Председателят се поклони и излезе, прегънат едва ли не до земята.
Беше десет и двадесет.
— Имате още десет минути, — каза Вилньов.
После, без да откъсва очи от часовника, продължи с убийствено хладнокръвие:
— На Сан Дженаро му остават само две! Невъзможно е да си представим вълнението, обхванало всички молещи се, което, нараствайки все повече, се изля в шум, напомнящ рева на морето и тътена на гръмотевица, когато часовникът удари десет и половина.
После настъпи пълна тишина.
В тази тишина всички чуха последния вибриращ звук, и в тази минута, когато виковете и заплахите бяха готови да се възобновят, изведнъж се разнесе силният и ясен глас на каноника, който вдигна съда с кръвта високо над главите на събралите се, и провъзгласи:
— Чудото се извърши!
В същия миг ропотът, виковете и заплахите замлъкнаха като по вълшебство. Всички паднаха на колене и, почти докосвайки с чело земята, възкликнаха: „Слава на Сан Дженаро!“ А Микеле изскочи от катедралата, застана на стълбите и извика, размахвайки знамето:
— Чудото стана!
Хората на площада паднаха на колене.
Всички камбани на Неапол започнаха оглушителен ансамбъл с цялата си исполинска мощ.
Както беше казал Шампионе, той наистина знаеше молитва, пред която Сан Дженаро не можеше да остане безразличен.
И наистина, както видяхме, светията не пропусна да се прояви. Ликуващите артилерийски залпове, разнесли се от четирите крепости, известиха, че Сан Дженаро току-що се е обявил за приятел на французите.
XXII
ПАРТЕНОПЕЙСКАТА РЕПУБЛИКА
Щом чу тържествения звън на камбаните, слял се с квартета на оръдейните залпове, Шампионе веднага разбра, че чудото се е извършило, и излезе от Каподимонте, за да триумфира в Неапол. Той премина през целия град, първо по улицата Кристалина, после през площад Пиние и площад Сан Спирито, по улица Меркатело, сред бурната радост и хилядократно повтаряните викове: „Да живеят французите! Да живее Френската република! Да живее Партенопейската република!“ Цялото това население, което три дни се беше сражавало против Шампионе, убивало, осакатявало, изгаряло войниците му, което едва час преди това беше готово отново да пали, убива и осакатява, за миг беше преобразено от чудото на Сан Дженаро, и от момента, когато светецът взе страната на французите, вече не виждаше никакви причини да се бори против тях.
— Сан Дженаро знае по-добре от нас как да постъпи, — казваха ладзароните. — Да последваме примера му!
Сред буржоазията и благородниците, които нахлуването на французите беше избавило от бурбонската тирания, радостта и ентусиазмът не бяха по-малки. Всички прозорци бяха украсени с трицветни френски и неаполитански флагове, които, развявайки се, смесваха цветовете си. Хиляди млади жени, надвесени от прозорците, размахваха кърпички и викаха: „Да живее Републиката! Да живеят французите! Да живее главнокомандуващият Шампионе!“ Децата тичаха пред коня му с жълти, червени и сини знаменца. Наистина, по паветата все още имаше петна кръв, някъде димяха съсипани домове; но в тази страна, живееща само в настоящето, където бурите преминават без да остават следа по лазурното небе, траурът вече беше забравен.
Шампионе се отправи към катедралата, където архиепископ Кепече Дзурло служеше молебен пред мощите и кръвта на Сан Дженаро, поставени пред очите на всички. В знак на признателност за покровителството, което светията оказваше на французите, Шампионе му поднесе в дар обсипана с брилянти митра, която светията благоволи да приеме и позволи да я сложат на главата му без да оказва никаква съпротива. По-късно ще видим какво струваше на архиепископа слабостта, проявена от него към французите.
Докато в катедралата пееха „Тебе Боже славим“, по всички стени на Неапол се появиха следните възвания:
„Неаполитанци!
Бъдете свободни и умейте да използувате свободата си. Френската република ще намери във вашето щастие възмездие за своята умора и загуби в боевете. Ако сред вас все още има привърженици на падналото правителство, те могат спокойно да напуснат тази земя на свободата. Нека бягат от страната, където сега всички са свободни граждани. Нека робът се завърне при робите! От тази минута френската армия ще се нарича неаполитанска и се заклева да поддържа вашите права и да ви защитава с оръжието си всеки път, когато интересите на вашата свободата го изискват. Французите се кълнат да уважават вашата религия, свещените права на собствеността и на личността. Новите магистрати, избрани от вас, със своето бащинско мъдро управление ще охраняват отдиха и щастието на гражданите, ще унищожат страховете на невежеството, ще успокоят яростта на фанатизма и ще ви дадат толкова любов, колкото вероломство получихте от вашето паднало правителство“.
Преди да излезе от катедралата Шампионе освободи Салвато и назначи почетен караул за съпровождането на Сан Дженаро до архиепископския дворец и за охраната му там, под девиза: „Уважение към Сан Дженаро“.
Още сутринта, предвиждайки, че Сан Дженаро ще благоволи да извърши чудото си (в това Шампионе изобщо не се съмняваше), вече беше създадено временно правителство и назначени пет комитета: главен комитет, комитет по вътрешните работи, комитет по финансите, комитет за правосъдието и полицията и законодателен комитет.
Всички членове на комитетите влязоха във временното правителство. Чирило и Мантоне, конспираторите от първите глави на нашето повествование, бяха членове на временното правителство, а Мантоне, освен това, беше и военен министър. За командир на неаполитанските легиони определиха Еторе Карафа. Скипани стана един от първите командири на армията след нейната реорганизация. Николино запази поста си комендант на замъка Сан Елмо, а Веласко пожела да си остане само доброволец.
От катедралата Шампионе се отправи към храма Сан Лаврентий. За неаполитанците, които от XII век нямаха самоуправление, този храм беше нещо като кметство, където в дни на тревога се събираха на съвещание избраниците на народа и неговите вождове. Генералът беше съпроводен от членовете на временното правителство, които едновременно бяха и членове на някои от комитетите.
Там, пред огромната тълпа, Шампионе взе думата и произнесе не прекрасен италиански следна реч:
— Граждани, вие временно ще управлявате Неаполитанска-та република, окончателно правителство ще бъде избрано от народа, когато вие самите, управлявайки съгласно законите, които бяха цел на тази революция, ще облекчите труда по издаването на нови закони. Именно с тази надежда ви възлагам временно задълженията на законодатели и управници. И така, ще имате неограничена власт, но в същото време ще поемете и огромна отговорност.
Помислете само, от вас зависи щастието на народа ви! Изберете славата или позора! Упълномощавам ви за това. Имената ви са избрани не по особено предпочитание и не в резултат на интриги. Вашата единствена препоръка е доброто ви име. На вашето доверие ще отговорите с честен труд и във вас ние ще видим хора, не само талантливи, но и млади, пламенни, искрени патриоти на родината си.
Основавайки Неаполитанската република, вие ще вземете за образец, доколкото позволяват нравите и законите на страната ви, конституция на Франция, майката на новата република и новата цивилизация.
Управлявайки отечеството си, създайте Партенопейската република, приятелка, съюзница, сестра на Френската. И нека те бъдат неразделни! Не се надявайте, че можете да бъдете щастливи без нея! Ако Френската република се залюлее, Неаполитанската ще падне! Френската армия, която ви гарантира свободата, ще приеме, както вече ви казах, името Неаполитанска. Тя ще охранява вашите права и ще ви
