проследиш?
— Да следя теб? Да ревнувам ангела? Опазил ме Бог от подобно безумие! Не съм способен на такава низост! Моята Луиза може да приема когото поиска и по всяко време, и нито едно подозрение, поне от моя страна, няма да опетни доброто й име. Не, аз никого не съм следил и никого не съм виждал. Получих ето това писмо, четвърт час преди да пристигнеш. Донесе ми го един от вестоносците, който трябваше да ми предава цялата кореспонденция. Тъкмо го четях, когато ти влезе, и се питах коя ли низка душа би пожелала да посее между нас горчивото семе на раздора.
— Писмо? — попита Луиза. — Ти си получил писмо?
— Ето. Прочети го.
И Салвато й подаде посланието, написано от някой, чието перо бе готово да служи на любовта и омразата, който, заради долните си цели, не бе се погнусил от анонимния донос.
Луиза прочете писмото. То гласеше следното:
„Предупреждавам синьор Салвато Палмиери, че госпожа Луиза Сан Феличе, след като се върна от херцогиня Фуско, прие у дома си един млад човек, богат и красив, с когото остана насаме до три през нощта.
Това е писмо на приятел, комуто е болно да гледа колко лошо се е измамил синьор Салвато, дарявайки сърцето си на такава жена“.
Сякаш мълния озари съзнанието на Луиза и тя веднага си спомни Джованина, която беше заварила да пише в стаята й, и която беше скочила, за да скрие това, което пишеше. Но мисълта, че девойката би могла да я предаде, веднага изчезна.
— В това писмо няма нито една лъжа, приятелю. За щастие, този или тази, който е писал писмото, или не знае името на човека, или не иска да го назове. Бог е пожелал то да не ви стане известно.
— А защо, мила Луиза, виждаш в това Божията воля?
— Защото, ако беше назовано, бих изглеждала в очите на нещастника, който заради мен рискува главата си, като жена без вяра и чест, като предателка!
— Права си, Луиза, — отвърна Салвато, като стана сериозен, — защото, ако знаех това име, след всичко, за което вече се досещам, бих бил длъжен да разкажа на генерала.
— За какво се досещаш?
— Че този човек, по причина, която не желая да разкривам, е дошъл да ти разкаже за някакъв таен заговор, заплашващ моя живот, живота на другарите ми и безопасността на новото правителство. Затова, в изблик на необмислена преданост, си пожелала да ме отдалечиш, да ме накараш да премина границата, за да бъда далеч от ръцете на заговорниците. Ето защо не си пожелала да ми разкриеш опасността, която трябва да избегна, защото знаеш, че не бих могъл да й обърна гръб.
— Да, ти се досети, любими мой, и ще ти разкажа всичко, освен името на човека, който ме предупреди. Тогава ти, като честен човек със справедлив ум и вярно сърце, ще ми дадеш съвет.
— Говори, моя любима Луиза, говори, слушам те! Ах, ако можеше да знаеш колко те обичам! Говори, говори! В обятията ми, на гърдите ми, до сърцето ми!
С отпусната глава, затворени очи и полуотворена уста, младата жена застина в обятията на любимия си. После, като се опомни, заговори:
— Приятелю мой, защо ли не можем да живеем така, далеч от политическите сътресения, от революциите, далеч от заговорниците! Колко чудесен би бил такъв живот. Но това не е угодно Богу. Да се подчиним на волята му!
Луиза въздъхна и потърка очите си с ръце.
— Всичко беше така, както каза ти, — продължи тя. — Ах, защо ли този човек ми издаде своята тайна! По-добре да бяхме умрели заедно!
— Обясни ми, любима моя.
— В петък срещу събота, точно в полунощ, трябва да се извърши антирепубликански преврат. Готви се клане. Всички французи и патриоти, чиито домове са отбелязани с кръст, трябва да бъдат унищожени. Ще се спасят само тези, които имат ето такава карта и знаят условния знак.
И Луиза показа на Салвато картата с лилията и направи знака, който й беше разкрил Андреа Бекер.
— Значи, трябва да имаш карта с лилия, — повтори Салвато, — и да за хапеш първата става на големия пръст? (Такива са били, според думите на съвременниците, условните значи за спасение). Нещастници! Искат да ги спасят от робството, а те на всяка цена държат да си останат роби!
— Е, сега, когато ти разказах всичко, — каза Луиза, като седна в скута на Салвато, — кажи какво да правим? Помисли и ми дай съвет.
— Няма какво да мислим, мила моя, любима Луиза. За верността трябва да се плаща с вярност. Този човек е искал да те спаси.
— И теб също; тъй като знае всичко — че си бил ранен, че съм се грижила за теб, че шест седмици си лежал в дома на херцогиня Фуско; той знае за нашата взаимна любов и ми каза: „Спасете го, заедно със себе си“.
— Това още повече ни задължава, както вече ти казах, да отвърнем с вярност на неговата вярност. Този човек е искал да ни спаси. Да го спасим и ние.
— Как?
— Като му кажеш „Вашият заговор е разкрит. Генерал Шампионе е предупреден; там, където разчитате на лесна победа, ще срещнете отчаяна съпротива; вие смятате напълно безполезно да проливате кръв по улиците на Неапол. Откажете се от вашия заговор. Побързайте да заминете; последвайте сами съвета, който ми дадохте“.
— Тези думи показват твоята честност, мили ми Салвато. Ще постъпя както ме съветваш. Но послушай …
— Какво има?
— Стори ми се, че чух шум в съседната стая, затвори се врата. Дали някой не ни е подслушвал? Може би ни следят?
Салвато бързо скочи: стаята беше празна.
— Тук нямаше никого, освен Микеле, — каза той. — Как мислиш, лошо ли е, ако ни е чул?
— Не, защото не знае името на човека, който ме посети. Защото, мили Салвато, — добави Луиза през смях, — ти го направи такъв патриот, че той веднага би хукнал, за да го издаде.
— Е, — каза Салвато, — значи, всичко е наред и съвестта ти е спокойна, нали?
— Можеш ли да ме увериш, че постъпваме според всички правила на честта?
— Кълна ти се в това.
— Ти си добър съдия в делата на честта, Салвато, и аз ти вярвам. Като се върна в Неапол, ще предупредя водача на заговорниците. Името му няма да произнеса никога, дори в твое присъствие. Значи, той с нищо не може да бъде компрометиран; или ако се случи така, няма да е по мое желание. Нека не мислим повече за нищо, освен за щастието да бъдем заедно. Аз току-що проклинах политическите смутове, революциите и заговорниците … Бях си изгубила ума! Без тези политически смутове твоят генерал нямаше да те изпрати в Неапол; без тези революции нямаше да те познавам; без тези затворници не бих била сега редом с теб. Да бъде благословено всичко, което се върши по волята Божия: тъй като то е за наше благо!
И младата жена, напълно успокоена, радостна и сияеща, се хвърли в обятията на възлюбения си.
XXXV
МИКЕЛЕ — МЪДРЕЦЪТ
Кой е казал: „Любовта е силна като смъртта“?
На кого от писателите, духовни или светски, принадлежат тези думи — не знам и нямам време да проверявам. Те приличат на максима, но всъщност са само факт, и то неточен.
Цезар е казал у Шекспир, или, по-точно, Шекспир е казал с устата на Цезар: „Опасността и аз сме два лъва, родени в един и същи ден, и аз съм бил пръв“.
Любовта и смъртта също са родени в един и същи ден, денят на сътворението; само че любовта се е
