— Граф Дьо Феникс.
— Как? Но това е името, под което се представихте.
— Името, което накарах да ви съобщят.
— Значи това е вашето име.
— Да. Моето е.
— Значи този Ашарат, Сомини, маркиз Д’Ана, маркиз Пелегрини, този Жозеф Балзамо, това сте вие.
— Разбира се — каза спокойно Балзамо. — Това съм аз.
На господин Дьо Сартин беше нужна цяла минута, за да се съвземе от смайването, което предизвика у него това дръзко признание.
— Виждате ли, бях се досетил. Познавах ви. Знаех, че Балзамо и граф Дьо Феникс са едно и също лице.
— О! Вие сте велик министър — заяви Балзамо. — Признавам качествата ви.
— А вие сте един твърде непредпазлив човек! — отсече магистратът, като се отправи към звънчето.
— Непредпазлив? Аз? И защо?
— Защото ще накарам да ви арестуват.
— Хайде де — каза Балзамо и направи крачка към господин Дьо Сартин и звънчето. — Нима е възможно да бъде арестуван човек като мен?
— По дяволите! А какво ще направите, за да ми попречите? Питам ви, какво?
— Скъпи мой, ще ви пръсна черепа.
Балзамо извади от джоба си красив пистолет с лакирана дръжка, която сякаш беше изработена и гравирана от Бенвенуто Челини219. Той спокойно насочи оръжието си към господин Дьо Сартин, който пребледня и се строполи в креслото си.
— Така — каза Балзамо, като взе още едно кресло, постави го до креслото на началника на полицията и седна. — Сега и двамата сме седнали и можем да си побъбрим малко.
125.
Разговорът
На господин Дьо Сартин му беше необходимо малко време, за да се съвземе от страха.
— Господине — заяви той, — аз имам предимство пред вас. Знаейки с кого точно имам работа, не взех предпазните мерки, които се налагат при работа с обикновени злосторници.
— О, не се ядосвайте, господине! — усмихна се Балзамо. — Дразните се и изричате обидни думи! Та вие дори не си давате сметка колко сте несправедлив! Аз просто съм дошъл да ви направя услуга.
Господин Дьо Сартин махна с ръка.
— Точно така, господине, услуга — поде отново Балзамо, — а вие тълкувате погрешно моите намерения — говорите ми за заговор и заговорници в момент, когато самият аз съм дошъл при вас, за да ви разкрия един заговор.
Балзамо хабеше красноречието си напразно. Господин Дьо Сартин не слушаше внимателно опасния посетител. Ето защо при думата заговор той не подскочи както обикновено, а едва наостри уши.
— Щом като знаете кой съм, господине, вие знаете и каква е мисията ми във Франция — изпратен съм лично от Фридрих Велики, с други думи, аз съм повече или по-малко тайният посланик на Негово величество пруския крал. А всеки посланик е по традиция любознателен човек. Е, щом това правило се отнася и за мен, аз съм в течение на доста неща, които стават тук, и най-вече как се изкупува житото.
Колкото и небрежно да беше произнесъл Балзамо последните думи, те оказаха много по-голямо въздействие върху началника на полицията, отколкото всичко, казано досега, и той стана много по — внимателен.
— За какво жито говорехте? — попита Дьо Сартин, като се преструваше на спокоен, както правеше в началото на разговора им с Балзамо. — Бъдете така добър да ме осведомите, господине!
— Твърде хитри спекуланти убедиха Негово величество да построи хамбари за запаси от зърно, в случай че народът бъде заплашен от глад. И така, построиха ги, но докато ги правеха, решиха да са по-големички. Не спестиха нищо — нито камък, нито пясък, и издигнаха огромни хамбари. А, за да бъдат напълнени такива големи хамбари, беше необходимо много жито. Логично е, нали?
— Разбира се.
— После на пазара няма много жито и по този начин лишаваш хората от хляб. Но, забележете, че колкото по-малко се предлага на пазара, толкова по-малко се произвежда. Хиляда чувала жито в хамбарите означават хиляда чувала по-малко на пазара. А сега умножете ги само по десет и ще видите какво количество се получава.
В този момент господин Дьо Сартин започна нервно да кашля. Балзамо замълча и спокойно изчака пристъпът на кашлица да премине.
— И така — продължи той, щом началникът на полицията го остави да говори, — спекулантите със зърно се обогатяват бързо от нарастването на цените. Сега ясно ли ви е?
— Напълно — заяви господин Дьо Сартин. — Както виждам, господине, вие нагло твърдите, че сте дошли при мен, за да разкриете един заговор, чийто автор може би е кралят.
— Точно така! — отвърна Балзамо.
— Много е дръзко твърдението ви, господине. Много съм любопитен как кралят ще възприеме вашето обвинение. Страхувам се, че резултатът ще бъде същият, какъвто си го представях, докато разлиствах документите от ковчежето, преди да дойдете. Внимавайте, господине, чака ви Бастилията.
— А! Ето, че престанахте да разбирате.
— Как така?
— Боже мой, господине, колко лошо мнение имате за мен и колко прибързани са заключенията ви! Нима ме вземате за глупак? Нима мислите, че ще хукна да обвинявам краля? Аз, един посланик! И както споменах преди малко, един любознателен човек! Така би постъпил един глупак! Изслушайте ме докрай, умолявам ви.
Господин Дьо Сартин кимна утвърдително с глава.
— Простете ми, че ви отнемам време. Ще се убедите впрочем, че не е загубено… Та хората, които разкриха този заговор срещу народа на Франция, са работливи и съвестни. Естествено забелязали са, че кралят не действа сам. Запознати са с това, че Негово величество има счетоводна книга, в която се отбелязва количеството жито на пазарите. И добре знаят, че той потрива радостно ръце всеки път, когато повишението на цените му донесе осем-десет хиляди екю печалба. Те знаят още, че до краля стои един висш чиновник, чието положение улеснява тези операции… Та този висш чиновник благодарение на функциите си наблюдава изкупуването, доставките, печалбите… С други думи, действа като подставено лице на краля. А хората с лупа в ръка, искам да кажа, икономистите, няма да се заемат с краля, те не са чак толкова глупави! Ще потърсят висшия чиновник, пълномощника, агента, човека, който върши тези спекулации, за да спечели Негово величество!
Господин Дьо Сартин се опита да намести перуката си, но усилията му бяха напълно безуспешни.
— И така — продължи Балзамо, — аз вече приближавам към същността на нещата. Така както вие сте убеден, че разполагате с полицията, и знаете, че съм граф Дьо Феникс, така и аз знам, че сте господин Дьо Сартин.
— Е, добре! И какво? — попита смутеният началник. — Да, аз съм господин Дьо Сартин! Голяма работа!
— Да, но разбирате добре, че именно господин Дьо Сартин е човекът, който, било със или без знанието на краля, е дърпал конците и е прибирал парите.
Господин Дьо Сартин свали перуката си и попи мократа си от пот коса и лъщящото си чело, без повече да се грижи за приличието на външния си вид.
— Така да бъде — отсече той. — Но това няма да ви помогне. Ако можете, унищожете ме. Вие имате ваши доказателства, аз имам мои. Запазете си тайната, аз пък ще задържа ковчежето.
— Ах, господине, ето още една грешка! — каза Балзамо. — Учудвам се как е възможно човек като вас да я допусне… Това ковчеже…
