— Върни се, върни се!
Корабът се подчини. Той извърши завоя и след няколко-минутно колебание тръгна наляво, към запад — северозапад.
— Отлично! — каза Нелсън като си пое дъх. — Сега сме на сто и петдесет левги от брега!
— Скъпа лейди Хамилтън, — разнесе се глас зад гърба й, — бъдете така добра, преведете ми това, което току-що каза милорд.
Това беше гласът на краля, който, като видя че Ема излиза, тръгна след нея и се качи на юта.
Ема обясни думите на Нелсън.
— Но, — каза кралят, който нямаше ни най-малка представа за мореходното изкуство, — струва ми се, че съвсем не плаваме към Сицилия, а, напротив, моряците казват, че сме поели към Корсика.
Ема предаде на Нелсън забележката на краля.
— Господарю, — каза Нелсън с известно нетърпение, — опитваме се да хванем вятъра, и ако негово величество ми окаже честта да прекара още известно време на юта, след двадесетина минути ще види, че корабът променя курса си и навакса изгубеното време.
— Променя курса си? Да, разбирам, — каза кралят. — Значи това направихте току-що. Но не бихте ли могли да променяте курса си по-рядко? Стори ми се, че преди малко няма да мога да издържа маневрите ви.
— Господарю, ако се намирахте в Атлантическия океан, срещу вятъра, и аз се отправях от Азорските острови за Рио де Жанейро, то, за да избавя ваше величество от гаденето, на което съм подложен и самият аз, бихме могли да преминаваме на друг галс през шестдесет — осемдесет мили. Но сега сме в Средиземно море, отиваме от Неапол в Палермо и сме принудени да променяме галса на всеки три мили и дори по-често. Впрочем, ваше величество може спокойно да се върне в апартаментите си и да успокои кралицата. Аз гарантирам за всичко.
Кралят въздъхна облекчено, макар и да не разбра напълно казаното от Нелсън. Но англичанинът говореше толкова убедително, че неговата увереност проникна в сърцето на Ема и от нея се предаде на краля.
Фердинанд слезе в каюткомпанията, за да съобщи, че опасността е минала и че Ема идва след него, за да потвърди същата новина.
Ема действително вървеше след краля; но тъй като по пътя тя се отби в каютата на Нелсън, едва половин час по-късно успокоена вече кралица успя да задреме на рамото на приятелката си.
Шквалът, който едва не разби кораба на Нелсън в бреговете на Капри, се стовари и върху фрегатата на Карачиоло, но с по-малка сила.
Преди всичко, яростта му се намаляваше от факта, че той връхлетя високите върхове на Капри, а „Минерва“ се намираше от подветрената страна на острова. Освен това, корабът на неаполитанския адмирал беше по-лек и можеше да маневрира по-лесно от тежкия „Вангуард“, който при това още носеше раните си от Абукир.
Когато при първите лъчи на слънцето, след два-три часа отдих, Нелсън отново се изкачи на юта, той видя, че докато корабът му едва беше успял да заобиколи Капри, фрегатата на Карачиоло беше вече до нос Ликос, на петнадесет-двадесет мили пред тях.
Нещо повече: докато Нелсън беше вдигнал само трите марсела, контрбизана и малкия фок, Карачиоло беше запазил всичките платна и при всяко преминаване на друг галс успяваше да улови вятъра. За нещастие, в този момент кралят също се появи на юта.
— Е, къде сме? — попита той капитан Хенри.
— Господарю, виждате сам, току-що заобиколихме Капри.
— Как! Значи тази скала е все още Капри?
— Да, господарю!
— Значи, от вчера сме изминали само двадесет и шест — двадесет и осем мили?
— Почти толкова.
— Какво казва кралят? — попита Нелсън.
— Учудва се, че сме изминали толкова малко път, милорд.
Нелсън вдигна рамене.
Кралят отгатна въпроса на адмирала и отговора на капитана, и тъй като жестът на Нелсън му се стори не особено почтителен, той реши да си отмъсти, като унижи гордостта му.
— Какво разглеждаше милорд, когато се качих на юта?
— Корабът, който пътува с нас.
— Искате да кажете — пред нас, капитане.
— И едното и другото, господарю.
— А какъв е този кораб? Не допускам да принадлежи на нашия флот.
— Защо, господарю?
— Защото „Вангуард“ е най-добрият кораб, а милорд Нелсън най-добрият моряк на нашето време. Значи, нито един кораб не би могъл да ви изпревари.
— Какво казва кралят? — попита Нелсън.
Хенри преведе на английски отговора на краля.
Нелсън прехапа устни.
— Кралят е прав, — каза той, — никой не трябва да изпреварва флагманския кораб, особено ако му е предоставена честта да носи на борда си техни величества. Този, който е извършил неучтива постъпка, трябва да понесе наказание, и то веднага. Капитан Хенри, дайте сигнал на княз Карачиоло да прекрати лавирането и да ни чака.
По лицето на Нелсън Фердинанд се досети, че ударът му беше попаднал в целта, и, като разбра по отривистия, повелителния тон, че адмиралът беше дал заповед, премести погледа си върху капитан Хенри, за да проследи как тази заповед ще бъде изпълнена.
Хенри слезе надолу и след няколко минути се върна с флаговете, които трябваше да бъдат закачени в определен ред на мачтата.
— Предупредихте ли кралицата, че ще бъде даден оръдеен изстрел, и че тя не трябва да се безпокои? — попита Нелсън.
— Да, милорд, — отвърна Хенри.
И действително, в същата минута се разнесе оръдеен залп и стълб дим се изви над горната батарея.
Петте флага, донесени от Хенри, се извиха над сигналната мачта, предавайки заповедта на Нелсън с цялата й категоричност.
Оръдейния залп имаше за цел да привлече вниманието на „Минерва“, която издигна флаг, показващ, че сигналът от „Вангуард“ е приет.
Каквото и да беше въздействието на получените сигнали. Карачиоло незабавно се подчини. Той свали брамсела, прибра фока и грота и привърза платната.
Нелсън с далекоглед в ръка следеше как „Минерва“ изпълняваше заповедите му. Той видя как увиснаха платната им: на фрегата останаха само наклоненият грот и фока, и корабът изгуби три четвърти от скоростта си, докато Нелсън, напротив, вдигна всички платна.
За няколко часа „Вангуард“ навакса разстоянието и изпревари „Минерва“. Едва тогава Карачиоло вдигна своите платна.
И макар „Минерва“ да плуваше само с марселите, грота и фока и беше на около четвърт миля зад „Вангуард“, тя ни най-малко не изоставаше от тежкия колос, който беше вдигнал всичките си платна.
XXIV
БУРЯТА
Като видя с каква лекота маневрира „Минерва“ и как се подчинява на господаря си, като послушен кон, Фердинанд започна да съжалява, че не беше тръгнал със стария си приятел Карачиоло, както му беше обещал преди да предпочете „Вангуард“.
Той слезе в каюткомпанията и завари кралицата и младите принцеси почти успокоени. След изминалата нощ те бяха успели да поспят малко. Само принц Алберто, дете с нежно здраве, страдаше от непрекъснато
