— Върви тогава, — помоли го Луиза, — и се връщай по-бързо!
Микеле, както й беше обещал, се озова там за миг; но още преди да се върне, един куриер донесе писмо от Салвато.
Ето какво съдържаше то:
„Моя възлюбена Луиза! Днес сутринта, в пет часа, получих заповед от генерал Шампионе да тръгна за Салерно и да организирам една колона, която да изпратя в Базиликата, където са започнали безредици. Мисля, че това поръчение, ако поработя както трябва, ще ми отнеме най-много два дни. Следователно, надявам се да се върна в петък вечерта.
О, ако можех да се надявам, че ще намеря прозореца Ви отворен, и че ще прекарам поне час в щастливата стая бих благословил двудневното си заточение, дарило ми такава милост! Оставих в двореца Ангри хора, които да ми донасят писмата. Те, може би, ще са много, но аз ще чакам с надежда само едно.
Ах, каква чудесна вечер прекарах снощи!!
Ах, колко скучна вечер ми предстои да прекарам днес!
Довиждане, моля прекрасна мадона от Къщата с палмата! Чакам и се надявам.
Луиза направи отчаян жест.
Ако Салвато се върнеше едва в петък вечерта, как би могла да го спаси от нощното клане?
Тя би имала време единствено да умре заедно с него.
Куриерът чакаше отговор.
Какво можеше да отговори Луиза? Тя не знаеше.
Заговорът, несъмнено, беше организиран в Салерно, както и в Неапол. Нали Бекер каза, че въстанието трябва да избухне „в Неапол и околностите му“?
За миг й се стори, че ще полудее.
Джованина, неумолима като съдбата, й повтаряше, че куриерът чака отговор.
Луиза взе и написа:
„Получих Вашето писмо, възлюбени ми братко. При всички други обстоятелства бих се радвала да Ви отговоря: «Вашият прозорец ще бъде отворен и аз ще Ви чакам в щастливата стая». Но, аз трябва да ви видя преди да изтекат тези два дни. Още днес ще изпратя Микеле при Вас в Салерно. Той ще Ви донесе писмото, което ще Ви напиша веднага, щом успея да подредя мислите си.
Ако напуснете вашия хотел, или двореца на Интендантството, или, квартирата, където сте отседнали и където Микеле ще дойде да Ви търси, оставете съобщение къде ще бъдете, за да Ви намери той на всяка цена.
Тя сгъна писмото, запечата го и го връчи на куриера.
Момъкът се сблъска в градината с Микеле.
Микеле донесе същата новина, че Салвато не е в Неапол и че е оставил нареждане да му препращат писмата в Салерно.
Луиза помоли Микеле да я почака. Тя трябваше да помисли и да му даде важни поръчения. Може би, тя самата щеше да тръгне с него за Салерно.
После, прекалено развълнувана, тя влезе в стаята си и се заключи.
Микеле, който беше свикнал да вижда млечната си сестра спокойна, се обърна към камериерката й.
— Какво й е на Луиза тази сутрин? — попита той. — Да не би, откакто аз поумнях, тя да се е побъркала?
— Не зная, — отвърна Джованина, — тя изглежда така, след като тази нощ я посети господин Андреа Бекер.
Микеле видя злата усмивка, пробягнала по устните на Джованина. Беше я забелязвал и друг път. Но сега тя толкова явно изразяваше ненавист, че той, може би, би поискал обяснение, ако в тази минута Луиза не беше излязла от спалнята си, загърната в пътническа пелерина. Лицето й, по-скоро строго, отколкото спокойно, носеше отпечатъка на твърда решимост.
— Микеле, каза тя, — можеш да разполагаш с целия ден, нали?
— Целият ден, цялата нощ, цялата седмица!
— Тогава да вървим, — каза тя. После, като се обърна към Джованина, добави: — Ако не се върна тази вечер, не се безпокойте. Но ме чакайте цялата нощ.
И, като направи на Микеле знак да я последва, излезе първа.
— Господарката за първи път ми се ядоса, — каза Джованина на Микеле. — Постарай се да узнаеш причината.
— Е, — отвърна ладзароните, — вероятно е видяла усмивката ти.
И той бързо се спусна по стълбите, за да догони Луиза, която с нетърпение го чакаше пред градинската вратичка.
В Неапол не е трудно да намериш карета, и това е така, защото няма държавна служба за пътуване.
Ако трябва, например да отидат в Салерно и вятърът е благоприятен, хората пресичат с гондола залива, наемат карета в Кастеламаре и след три и половина — четири часа пристигат в Салерно.
Ако вятърът е насрещен, каретата наемат още в Неапол, на първия ъгъл, на първия кръстопът, на първия площад; заобикалят залива през Портичи, Резина, Tope дел Греко, преминават планината през кариерата и пристигат в Калерно приблизително за същото време.
Едва на брега Микеле попита за целта на пътуването и като разбра, че трябва да видят Салвато, попита млечната си сестра кой път предпочита.
— По-краткият, — отвърна Луиза.
Микеле погледна хоризонта. Денят обещаваше да бъде прекрасен. В Неапол пролетта започва през януари, а заедно с пролетта идват прекрасните дни. Весел вятър духаше от морето и леко набръчкваше повърхността на залива, по който се плъзгаха множество лодки, тартани, фелуки; тяхното предназначение се познаваше по големината им, а принадлежността им към една или друга нация — по контурите или платната. Микеле предложи на Луиза пътуване по море, което беше прието без възражение.
Микеле слезе на Мерджелина и за два пиастра нае една лодка за двадесет и четири часа.
Ако трябваше да пътуват с весла, би струвало два пъти по-скъпо, но сега можеше да използват платното и лодката струваше само два пиастра.
Загърната в плаща, със спусната качулка, която скриваше лицето й, Луиза слезе в лодката. Микеле й направи седалка, като сгъна наметалото си.
Малкото триъгълно платно беше обърнато по посока на вятъра и лодката, бяла и грациозна, като лекокрила чайка, се понесе напред.
Те минаха покрай замъка Уово, над който се развяваха едно до друго френският и неаполитанският трибагреници и преминаха залива напряко, така че струята зад кърмата остави следа, подобна на тетивата на лък.
Двамата моряци познаха Микеле. Въпреки великолепната му униформа или, може би, тъкмо благодарение на нея, започнаха разговор за събитията през деня.
Микеле беше един от най-усърдните енориаши на Микеланжело Чиконе, славният свещеник — патриот, който, повикан от Чирило, беше присъствувал при последните минути от живота на сбира, ранен от Салвато.
Той беше превел Евангелието на неаполитанско наречие и беше обяснил на ладзароните тази книга
