпрати кардинала, след посещението му на „Гръмовержец“, ма Лайона беше съобщила на адмирала, че Шипионе Ламара се намира на кораба и го очаква в каютата на лорд Хамилтън.
Както предвиждаше Нелсън, Ламара се беше явил, за да обсъдят залавянето на Карачиоло. Читателят
