Но едва бяха отстъпили и две крачки назад, когато всяка къща изригна порой врагове, страшни, когато бяха невидими, и още по-ужасни, когато се показаха. Войската на Скипани не се спускаше по хълма: тя просто се търкаляше надолу като огромна човешка лавина, тласкана от ръката на смъртта, оставяйки по стръмните скали толкова мъртви и ранени, че кръвта от десетки различни места се сля в един ручей, като че ли изтичаше от един адски изговор.
Щастливи бяха тези, които паднаха бездиханни на бойното поле! Те не преживяха бавната и страшна смърт, на която жените, още по-жестоки от мъжете при подобни обстоятелства, подлагат пленниците и ранените. С нож в ръка и развята от вятъра коси, тези фурии сновяха по бойното поле, като вещици на Лукан, и с кикот и проклятия осакатяваха умиращите.
При вида на това невиждано зрелище Скипани застана, обхванат не толкова от ужас, колкото от ярост, и продължи да отстъпва с колоната си, загубила повече от една трета от хората си, като се спря едва в Салермо. Пътят на кардинал Руфо беше открит.
Той се придвижваше напред бавно, но сигурно, и не отстъпваше нито крачка. Но на шести април му се случи произшествие. Без никакъв повод, който би му помогнал да предвиди това, конят му изведнъж се изправи на задните те си крака, започна да рита въздуха си с предните си копита и падна мъртъв. Кардиналът беше превъзходен ездач и успа да скочи на земята преди да бъде смазан от тялото на животното.
Без да даде вид, че придава голямо значение на случая, Руфо заповяда да му доведат друг кон, скочи на седлото и продължи пътя си. В същия ден санфедистите пристигнаха в Карияти, където негово преосвещенство беше приет от епископа. Руфо седеше на масата с целия си щаб, когато на улицата се дочу шум от многочислена въоръжена войска, която крещеше: „Да живее кралят! Да живее кралят!“ Кардиналът излезе на балкона и изумен отстъпи крачка назад. Макар и свикнал с всякакъв род изненади, той не беше очаквал подобна гледка.
Войска почти от хиляда човека, предвождана от полковник, със своите капитани, лейтенанти и подпоручици, облечена в жълто и червено, беше коленичила и се присъединяваше към армията на святата вяра.
Кардиналът позна каторжниците. Облечени в жълто съставяха колоната на стрелците: те бяха осъдени на различни срокове. Червените бяха гренадирите и следователно, имаха привилегията да вървят напред. Те всички бяха с доживотни присъди.
Руфо заповяда да извикат командира им. Това беше човек на около 40–45 години, наречен Панедиграно, осъден на доживотна каторга за осем или десет убийства и още толкова кражби. Тези подробността бяха съобщени на кардинала от самия каторжник с невъзмутимо спокойствие. Руфо се осведоми на какви щастливи обстоятелства дължи честта да се запознае с него и приятелите му.
Панедиграно му разказа, че лорд Стюарт, който пристигнал за да встъпи във владение на град Месина, намерил за неудобно войниците на Великобритания да живеят под един покрив с каторжници.
Затова той ги изпратил в пристанището, където ги натоварили на кораб и им предоставили възможността сами да си изберат началник. После ги свалили в Пицо, като им заповядали да продължават пътя си, докато не се присъединили към кардинала.
Руфо все още беше озадачен от този странен подарък на неговите съюзници, англичаните, когато пристигна куриер с писмо от краля. Той беше слязъл в залива Санта Еуфемия и донесе същите вести, които току-що беше съобщил устно Панедиграно. Само че кралят, за да не обвини добрите си съюзници, англичаните, прехвърли вината върху коменданта на крепостта, Данеро, който беше изкупителната жертва и в много други непристойни дела.
Макар срамът да се появяваше твърде рядко по лицето на Фердинанд, този път той се почувства неудобно от подаръка, който бяха направили на главния му наместник, неговото второ аз, затова написа на кардинала следното писмо:
„Скъпи ми кардинале! Колко щастлив бях да получа Вашето писмо от 20-ти, в което ми съобщавате за успехите на нашето свято дело!
Но тази радост, признавам Ви, е помрачена от глупостите, които върши Данеро, или, по-точно, които го заставят да върши.
Тъй като генерал Стюарт е поискал да махнат каторжниците от крепостта, за да настани армията си, Данеро, вместо да последва заповедите ми и да ги изпрати на брега на Гаета, решил да ги прехвърли в Калабрия, за да Ви попречи, вероятно, във Вашите действия и да навреди със злото, което те ще извършат, на доброто дело, с което сте се заели.
Какво ще си помислят за мен моите храбри и верни калабрийци, когато видят, че в отплата за жертвите, които те принасят на нашето дело, техният крал им изпраща тази сбирщина негодници, за да граби имуществото им и да лишава от покой семействата им?
Кълна Ви се, скъпи кардинале, че Данеро вече плати за тази постъпка, като изгуби мястото си, и че само чакам завръщането на лорд Стюарт в Палермо, за да му изкажа крайното си неудовлетворение.
От писмата, които пристигат с английските кораби от Ливорно, узнахме, че императорът е скъсал най- после с французите. Можем да се поздравим с това, макар първите крачки и да не бяха твърде успешни.
За щастие, имаме твърдата надежда, че кралят на Прусия ще се присъедини към коалицията на правото дело.
Да Ви благослови Господ във всички Ваши начинания, както го моли недостойният му раб.
Но в послеписа кралят отстъпваше от лошото си мнение за каторжниците и възхваляваше достойнствата на техния командир.
„П.П. Не трябва да презираме услугите, които може да ни окаже този Панедиграно. Далеро твърди, че е стар войник и че е служил ревностно и умно в лагера Сан Джермано. Истинското му име е Николо Гуалтиери.“
Опасенията на краля относно благородните съюзници, които получи Руфо, съвсем не бяха лишени от основания.
Тъй като повечето от негодниците бяха калабрийци, първото, което сториха, беше да разчистят някои лични сметки. Но след второто убийство кардиналът обкръжи каторжниците с един кавалерийски корпус и два отряда кампиери, заповяда да изведат пред строя двамата убийци и ги разстреля публично. Този пример оказа най-благотворно влияние.
На другия ден Панедиграно заяви, че ако хората му получават достатъчна заплата, той би могъл да отговаря за тях с главата си.
Руфо намери молбата за справедлива. Той заповяда да дават на всеки по двадесет и пет монети — един франк на ден, и всеки да носи дежурство. Да се съставят отряди и изберат началници. А тъй като арестантските куртки и жълтите и червени калпаци придаваха твърде характерен отпечатък на този привилегирован корпус, на патриотите от Кариати наложиха контрибуция да ги облекат в нови, не толкова фрапиращи униформи.
Когато хората видяха този корпус да крачи в авангарда — най-опасната позиция, — и не знаеха произхода му, те се чудеха, че всички накуцват с левия или десния крак.
Свалените вериги продължаваха да оказват въздействието си.
Този удивителен авангард продължи похода си към Неапол, пътят към който му беше открит след поражението на Скипани при Кастелучо.
Впрочем, ако сравним този поход на Руфо с похода, предприет шестдесет години по-късно от Гарибалди, и противопоставим прелата, представляващ божественото право, на човека, представляващ правото на народа, бихме извлекли добър урок за царе и народи.
Единият, порфироносец, който воюва от името на Бога и краля и минава през убийства, грабежи и
