Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

значително по-близо до нас, сир! — каза той.

— И в какво се състои той?

— Ами… испанците имат претенции към Фолклендските острови… Пристанището на Егмон беше завзето от англичаните самоволно. Испанците ги прогониха оттам със сила и така предизвикаха бесния гняв на Англия. Тя заплашва испанците от колониите с крайни мерки, ако исканията й не бъдат удовлетворени.

— Ами хубаво! Щом испанците са виновни, оставете ги те да се оправят!

— Не се тревожете, сир! — каза Шоазьол. — Имате прекрасна армия, внушителна флота, пари. Предвиждам разширяване на територията, за което ще ни дадат и повод, а ние ще имаме оправдание.

— В такъв случай, херцог, да осигурим мир в страната. Не може да водим война навсякъде.

— Но страната е спокойна, сир — възрази херцогът, като се преструваше, че не разбира за какво става дума.

— Не, виждате добре, че не е така. Вие ме обичате и ми служите добре. Но има други хора, които твърдят, че ме обичат и чиито обноски въобще не приличат на вашите. Хайде, да постигнем съгласие между всички групировки, скъпи ми херцог, и аз ще заживея щастливо!

— Най-малкото ще съм аз този, който ще попречи на вашето истинско щастие.

— Ама че думи! Е, добре! Елате да вечеряте с мен днес!

— Във Версай ли, сир?

— Не, в Люсиен.

— О, съжалявам много, сир, но семейството ми е силно разтревожено от разпространилия се вчера слух. Смятат, че съм изпаднал в немилост пред Ваше величество! Не мога да оставя толкова сърца да страдат.

— Ами онези, за които ви споменах, не страдат ли, херцог? Спомнете си колко щастливо си живеехме тримата по времето на горката маркиза!

Херцогът наведе глава, очите му се навлажниха и една сподавена въздишка излезе от гърдите му.

— Госпожа Дьо Помпадур жадуваше да ви създаде политическа слава, сир! — каза той. — Тя имаше велико политическо мислене. Признавам, че нейната гениалност будеше симпатии у мен. Неведнъж, сир, аз смело си слагах главата в ярема на големите планове, които тя кроеше. Да, сир, ние се разбирахме.

— Но тя се бъркаше в политическия живот, херцог, и всички я упрекваха за това.

— Вярно е.

— А тази, напротив, тя е кротка като агънце. Тя не ме е накарала да подпиша още нито една заповед за арест, дори за памфлетистите и уличните певци! Но вижте, упрекват я за нещо, което у другата хвалеха. Ех, херцог, ами че това пречи на напредъка! Хайде, ще дойдете ли да се помирите в Люсиен?

— Сир, бъдете така добър да уверите госпожа Дю Бари, че я смятам за очарователна жена, напълно достойна за любовта на Ваше величество. Но — продължи господин дьо Шоазьол — моето убеждение е, че както вие сте необходим на Франция, така и на Ваше величество е необходим един добър министър. Той ви трябва повече, отколкото една очарователна любовница.

— Да не говорим повече за това, херцог, и да си останем добри приятели. Но приласкайте малко госпожа Дьо Грамон, нека тя да не заговорничи срещу графинята. Жените ни скарват помежду ни.

— Херцогиня Дьо Грамон прекалено много се стреми да се хареса на Ваше величество. Там й е грешката.

— Но тя ми става несимпатична, като вреди на графинята, херцог.

— Ето защо госпожа Дьо Грамон заминава, сир. Няма да я видим повече, а това означава един неприятел по-малко.

— Не така разбирам аз нещата. Главата ми гори. Тази сутрин ние двамата работихме като Луи XIV и Колбер както по времето на Златния век по думите на философите. Между другото, херцог, вие философ ли сте?

— Аз съм просто служител на Ваше величество! — отговори господин Дьо Шоазьол.

— Очарован съм. Вие сте безценен човек. Подайте ми ръката си, чувствам се доста замаян.

Херцогът побърза да предложи ръката си на Негово величество.

Той отгатна, че се канеха да отворят двете крила на вратата и че всички придворни чакаха в галерията. Всички щяха да го видят на върха на славата му. След като беше толкова страдал, той нямаше нищо против да поизмъчи враговете си. Вратарят наистина разтвори вратите и извика „кралят“ по посока на галерията.

Като разговаряше усмихнат с господин Дьо Шоазьол и като се подпираше на ръката му, кралят премина тежко през тълпата, без да забележи или без да пожелае да забележи колко беше побледнял Жан дю Бари и колко беше почервенял херцог Дьо Ришельо. Но господин Дьо Шоазьол забеляза добре всички тези отсенки.

— Постойте тук! — каза му кралят, като стигнаха до края на галерията. — Почакайте ме, херцог, ще ви отведа в Трианон. Спомняте ли си какво ви казах?

— Запазих го в сърцето си — отговори министърът.

Кралят влезе в покоите си. Господин Дьо Ришельо проби навалицата и дойде да стисне с двете си мършави ръце ръката на министъра.

— Отдавна зная, че един Шоазьол е издръжлив човек — каза му той.

— Благодаря — отвърна херцогът, като се задоволи с този кратък отговор.

— А какви са тези невероятни слухове? — продължи маршалът.

— Кралят си е послужил със заблуда — каза министърът, като всъщност отправи тези думи към Жан дю Бари, който губеше присъствие на духа.

— Прекрасно! Прекрасно! — повтори два пъти маршалът.

Веднага щом господин Дьо Шоазьол изчезна и не можеше да го види, той се върна при виконта. В това време кралят слезе по стълбичката и повика херцога, който побърза да го последва.

— Ето че ни изиграха! — каза маршалът на Жан.

— Къде ли отиват?

— В Малкия Трианон, за да ни се подиграват.

— Триста дяволи! — изруга Жан. — Ах, извинете ме, господин маршал.

— Сега е мой ред — каза маршалът. — Ще видим дали моят начин няма да се окаже по-добър от този на графинята.

КРАЙ НА ЧАСТ I

80.Малкият Трианон

Когато Луи XIV построил Версай, той си дал сметка за неудобството на големите му размери.

Тогава великият крал, който беше човек на уединението, накарал да му построят Трианон — за да си почива и да крие част от живота си там. Трианон, построен като умален образец на Версай, се сторил твърде внушителен на Луи XV и той накарал архитект Габриел186 да му построи Малкия Трианон — павилион с размери само около шестдесет квадратни стъпки.

От Големия Трианон, който беше официалното жилище на Луи XV, се отиваше в Малкия през една овощна градина. Тя свързваше двете резиденции с помощта на дървен мост.

Именно през тази градина, проектирана и залесена от Ла Кентини, Луи XV поведе господин Дьо Шоазьол към Малкия Трианон след описаната вече от нас работна среща. Той искаше да покаже какви подобрения е направил за новото жилище на дофина и дофината.

Господин Дьо Шоазьол се възхищаваше от всичко и изказваше мнение за всичко с проницателността и усърдието на придворен, с други думи, той даваше възможност на краля да му разкаже как от ден на ден Малкият Трианон става все по-красив и по-привлекателен за живеене, а министърът добавяше, че това е семейното жилище на Негово величество.

— Дофината — каза кралят — е все още малко дива, каквито са впрочем всички млади германки. Тя говори добре френски, но има лек акцент, който издава чужденката у нея. Но тук, в Трианон, тя ще се