той е живял тук и че е влюбен в теб. Боже мой! Аз прекрасно знам, че в това нямаше нищо лошо, но хората ще решат друго. Ако остане тук, тя ще трябва да мълчи заради собствената си изгода, но ако си отиде, ще разкаже всичко, дори само за отмъщение.
— Говориш за отмъщение? Но за какво може да ми отмъщава Джованина? Нали от мен е видяла само добро!
— Само добро! Прекрасен довод! Та нали има просто лоши хора, сестричке, които толкова повече желаят зло на другите, колкото по-добре се отнасят те с тях. От известно време забелязах, че Джованина е именно от тези хора. Не си ли го забелязала и ти?
Луиза погледна Микеле. Действително, тя също се беше учудвала от избухванията на девойката. Много пъти се беше питала какво е променило характера на камериерката й, но не беше успяла да си даде задоволителен отговор. Луиза се боеше да не сгреши, но сега, когато Микеле й разказа за омразата на Джованина към нея, тя прозря истината.
Внезапно я озари някаква догадка. Тя с безпокойство се огледа.
— Виж дали не ни подслушват, — каза тя.
Микеле се приближи към вратата, но тъй като не се постара да заглуши стъпките си, в момента когато отваряше вратата видя, че Нина затваряше своята. Дали камериерката ги беше подслушвала, или това беше случайно съвпадение?
Микеле затвори вратата, дръпна резето и като седна на предишното си място, в краката на сестра си, каза:
— Можеш да говориш. Няма да ти кажа: „Никой не ни е подслушвал“, — но сега мога да ти заявя: „Никой повече не ни подслушва“.
— Добре, — каза Луиза като понижи глас и се наклони към Микеле, — ето два факта, които потвърдиха подозренията ми. Когато миналата нощ бедният Андреа Бекер се яви при мен, той знаеше с най-малки подробности всичко, което се беше случило между мен и Салвато. Тази сутрин Салвато получи анонимно писмо, в което му съобщаваха, за посещението на младия човек. Кой би могъл да го напише, освен Джовани-на?
— Дявол да го вземе! Това е сериозно! И все пак ти казвам: докато не си напълно уверена, не го разгласявай! Бих ти дал и още един съвет, но няма да ме послушаш.
— Какъв съвет?
— Бих ти казал: замини при синьор кавалера в Палермо. Това ще пресече всички клюки.
Страните на Луиза поруменяха. Тя отпусна глава в ръцете си и задъхано произнесе:
— Уви! Съветът е добър и го дава приятел …
— Какво има тогава?
— Бих могла да го последвам вчера, но днес не мога да го изпълня.
Дълбока въздишка се изтръгна от гърдите й.
Микеле я погледна и разбра всичко: тъгата й в Неапол потвърди подозренията, които се бяха породили в него при вида на щастието им в Салерно.
В този момент Луиза дочу стъпки в коридора между двете къщи. Но тези стъпки не бяха приглушени. Тя вдигна глава и боязливо се ослуша В положението, в което се намираше сега, всичко би могло да я разтревожи.
Но ето, на вратата се почука и един глас попита:
— Луиза, скъпа, тук ли сте?
— Да, да! Влезте, влезте!
Влезе херцогиня Фуско. Микеле искаше да стане, но Луиза го задържа.
— Какво правите тук, моя прелестна Луиза, попита херцогинята, — сама и почти на тъмно заедно с брат си, докато у нас ви готвят триумф?
— Триумф! У вас, скъпа Амелия? — попита Луиза, крайно учудена. — А по какъв повод?
— Как! По повод това, което се случи. Та нали вие сте разкрили заговора, който заплашваше всички нас и, както говорят всички, сте спасили не само нас, но и отечеството!
— Ах, и вие, Амелия, сте повярвали, че съм способна на такова безчестие! — въздъхна Луиза.
