Таранто, както ги беше предупредил фра Пачифико, сам отвори вратите си, но в Мартина не беше така. Муниципалитетьт издаде указ за защита на града и обяви награда за главите на двамата херцози: три хиляди дуката за Калабрийския и хиляда и петстотин за Саксонския.
Може би някой ще сметне, че цената не беше много висока. Но какво да се прави, Мартина не беше богат.
На четвърт левга от града двете колони се съединиха и беше решено да щурмуват — почти безразсъдно решение при липсата на артилеристи.
Преди да стъпят в ръкопашен бой, се опитаха да постигнат съгласие с мирни средства. Извикаха тръбач, качиха го на кон и му връчиха прокламация към жителите на Мартина, в която се съобщаваше, че кралските войски не искат да навредят ни най-малко на населението и го молят само за едно — да се подчини на законните си монарси. Ако все пак жителите откажат да изпълнят справедливото искане, военните действия ще решат въпроса.
Тръбачът препусна под погледите на цялата армия и на двамата си началници, но не успя да изпълни поръчението. Когато стигна на разстояние пушечен изстрел от крепостта, се раздаде ужасен залп и човекът и конят паднаха в праха.
Но убит се оказа само конят. Ездачът стана и, макар че обратния път измина пеша, той му отне много по-малко време.
Де Чезаре и Бокекямпе веднага дадоха заповед за атака и под град от куршуми пометоха аванпостовете, разположени пред вратите, и ги принудиха да се върнат в града.
Но в този миг заваля ужасен дъжд, който премина в градушка и попречи на кралската армия да се възползува от победата си. А тъй като след дъжда веднага настъпи нощта, трябваше да отложат нападението за другия ден.
Фра Пачифико не взе участие в боевете, но не остана без работа.
В Лече, Таранто, по пътя, навсякъде сред доброволците той намираше монаси.
Почти всички от тях принадлежаха към младши ордени и се подчиняваха на устава на свети Франциск.
Фра Пачифико, естествено, чувствуваше известно превъзходство над тях. Той ги събра в един отряд и, за да не бездействуват оръдията, превърна монасите в артилеристи.
Вечерта в деня на битката, за голямо учудване на армията и двамата военачалници, се показаха дузина монаси, разделени на две шестици, всяка от които мъкнеше след себе си по едно оръдие. Те ги изкачиха на малка височина и насочиха гърлата им към градските порти.
Всичко това може да бъде обяснено съвсем накратко. Когато служеше на „Минерва“, фра Пачифико обслужваше едно от оръдията. Сега той не само че си спомни за предишния си занаят, но и обучи набързо двама от завербуваните монаси. Де Чезаре веднага го назначи за командир на артилерията.
Въпреки щастливата промяна в положението, която им обещаваше победа, де Чезаре прояви търпимост към жителите на Мартина и изпрати втори парламентьор със същото поръчение, както и първия. Но, когато го видяха, от стените веднага откриха огън.
В отговор на тази стрелба загърмяха оръдията на фра Пачифико и обсипаха защитниците на крепостта с убийствен ураган от картеч, който помете поне дузина републиканци и предизвика моментно объркване в редовете им.
Роялистките военачалници се възползваха от това. Те бяха корсиканци и бързо забравиха за мнимото си величие. Със саби в ръце се втурнаха към вратите.
Цялата армия с въодушевление ги последва. Калабрийците никога досега не бяха виждали принцовете да повеждат войските си и капуцини да стрелят с оръдия. Това им даде криле и те скоро нахлуха в града, като поток, който помита всичко по пътя си.
Жителите се опитаха да ги спрат, като се укрепиха в къщите, по площадите и в църквите. Но, преследвани на всяка крачка, разстрелвани в упор от нападателите, те не успяха да се обединят и бяха принудени да побягнат през противоположната градска порта.
Само една група републиканци се събра около дървото на свободата и падна под него до последния човек. Дървото беше превърнато в трески, а от тях запалиха огън, на който изгориха убитите, а заедно с тях и неколцина ранени.
