— В голяма степен това е вярно. Твоята проницателност е силна и не греши. Твоят син ми служи като граната, с нея ще запаля истински пожар… Но всъщност, бароне, ти имаш и дъщеря, нали?
— Да…
— А красива ли е?
— Като Венера.
— И тя живее в Трианон…
— Но в такъв случай ти я познаваш?
— Прекарах вечерта с нея и разговарях повече от час с краля… за нея.
— С краля ли? — възкликна Таверне, чиито бузи се наляха с червенина.
— Лично с него.
— И кралят е говорил с теб за моята дъщеря, за госпожица Андре дьо Таверне?
— Той направо я разкъсва с очи, драги мой.
— Ах, наистина ли?
— Нима смяташ, че кралят не трябва да гледа госпожица Дьо Таверне влюбено, след като тя е красива? А неговото ухажване е последица от това. Нима оспорваш факта, че е красива?
Таверне не отговори. Той само вдигна рамене и потъна в мечти. Но инквизиторското око на Ришельо като че ли проследи мислите му.
— Нямаме вече нито кралица, нито пък в двора има знатни жени и достойни придворни! Кралят поддържа и издига една уличница. Простолюдието в лицето на Жана дьо Воберние, продавачка на бельо, се добра до трона! Това е място за жена — продължи маршалът, — която, без да страда от пороците на куртизанката, е дръзка, пресметлива, със замах. О, тази жена… Тя ще бъде толкова щастлива и толкова богата, когато монархията вече няма да съществува! Дали дъщеря ти е умна, бароне?
— Много. При това тя притежава и много здрав разум.
— Да. Красива е с онова сладострастие и очарование, които се харесват на мъжете, и с оная чистота и непорочност, които вдъхват уважение на жените… Трябва да се грижим за това съкровище, приятелю…
— Ти ми говориш направо с огън… със страст.
— Аз? Да си позволя да говоря така, би означавало, че съм лудо влюбен и че още утре ще се оженя за нея. Само да не бяха моите седемдесет и четири години! Но добро ли е положението й в Трианон? Добре ли е настанена? Има ли поне малко лукс, който така подхожда на красиво цвете като нея… Размислете, бароне. Тази вечер тя се прибра сама — без камериерка, без човек, който да я охранява, само с един лакей на дофина, който носеше свещник пред нея… Ами това прилича на положението на прислужничка!
Таверне въздъхна.
— Знам, че й трябва камериерка или поне че би трябвало да има такава.
— Е, да не би да нямаш камериерка?
Баронът не отговори.
— А кое е това красиво момиче, което беше тук преди малко? Та тя е красива и изящна, повярвай ми!
— Ами не мога да я изпратя в Трианон. Погледна ли добре лицето й, херцог? Видял си лицето й, а не си забелязал странната прилика…
— С кого?
— С кого?! Ами че помисли… Елате тук, Никол.
Никол се приближи. Херцогът я хвана за двете ръце и я привлече към себе си. Преценяващият поглед на знатния благородник и на развратника не я засрами или смути нито за минута.
— Да — каза той. — Вярно е, че има прилика.
— Прилика знаеш с кого и виждаш защо не мога да рискувам висшето благоволение, което очаквам, заради една случайна прилика. Приятно ли ще е тази повлекана Никол да прилича на най-знатната дама на Франция?
— О! О! — каза ядосано Никол, като се освободи от ръцете на херцога, за да може по-добре да противоречи на Таверне. — А сигурно ли е, че тази повлекана прилича точно на тази дама? Знатната дама има ли такива рамене, очи, жив поглед, закръглени крака и изваяни ръце като повлеканата Никол? Във всеки случай, господин барон — завърши гневно тя, — как ме подценявате така, сравнявайки ме с един модел!
Никол беше почервеняла от ярост и като последица от това чудно красива. Херцогът стисна отново ръцете й, после за втори път притисна коленете й в своите и каза с поглед, който беше пълен с гальовност и обещания:
— Бароне, Никол наистина няма равна на себе си в двореца, поне аз смятам така. А що се отнася до приликата й с една знатна дама — да, признавам, има известна лъжлива прилика. Но ние ще запазим цялото си честолюбие, нали… Вие имате чудно красиви руси коси, госпожице Никол, а също и безупречни вежди и изящно изваян нос. Е, постойте четвърт час пред тоалетката и тези малки пречки, ако баронът ги оценява така, ще изчезнат. Никол, мое дете, искате ли да дойдете в Трианон?
— О! — възкликна Никол.
— Вие ще отидете в Трианон, скъпа, ще имате успех, без да пречите на успеха на другите. Искам още нещо да ви кажа накрая, бароне…
— Кажете, драги ми херцог.
— Върви си, детето ми, и ни остави да си поговорим.
Никол излезе, а херцогът се доближи до барона.
— Ако ви карам бързо да изпратите камериерка на дъщеря си, правя го, защото кралят не обича бедността и красивите миловидни личица не го плашат. Това ще му направи удоволствие.
— Ами Никол тогава да върви в Трианон, щом смяташ, че това ще достави удоволствие на краля! — каза Таверне с усмивка.
— В такъв случай, щом ми разрешаваш, аз ще я отведа сега. Така тя ще се възползва от каретата ми.
— А приликата й с госпожа дофината, херцог?
— Приликата ще изчезне за четвърт час под ръцете на Рафте. Давам ти дума за това… Напиши бележка на дъщеря ти, за да й обясниш какво значение отдаваш на необходимостта тя да си има камериерка. А също и че тази камериерка трябва да е непременно Никол.
Баронът написа писмото и го подаде на Ришельо.
— Ами твоите подаръци, херцог?
— Поемам задължението да ги съобщя на Никол. Нали е умно момиче?
Баронът се усмихна.
— Елате с мен, госпожице. Бързо! — извика херцогът, като стана от мястото си.
Никол не накара да я молят. Без дори да поиска съгласието на барона, тя събра за пет минути малък пакет с дрехи и с толкова лека стъпка, че човек би казал, че лети, се устреми към кочияша на Негово благородие. Тогава Ришельо се сбогува с приятеля си, който му изказа благодарността си за направената на Филип дьо Таверне услуга.
94.
Промяната
Никол не беше на себе си от радост — да напусне Таверне, за да отиде в Париж за нея не беше толкова голяма победа, колкото това да замени Париж с Трианон.
Когато пристигнаха в павилиона на „Отел дьо Ановр“, господин Дьо Ришельо хвана момичето за ръка и самичък я отведе на първия етаж, където го очакваше господин Рафте. Той вече бе написал куп писма вместо господаря си.
Ришельо се обърна към него и каза:
— Хей, Рафте, погледни това дете.
Рафте вдигна очи и погледна Никол.
— Много е приятна за гледане — каза той с красноречиво движение на устните си.
— Ами приликата, Рафте? Какво ще кажеш за приликата…
