Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

среща само с приятели и ще говори само когато пожелае.

— В резултат на това тя ще говори все по-добре френски. Вече забелязах, Нейно кралско величество е изградена личност — добави господин Дьо Шоазьол.

По пътя двамата се натъкнаха на господин дофина, който се беше разположил на една морава и измерваше височината на слънцето. Шоазьол направи нисък поклон и тъй като дофинът не го заговори, той замълча. Кралят произнесе на висок глас няколко думи, защото искаше да бъдат чути от внука му.

— Луи е учен мъж, но греши, че си блъска главата с наука. Жена му ще бъде недоволна.

— О, не, няма — възрази нежен глас и иззад храстите изскочи една жена.

Кралят видя, че дофината изостави един човек, натоварен с моливи, листа и компас. Тя прекъсна разговора си с него и се затича към Негово величество.

— Сир — каза тя, — това е моят архитект господин Мик187.

— А! — възкликна кралят. — Нима и вие страдате от болестта да строите, госпожо?

— Болестта е наследствена, сир. Ще подредя отново този голям парк, в който всички скучаят.

— Какво наричате естествена градина? — попита кралят. — Аз все пак смятах, че дърветата и цветята, покрай които минах, и плодовете, които откъснах, докато идвах насам, са естествени.

— Дори човек да се разхожда сто години из градините ви, сир, ще вижда навред само прави алеи и стени от жив плет, подрязани под ъгъл четиридесет и пет градуса — така твърди дофинът — или пък водни пространства, редувани с морави и озеленени площи, разположени терасовидно или шахматно.

— Ами това грозно ли ви изглежда?

— Просто не е естествено.

— Ето, че моята внучка обича природата! — възкликна кралят развеселен. — Да видим какво ще направите от моя Трианон…

— Рекички, водопадчета, мостчета, пещерички, скалички, горички, хълмчета, къщички, планинки и долинки.

— Като за кукли!

— О, не, сир! За крале, каквито ще станем ние — възрази принцесата, без да забележи червенината, която покри бузите на дядо й, и без да си даде сметка, че думите й съдържаха злокобно пророчество.

— Значи ще разбутате всичко, но какво ще построите?

— Няма да руша, ще съхраня… Сир, на моите прислужници ще бъде студено в жилищата, които заварих.

— А къде ще ги настаните, ако разрушите всичко? Не в двореца, смятам — там има място най-много за двама души.

— Ще запазя помещенията за прислугата такива, каквито са, сир.

И дофината посочи с ръка прозорците на коридора, които вече описахме.

— Кого виждам! — провикна се кралят, като сложи ръка пред очите си вместо козирка.

— Една жена, сир — каза господин Дьо Шоазьол.

— Една госпожица, която ще взема при себе си — обясни дофината.

— Това е госпожица Дьо Таверне — отсече Шоазьол, след като позна момичето благодарение на зорките си очи.

— А! — каза кралят. — Я виж ти! Взели сте при вас семейство Таверне!

— Тя ще ми чете, сир.

— Много добре — каза кралят, без да откъсне очи от покрития с решетки прозорец, през който гледаше съвсем невинно и без да подозира, че я наблюдават, госпожица Дьо Таверне, все още бледа след инцидента.

— Колко е бледа! — забеляза господин Дьо Шоазьол.

— Едва не са я смазали по време на суматохата, господин херцог.

— Отдавна ли е при вас?

— От вчера, сир. Щом се настаних, я повиках да дойде.

— Неприветлив дом за едно такова красиво момиче — каза Луи XV. — Този дявол Габриел е бил голям некадърник. Не е помислил, че като пораснат, дърветата ще затулят сградата с помещенията за прислугата и оттам няма да се вижда нищо.

— Ваше величество желае ли да се убеди в противното? — предложи дофината, която жадуваше да покаже на всеки гост колко е хубаво жилището й.

— Добре. Идвате ли, Шоазьол?

— Сир, два часът е. Имам съдебно заседание в два и половина, достатъчно време, за да се върна във Версай…

— Е, добре, вървете, херцог, и пораздрусайте мъжете с черни тоги! Вие, госпожо, ми покажете малките жилища. Аз съм безумно пристрастен към вътрешната архитектура.

— Елате, господин Мик — обърна се дофината към своя архитект. — Ще имате щастието да получите няколко съвета от Негово величество. Той разбира от всичко!

Кралят закрачи пръв, дофината го последва.

— Кой живее тук? — попита Луи XV.

— Все още никой, сир.

— Но на първата врата има ключ!

— О, да, наистина. Госпожица Дьо Таверне днес се пренася.

— Е, тогава покажете ми нейното жилище, за да добия обща представа.

— Както желаете, сир — отговори дофината.

И тя въведе краля в единствената стая, свързана с преддверие и два будоара.

Няколко вече внесени и подредени мебели, книги и клавесин привлякоха вниманието на краля. Най- силно впечатление му направи огромен букет чудно красиви цветя, които госпожица Дьо Таверне беше натопила в японска порцеланова ваза.

— Ах! — каза кралят. — Какви прекрасни цветя! А вие искате да промените градината… Кой, по дяволите, снабдява вашите хора с подобни цветя? Градинарят се грижи добре за госпожица Дьо Таверне. Кой е градинар тук?

— Не зная, сир. Господин Дьо Жюсьо се грижи за назначението на градинарите ми.

Кралят хвърли изпълнен с любопитство поглед към малкото жилище, погледна и през прозореца на дворчето, а после си тръгна. Негово величество прекоси парка и се върна в Големия Трианон, където го очакваха екипажите му, за да го отведат на кратък лов с карети от три до шест часа следобед.

А през това време дофинът все още измерваше височината на слънцето.

81.Заговорът се подновява

Докато кралят се разхождаше из Трианон, за да успокои напълно господин Дьо Шоазьол и за да убие времето си до лова, в Люсиен се събираха изплашени заговорници. Те пристигаха при госпожа Дю Бари с бързината на ято бързокрили птици, усетили миризмата на барут от ловджийска пушка. След като дълго си разменяха възмутени погледи, Жан и маршал Дьо Ришельо хукнаха първи.

Госпожа Дю Бари беше много уморена от дипломатическите си маневри и увенчалия ги лъжлив успех. Тя спеше следобеден сън, когато каретата на Ришельо пристигна с шума и бързината на ураган.

— Господарката Дю Бари спи — заяви невъзмутимо Замор.

Жан го ритна по онази част на дрехата му, която беше най-отрупана с бродерии, и управителят се търкулна на килима, като пищеше пронизително. Дотича Шон.

— Пак ли биете това малко създание! — възкликна тя.

— Ще пребия и самата вас, ако не събудите веднага графинята! — изрева Жан със святкащи очи.

Не стана нужда да будят графинята. Дочула виковете на Замор и крясъците на Жан, тя беше отгатнала, че се е случило някакво нещастие, и тичаше към тях, загърната в пеньоара си.

— Какво има? — попита уплашена.

— Ами, по дяволите, Шоазьол си е на мястото — отговори Жан.