Тук де Чезаре и Бокекямпе отново се опитаха да спрат клането, но победителите бяха обхванати от такава възбуда, че да се установи ред в Мартина се оказа много по-трудно, отколкото в другите градове.
След Мартина последва падането на Аквавива и нашите двама търсачи на приключения вече си мислеха, че в провинцията се е възцарило спокойствие, когато изведнъж разбраха, че град Бари току-що беше установил републиканско правителство и се беше заклел да го защищава до смърт. За него това беше по-лесно, тъй като французите му изпратиха по море подкрепление от седем-осемстотин човека.
Де Чезаре и Бокекямпе се колебаеха дали да нападнат Ба-ри, въпреки помощта на французите, или да оставят зад гърба си революцията, поддържана от френските щикове, и да се присъединят към кардинала.
Тогава се получи известие, че французите са напуснали Бари и се придвижват към Каза Масима. Те знаеха, че в колоната има едва седемстотин човека, докато тяхната армия беше три пъти по-многобройна. Двамата младежи решиха да атакуват редовната френска армия.
Но, за да бъде победата им по-сигурна, приятелите решиха да устроят засада. Де Чезаре остана с хиляда човека, а Бокекямпе с другите хиляда тръгна по пътя към Монтерони.
В долината той забеляза едно място, подходящо за засада, и разположи там войската си. Де Чезаре, напротив, се изкачи на хълма Каза Масима, стараейки се да привлече вниманието на неприятеля и да го насочи към засадата, подготвена от Бокекямпе.
Бокекямпе трябваше да нападне французите, а де Чезаре щеше да се възползва от безпорядъка, предизвикан от тази атака в редовете на французите, и да довърши поражението им.
Де Чезаре взе от Мартина и Аквавива контрибуция от дванадесет коня, които предаде на Фра Пачифико за артилерията. Дванадесетте монаси, които се упражняваха в стрелба по три пъти дневно, бяха станали отлични артилеристи.
Този път монахът разположи оръдията си на пътя, за да може да помогне там, където е необходимо.
Всичко се случи както беше предвидено, с изключение на развръзката. Французите, увлечени от де Чезаре и хората му, които те бяха забелязали на върха на хълма, попаднаха с целия си отряд в засадата на Бокекямпе.
Нападнати яростно, незнаещи какво да правят, неприятелите се объркаха. Но после, като разбраха с какъв враг трябва да се сражават, те се групираха на върха на хълма и се хвърлиха към Бокекямпе в атака на щик.
В този момент по волята на случая сред роялистите плъзна слухът, че голяма колона патриоти е напуснала Бари, за да ги удари в гръб. Това предреши изхода на борбата. Гвардейците и стрелците от Лече побягнаха първи, останалите последваха примера им.
Напразно де Чезаре, начело на няколко останали му верни роялисти, се устреми в сърцето на битката. Той не можа да спре бегълците. Непреодолима паника обхвана всички. За щастие на нашите двама търсачи на приключения, французите, до тогава толкова яростно атакувани, виждайки че съпротивата престана, решиха, че това е някаква военна хитрост, целяща да ги въвлече в нова засада. Те също спряха, а после възобновиха преследването, като се придвижваха напред твърде предпазливо. Но скоро републиканската кавалерия се досети, че бягството е истинско и препусна след победените.
Когато достигна пътя, фра Пачифико я посрещна с два оръдейни залпа и с град от картеч помете няколко конника заедно с конете им. После монахът обърна сандъка със зарядите, пъхна вътре фитила и пусна в галоп остатъка от конната артилерия.
Дали така беше угодно на случая, или изчисленията на капуцина бяха точни, но в момента когато драгуните, за да не засегнат обърнатия по средата на пътя сандък, се разделиха на две групи, огънят от фитила се прехвърли върху зарядите, които се взривиха с ужасяващ грохот, разкъсвайки хората и конете, оказали се наблизо.
С това преследването завърши. Французите се опасяваха от някоя нова клопка и това позволи на
