— Изключителна. Тя може да създаде щастието й или да осигури падението й.
— По-вероятно — падението й, но ние ще се справим с това, като въведем ред. Както виждате, Рафте, косите й са руси. Не е трудна работа, нали?
— Трябва само да ги боядисаме черни, господине!
Наистина само за десет минути Рафте боядиса в гарвановочерен цвят пепеляворусите коси на Никол. После прекара по гъстите й руси вежди обгорена на пламък от свещ карфица. Така той придаде на лицето й такъв невероятен израз, а на очите — такъв жив и на моменти мрачен огън, че човек би я взел за изскочила от вълшебна кутия фея, където дотогава я бе държал затворена господарят й магьосник.
— А сега, моя прекрасна — каза Ришельо, като подаде на слисаната Никол огледало, — погледнете колко красива сте, колко сте очарователна и най-вече колко малко приличате на предишната Никол. Не ви чака провал, а успех.
— О, монсеньор! — провикна се младото момиче.
— Да… А за да стане това, трябва само да се разбираме.
Никол се изчерви и сведе очи. Хитрушата беше подготвена за тези хвалебствия, които херцогът така добре умееше да изказва. Той разбра това и за да сложи край на недоразуменията, каза направо:
— Седнете в това кресло, детето ми. Ей там, до господин Рафте. Отворете добре ушите си и ме слушайте внимателно… О, господин Рафте съвсем не ни смущава, не се страхувайте! Напротив, той ще ни каже и своето мнение. Слушате ме, нали?
— Да, монсеньор — заекна Никол, засрамена, че се е объркала от суетност.
Разговорът на господин дьо Ришельо и Рафте с Никол продължи цял час. След това херцогът изпрати младото момиче да си легне при камериерките от дома му.
На другата сутрин една от неговите карети без герб откара Никол в Трианон и я остави пред решетъчната ограда заедно с пакета дрехи, който тя носеше със себе си.
А Никол, с гордо вдигната глава, леко сърце и надежда в очите, отиде да потропа на вратата на пристройката с жилищата за прислугата, след като се осведоми къде точно да търси господарката си.
Беше шест часът сутринта. Андре вече беше станала и се беше облякла, за да напише на баща си писмо, с което да го осведоми за щастливото събитие от предишната вечер. Както вече казахме на читателя, съдено беше негов вестител да бъде господин Дьо Ришельо.
През хубавите топли утрини Андре бе свободна и излизаше с книга в ръка. Тя скиташе самичка из гъстите гори, които се простират от Трианон до Версай, а после, след два часа разходка — размишления и мечти. Често не срещаше нито благородник, нито лакей.
Щом топлината проникнеше през гъстите сенки на дърветата, Андре се скриваше в стаята си. Там въздухът я разхлаждаше, понеже влизаше и от прозореца, и от вратата към коридора.
Както вече споменахме, младото момиче седеше в стаята си и пишеше на баща си, когато леко дискретно потропване по вратата към коридора привлече вниманието й.
Тя вдигна глава, като видя вратата да се отваря, и нададе слаб вик на изненада, тъй като от преддверието се усмихна сияещото лице на Никол.
95.
Как радостта на едни предизвиква отчаяние у други
— Добър ден, госпожице — каза Никол с радостен поклон.
— Вие? По какъв случай? — отговори Андре, като остави перото си на масата, за да може да обърне по-добре внимание.
— Госпожицата ме забрави и ето — аз дойдох.
— Ако съм ви забравила, госпожице, значи съм имала причина за това. Кой ви разреши да дойдете тук?
— Разбира се, че господин баронът, госпожице — каза Никол, като се намръщи недоволно и сви черните си вежди, които бе получила от господин Рафте. — Така си и знаех — госпожицата няма и капка привързаност към мен…
След тези думи хубавите й очи положиха неимоверни усилия и успяха да отронят от клепачите си по една сълза. В упрека й имаше толкова сърдечност и чувствителност, че събуди съчувствие у Андре.
— Детето ми — каза тя, — тук ме хранят, а освен това не мога да си позволя да натоваря домакинството на госпожа дофината с още едно гърло.
— Хубава работа! Да не би пък моето гърло да е толкова гладно! — възрази Никол с очарователна усмивка.
— Няма значение, Никол. Не може да останеш тук.
— Заради приликата ли? — попита младото момиче. — А не разгледахте ли лицето ми, госпожице?
— Наистина, изглеждаш ми променена.
— Така мисля и аз. Вчера един красив благородник, същият, който е измолил от краля военна част за господин Филип, дойде у дома. Като видя колко тъжен е господин баронът, че ви е оставил без камериерка тук, той му обясни, че няма нищо по-лесно от това да ме променят малко. После ме отведе със себе си, боядисаха ме и ето ме при вас.
Андре се усмихна.
— Повтарям, Никол, че не мога да те приема без изрична заповед.
— Заповед от кого?
— От баща ми.
— Това ли е вашата последна дума?
— Това е последната ми дума.
Никол извади от пазвата си писмото на барон Дьо Таверне.
— Хайде да видим — каза тя, — щом моята преданост и молбите ми не оказаха никакво въздействие, дали препоръката на баща ви ще упражни повече власт над вас!
Андре прочете писмото, което гласеше следното:
Осведомиха ме, че в Трианон вие не поддържате такова домакинство, каквото изисква вашето положение там. Но тъй като се задоволявам с рента от хиляда ливри, постъпете като мен и вземете Никол — тя струва колкото цялата прислуга, от която имате нужда.
Никол е пъргава, умна и предана. Тя бързо ще усвои тона и обноските, които се изискват при вас. А вие ще се погрижите да възпирате доброто й желание, а не да го насърчавате. Задръжте Никол при вас и не смятайте, че правя някаква жертва. В случай че ми повярвате, помислете и за следното: Негово величество е имал добрината да се погрижи за нас, но той е забелязал — а това ми повери мой близък приятел — че вие нямате подходящи тоалети и ви липсва достатъчно блясък. Замислете се върху думите му, защото те са твърде важни.
Писмото хвърли Андре в болезнени и объркани мисли. Значи нейната бедност щеше да я преследва и в новото й щастие! Тя не се срамуваше от това, но всичко я караше да мисли, че бедността я петни! По тази причина тя се задоволи да отговори на писмото на баща си само с едно допълнение към новините от Трианон, които му изпращаше често.
Татко, Никол току-що пристигна. Приемам я по ваше желание. Но онова, което ми пишете по този повод, ми е неприятно. Нима ще изглеждам по-малко смешна, каквато бях и без нея, в очите на богатите аристократи от двора, ако до мен в ролята на камериерка е това селско момиче?
Що се отнася до забележката, направена от Негово величество, позволете ми да ви кажа следното, татко — кралят е много умен мъж. Той не би могъл да ми се разсърди, че съм безсилна в усилията си да
