Пътникът се озова извън гората. Когато вдигна очи, видя на тъмносиньото небе да проблясват няколко звезди. Той продължи да върви напред в посоката, където се бе изгубила светлината, но скоро се намери пред появили се внезапно развалини — остатъците на стар замък. В същото време кракът му се препъна в нещо.
Тутакси леден предмет се прилепи към слепоочията му и закри очите му. Така той не виждаше вече дори и тъмнината. Мокра платнена превръзка обвиваше главата му. Това несъмнено бе уговорено или най- малкото очаквано от странника, защото той не направи никакво усилие да свали превръзката. Само тихо протегна ръка, както прави слепецът, търсещ водач.
Този жест бе разбран, защото в същия момент една студена, суха, костелива ръка улови пръстите на пътника. Той разпозна мършавата ръка на скелет, но ако тя от своя страна беше дарена с осезание, би усетила, че неговата не трепва. Пътникът разбра, че го отвеждат бързо през разстояние от около сто тоаз3.
Изведнъж ръката го пусна, превръзката падна от челото му и той спря. Беше стигнал на върха Мон- Тонер.
Втора част
Този, който е
В средата на горска поляна, между оголени от старост брези, се издигаше приземният етаж на един от онези порутени замъци, които някога феодалните владетели намираха в Европа след завръщането си от кръстоносните походи. Отваряйки очи, пътникът се озова пред влажните, обрасли с мъх стъпала на главната галерия. На първото от тях стоеше призракът, който го бе довел дотук.
Пътникът кимна с глава в знак на съгласие. Призракът изкачи бавно едно по едно и без шум стъпалата и потъна в развалините, а непознатият го последва със същата спокойна тържествена крачка, с която бе вървял досега. Той също изкачваше стъпалата, които беше преодолял призракът, и влезе. Зад него с ужасен трясък, подобно на вибрираща стена от бронз, се затвори вратата на главната галерия.
Влязъл в празна кръгла стая, облицована в черно и осветявана от зеленикавата светлина на три лампи, призракът се беше спрял. На десет крачки от него пътникът на свой ред се спря.
— Отвори очи! — каза призракът.
— Аз виждам — отговори непознатият.
Тогава призракът извади с бърз и горд жест изпод плаща си двуостър меч и нанесе удар върху бронзова колона, която му отвърна с кънтеж.
Веднага от всички страни на стаята се надигнаха копия и се появиха безброй призраци, подобни на първия, всеки въоръжен с двуостър меч. Те насядаха върху скамейки, подредени в кръг, до който слабо достигаше зеленикавата светлина на трите лампи. Там те изглеждаха слети с камъка — ледени и неподвижни статуи на своите пиедестали.
Седем стола бяха поставени отпред. На тях седяха шест призрака, които навярно бяха водачите. Един от столовете бе празен. Призракът, който седеше на средния стол, се изправи.
— Колко сме всички ние тук, братя? — попита той, като се обърна към събралите се.
— Триста — отговориха призраците в един общ глас.
— Триста — поде отново председателят, — всеки от които представлява десет хиляди съмишленици. Триста меча, които струват колкото три милиона ками.
След това той се обърна към пътника:
— Какво желаеш? — попита го той.
— Да видя светлината — беше отговорът.
— Пътеките, които водят към огнената планина, са трудни и неравни. Не се ли боиш да се захванеш с това?
— Не се боя от нищо!
— Веднъж направил първата крачка, не ще ти бъде позволено да се върнеш. Помисли!
— Ще се спра чак когато достигна целта.
— Готов ли си да се закълнеш?
— Диктувайте ми клетвата и аз ще повтарям.
Председателят вдигна ръка и с бавен и тържествен глас произнесе следните слова:
— В името на разпнатия Божи Син закълнете се да скъсате с плътските връзки, които все още ви придържат към баща, майка, братя, сестри, жена, роднини, приятели, метреси, крале, благодетели и към всякакви същества, на които сте обещавал вярност, подчинение или услуга.
Пътникът с твърд глас повтори продиктуваните му думи, а председателят, като премина на втората част от клетвата, поде също така бавно и тържествено:
— От този момент вие сте освободен от всякаква клетва към родина и закони. И така, закълнете се да разкривате пред новия господар, когото признавате, това, което сте видели или направили, прочели или чули, научили или сте отгатнали, и да търсите и дебнете дори онова, което остава скрито от погледа ви.
Председателят замълча и непознатият повтори словата, които беше чул.
— Почитай и уважавай Aqua Toffana4 — продължи председателят със същия тон — като бързо, сигурно и необходимо средство да се отърве светът от глупостта на тези, които искат да обезценят истината или да я изтръгнат от нашите ръце.
Ехото не би предало така вярно тези думи, както направи това непознатият. Той поде отново:
— Отбягвайте Испания, отбягвайте Неапол, отбягвайте всяка прокълната земя, отбягвайте изкушението да не разкривате чутото и видяното от вас, защото бързият гръм не ще закъснее да ви срази, където и да се намирате, като невидим и неизбежен нож.
— Живейте в името на Отца и Сина и Светия Дух! А сега — продължи председателят — вържете челото на новоприетия със свещената лента.
Два призрака се приближиха до непознатия, който наведе глава. Единият от тях постави на челото му панделка, върху която сребристи букви се преплитаха с образа на Нотр-Дам дьо Лорет, а другият завърза отзад двата й края там, където започваше яката. После те се отдалечиха, като оставиха непознатия отново сам.
— Какво искаш? — каза председателят.
— Желязна ръка, огнен меч, диамантени везни.
— За какво ти е желязна ръка?
— За да потисна тиранията.
— За какво ти е огнен меч?
— За да прогоня порочното от света.
— За какво ти са диамантени везни?
— За да отмервам човешките съдби.
— Подготвен ли си за изпитанията?
— Силният е подготвен за всичко.
— Обърни се — каза председателят.
Непознатият се подчини и се озова срещу един човек, блед като смъртта, със завързани ръце и запушена уста.
— Какво виждаш?
— Престъпник или жертва.
— Това е един предател, който, след като бе дал клетвата, която ти даде, разкри тайната на ордена.
— Тогава е престъпник.
— Да. Какво наказание е заслужил?
— Смърт.
Триста призрака повториха: „Смърт!“ В това време въпреки свръхчовешките му усилия осъденият беше завлечен в дъното на стаята. Пътникът го видя да се бори и да извива в ръцете на палачите. Той чу неговия съскащ глас през запушената му уста. Една кама проблесна, отразявайки като светкавица светлината на
