Заповед да бъдат свикани три хиляди братя в Париж.
Заповед да бъдат образувани три кръга и шест ложи.
Заповед да се осигури охрана на Великия копт и да се поставят на негово разположение четири жилища, едно от които — в някой кралски замък.
Заповед да му бъдат дадени на разположение петстотин хиляди франка, за да си има собствена полиция.
Заповед в първия от парижките кръгове да бъде въвлечен цветът на литературната и философската мисъл.
Заповед да бъде подкупена или спечелена на наша страна магистратурата, както и да си осигурим подкрепата на началника на полицията — с хитрост, с подкупи или с насилие.
Господин Дьо Сартин нетърпеливо изтръгна листа и прочете написаното. Като завърши последния пасаж, на лицето му се изписа такъв ужас, че той силно пребледня. Не върна този лист на служителя си, а му подаде друг — празен, на който Ла Фуин продължи да пише разшифрованите текстове. Всеки съставител на шифри би потреперил, ако можеше да види лекотата, с която той се справяше със сложните буквени комбинации.
Господин Дьо Сартин стоеше зад него и следеше движението на ръката му. Този път той прочете следното:
В Париж да не се действа от името Балзамо, което вече е твърде познато, и да се използва граф Дьо Фе…
Краят на думата беше зацапан от петно мастило. Докато господин Дьо Сартин се мъчеше да разгадае липсващите букви, отвън отекна звънец и след малко един прислужник извести:
— Граф Дьо Феникс!
Господин Дьо Сартин нададе вик. После побърза да освободи служителя си, който излезе през една скрита вратичка. Заставайки до бюрото си с гръб към вратата, господин Дьо Сартин каза:
— Нека влезе!
След две-три секунди той забеляза в огледалото строгото лице на графа, с когото вече се беше срещал в деня на представянето на госпожа Дю Бари.
Балзамо влезе решително и също от пръв поглед забеляза отвореното ковчеже, чието съдържание беше наполовина изпразнено върху бюрото на господин Дьо Сартин. Пробягалите по ковчежето очи не убягнаха на полицейския началник.
— На каква случайност дължа честта да ме посетите, господин графе? — попита господин Дьо Сартин.
— Господине — отвърна Балзамо с приветлива усмивка, — имах честта да бъда представен на всички крале в Европа, на всички техни министри и посланици. Никой от тях обаче не пожела да ме представи на вас. Ето защо дойдох да се представя сам.
— Наистина, господине — отвърна полицейският лейтенант, — идвате точно навреме. Ако не бяхте го направили, щях да изпратя да ви повикат.
— Ето, виждате ли — каза Балзамо, — мислите ни съвпадат.
Господин Дьо Сартин се поклони с иронична усмивка на устните.
— Ще имам ли щастието, господине — продължи Балзамо, — да ви бъда полезен?
Тези думи бяха произнесени, без в гласа му да трепне безпокойство и без някаква сянка от вълнение да помрачи усмихнатото му лице.
— Вие сте пътували много, нали, господин графе? — попита Сартин.
— Да, господине. Може би желаете някакво географско разяснение? Човек като вас не се занимава само с Франция. Неговият широк кръгозор обхваща също и Европа, дори целия свят…
— Географско не е точната дума, господин графе. По-скоро бих употребил израза нравствено разяснение…
— Не се стеснявайте… И в единия, и в другия случай аз съм на ваше разположение. Очаквам вашите заповеди.
— Е, щом е така, господин графе… Представете си, търся един много опасен човек. Бога ми, той е истински безбожник!
— Я виж ти!
— Фалшификатор, шарлатанин, водач на секта. Биографията му е в моите указатели, в ковчежето, което виждате пред вас, навсякъде.
— Аха! Разбирам. Притежавате биографията, но не сте заловили човека, на когото тя принадлежи, така ли?
— Да.
— По дяволите! Но това е най-важното нещо, струва ми се — да го заловите.
— Да, разбира се. Ще се изненадате обаче, като ви кажа колко сме близо до него. Разбира се, дори Юпитер и Протей218 не са имали толкова имена и не са претърпели толкова метаморфози като него…
Този тайнствен пътник се е казвал Ашарат в Египет, Балзамо в Италия, Сомини в Сардиния, маркиз Д’Ана на остров Малта, маркиз Пелегрини в Корсика, а накрая, във Франция, се е наричал граф Дьо…
— Граф Дьо…? — попита Балзамо.
— Не можах да разчета добре последното име, но вие ще ми помогнете, нали? Сигурен съм, че е невъзможно да не сте срещали този човек по време на пътуванията си в някои от страните, които споменах преди малко…
— Кажете ми подробности — каза спокойно Балзамо.
— Аха, разбирам. Искате отличителни белези, нали, господин графе? Е, добре — натърти господин Дьо Сартин, като втренчи изпитателен поглед в Балзамо, — този мъж е на вашите години, има същия ръст като вас, външно прилича на вас, също и поведението му наподобява вашето, ту е голям благородник, който сипе купища злато, ту шарлатанин, който „изследва“ природните тайни. Виждали са го да влиза като сянка при хората, участващи в тайни секти, и да се кълне, че ще настъпи време, когато кралете ще умрат, а монархиите ще рухнат.
— А къде се намира в момента?
— Във Франция.
— Какво прави във Франция?
— Ръководи един голям заговор.
— А! Ето това е вече някаква следа за щастие!
— А дали да го заловя или не?
— Не разбирам думата не, господин Дьо Сартин. След като този човек е заговорник…
— Той заговорничи, но ако случайно е защитен от някакво голямо име или пък е покровителстван от титлата си…
— О, разбирам. Но тогава кое е името? Каква е титлата? Трябваше да започнете оттук, щом искате да ви бъда от помощ в разследванията ви.
— Ех, господине, но аз вече ви съобщих, че зная името, под което той се прикрива, само че…
— Но не знаете името, с което се появява в обществото, нали?
— Точно така, иначе…
— Иначе щяхте да го арестувате, нали?
— Незабавно.
— Е, добре, скъпи ми господин Дьо Сартин! Чудесно е, че споделихте това с мен, тъй като аз ще ви окажа услугата, която ми поискахте.
— Значи вие ще ми кажете името му?
— Да.
— И кое е това име? — попита господин Дьо Сартин, който очакваше да чуе някоя лъжа.