— Безчестие! — възкликна на свой ред херцогинята, чийто пламенен патриотизъм и ненавист към Бурбоните представяха събитията в съвсем друга светлина. — Ти наричаш безчестие постъпката, която би прославила всяка римлянка от времената на републиката? Ах! Защо те нямаше тази вечер у нас, когато дойде известието? Щеше да видиш възторга, който обхвана всички ни! Монти съчини стихове за теб, Чирило и Пагано предложиха да ти се присъди гражданският венец, Куоко, който пише историята на нашата революция, ще ти посвети една от най-добрите си страници. Пиментел ще съобщи утре в „Монитор“ за огромната ти заслуга пред Неапол. Херцогиня Касано и херцогиня Пополи те зоват, за да те прегърнат; мъжете те очакват с възхищение, за да коленичат пред теб и да ти целунат ръка. А аз съм горда и щастлива, че ти си най-добрата ми приятелка. Утре Неапол ще говори само за теб и ще ти издигне олтар, както Атина е издигала на Минерва, богинята-покровителка на родината.
— О, каква тъга! — възкликна Луиза. — Само един ден беше достатъчен, за да ме заклейми два пъти! Седми февруари! Седми февруари! Страшна дата!
И тя падна безсилно, почти умираща, в ръцете на херцогинята, докато Микеле се терзаеше в съмнения. Той не знаеше, дали е постъпил правилно, съвестта го измъчваше при вида на тази, която обичаше повече от живота си, и ноктите му раздираха гръдта до кръв.
На другия ден, осми февруари, в „Партенопейски Монитор“ се появи следната статия, отпечатана с едър шрифт:
„Славната гражданка Луиза Молина Сан Феличе вчера вечерта, в петък, е разкрила заговор на няколко престъпни безумци, които, разчитайки на многочислените английски кораби в нашите пристанища и действайки в съгласие с англичаните, трябвало през нощта в петък срещу събота, днес, да свалят съществуващото правителство, да унищожат славните патриоти и да извършат контрареволюционен преврат.
Ръководители на този престъпен заговор са били банкерите Бекер — немци по произход, живеещи на улица Медина. Вчера вечерта двамата бяха арестувани и отведени в затвора. Андреа Бекер носеше, като символ на своето безчестие, намереното в дома му кралско знаме. В него бяха намерени също карти за охрана, които е трябвало да бъдат раздадени на верните им хора. Всички без подобни карти са били обречени на смърт.
След ареста на ръководителите последваха други, второстепенни арести. Манастирът Сан Франческо деле Монаке, предвид удобното му разположение (той представлява нещо като остров) е предназначен за затвор на обвиняемите. Монахините-францисканки бяха преместени в манастира Дона Алвина. Сред арестуваните, освен Бекер, са абат Карма, княз Каноса, двамата братя Йорио, магистратът и епископът, и един съдия — Джанбатиста Векионе. Освен това, в митницата е намерен склад за оръжие — сто и петдесет пушки, саби и щикове.
Слава на Луиза Молина Сан Феличе! Тя спаси отечеството!“
XXXIX
САНФЕДИСТИТЕ
Енцикликата на кардинал Руфо имаше в цяла долна Калабрия ефекта на електрическа искра.
И действително, колкото по-далеч отиваше човек от Неапол, чувствуваше как идеите, разпространили се в столицата, все повече и повече отслабват. Кардиналът слезе на брега, както вече казахме, в древната Брутия, убежището на избягали роби. Цялата тази част на Калабрия дълги векове оставаше затънала в най-дълбоко невежество и диво упорство. Така че, същите хора, които до вчера бяха крещели, без да разбират смисъла на думите си: „Да живее Републиката! Смърт на тираните!“ — започнаха да викат: „Да живее религията! Да живее кралят! Смърт на якобинците!“
Тежко на тези, които проявяваха равнодушие към делото на Бурбоните и не крещяха по-силно от всички, или поне колкото всички. Посрещаха ги с викове: „Той е якобинец!“ — А такъв вик, както и в Неапол, беше смъртна присъда.
