се, че лежа върху клада от санталово дърво и алое. Един ангел, който разнасяше волята на Всевишния от Изток на Запад, премина и докосна с края на крилото си моята клада, която се възпламени. Но, странно нещо, вместо да бъда обхванат от страх, вместо да се уплаша от пламъка, аз се впуснах страстно сред палещите езици като феникс, черпещ живителни сили.
Тогава всичко материално в мен изчезна, само душата ми остана, запазила формата на тялото, но прозрачна, недосегаема, по-лека от въздуха около нас, над който тя се издигна. Тогава като Питагор, който си спомня, че е присъствал на обсадата на Троя, и аз си спомних всичките мои тридесет и две прераждания, които съм преживял. Аз видях пред очите ми да преминават вековете като низ от престарели великани. Разпознах се под различни имена, които съм носил от деня на моето първо раждане до деня на последната ми смърт. Защото вие знаете, братя, това е една от най-положителните страни на нашата вяра. Душите, тези безбройни божествени еманации, които се изплъзват от гръдта при всяко издихание на Бога, изпълват въздуха и образуват многочислена йерархия.
Говорещият бе така убедителен, вдигаше поглед към небето така величествено, като че в тези негови думи се съдържаше цялата вяра. Той бе прекъснат от шепот на възхищение; учудването отстъпваше пред възхищението, както яростта беше отстъпила пред учудването.
— Когато се събудих — продължи озареният, — се почувствах нещо повече от човек, разбрах, че съм почти Бог. Тогава аз реших да посветя не само сегашното си съществуване, но и бъдещите си прераждания на щастието на човечеството. На другия ден, сякаш отгатнал моето намерение, Алтотас дойде при мене и ми каза: „Сине мой, преди двадесет години вашата майка се помина, след като ви роди. От двадесет години едно непреодолимо препятствие пречи на вашия прославен баща да се покаже пред вас. Ще подновим нашите пътувания. Баща ви ще бъде сред тези, които ще срещнем, той ще ви прегърне и целуне, но вие няма да узнаете кой ви е целунал.“ Така всичко в мен, както при божиите избраници, трябваше да бъде тайнствено — минало, настояще, бъдеще. Взех си сбогом с мюфтията Салаим, който ме благослови и отрупа с подаръци. След това ние се присъединихме към един керван, заминаващ за Суец. Ще ме извините, господа, ако се вълнувам при този спомен. Един човек, вдъхващ почит, се доближи и ме прегърна. И не зная какво странно потръпване разтърси цялото ми тяло, когато усетих сърцето му да бие. Това беше владетелят на Мека, величествен и знаменит принц. Той се бе прославил в много битки и с един жест на ръката си караше три милиона глави да се свеждат. Алтотас се извърна, за да не се развълнува, може би за да не се издаде, и ние продължихме пътя си. Навлязохме в Азия. Вървяхме срещу течението на Тигър, след което посетихме Палмира, Дамаск, Смирна, Константинопол, Виена, Берлин, Дрезден, Москва, Стокхолм, Петербург, Ню Йорк, Буенос Айрес, Кейптаун, Аден. Върнали се почти там, откъдето бяхме тръгнали, достигнахме Абисиния, слязохме по течението на Нил, посетихме Родос, след това и Малта. Там един кораб ни посрещна на двадесет левги от брега. Двама рицари от ордена ме поздравиха и прегърнаха Алтотас, после ни поведоха тържествено към двореца на великия Пинто. Вие, господа благородници, без съмнение ще попитате как мюсюлманинът Ашарат е бил приет с толкова почести точно от тези, които желаят така силно изтреблението на неверниците. Алтотас, католик и самият той малтийски рицар, винаги ми е говорил за един всемогъщ Бог, който с помощта на своите ангели и съветници е установил всеобщата хармония и й е дал красивото и велико име Космос. Накрая аз бях теософ. Пътешествията ми бяха завършили. Всичките тези градове с различни имена и обичаи не предизвикваха у мен никакво учудване, тъй като по време на тридесет и двете си прераждания аз вече ги бях посетил до един. Това, което ме изненада, бяха промените, настъпили с техните жители. Аз можех като дух да витая в небесата, над събитията и да следя хода на човечеството. Видях, че само прогресът води към свободата, че Господ изпраща пророците, за да крепят колебливия ход на човечеството, което, излязло сляпо от люлката си, прави всеки век по крачка към светлината; вековете са дните на народите. Сега разбирате, че съм дошъл от Изток съвсем не за да изпълня лесните масонски обреди. Аз съм дошъл да ви кажа: „Братя, вземете крилата и очите на орела, извисете се над света, стигнете с мен до върха на планината, където Сатаната е завел Исус, и хвърлете поглед върху земните кралства.“ Франция е начело на нациите. Нека я подкрепим с факла и тази факла, която ще я опожари, ще бъде спасителен пожар, който ще освети света. Именно поради това представителят на Франция сега не е сред нас. Може би той се е оттеглил от своята мисия… Нужен е човек, който не се спира пред нищо… Аз ще отида във Франция.
— Ще отидете във Франция? — запита председателят.
— Да, това е най-важният пост… Аз го вземам за себе си. Това е най-опасното дело… Наемам се с него.
— Значи вие знаете какво става във Франция? — поде отново председателят.
Просветеният се усмихна.
— Зная, защото самият аз съм го подготвил. Един стар, страхлив и покварен крал, но не толкова стар и толкова отчаян, колкото монархията, която представлява, седи на френския престол16. Остават му едва няколко години живот. Бъдещето трябва да е добре подготвено от нас за деня на неговата смърт. Франция е разковничето на нашия успех. Шестте милиона ръце, които се вдигат по знак на върховния кръг, ще изтръгнат този камък и монархията ще се срути. И когато един ден разберат, че вече няма крал във Франция, европейските владетели, седнали най-безочливо на троновете си, ще усетят световъртеж и ще се устремят към пропастта, открила се след сгромолясването на престола на Свети Луи17.
— Простете, многоуважаеми господарю — обади се намиращият се отдясно на председателя водач, чийто немски планински диалект издаваше, че е от Швейцария, — несъмнено вашият ум е обмислил всичко?
— Да — отговори лаконично Великия копт.
— И все пак, дълбокопочитаемият учител ще ме извини, че говоря така, но сред нашите планински върхове, в долините ни и на брега на езерата ни ние сме свикнали да говорим свободно, така както полъхва вятърът и шумоли водата. И все пак повтарям, че моментът е неподходящ, защото ето, че се подготвя едно голямо събитие и тъкмо на него френската монархия ще дължи възраждането си. Аз, който имам честта да ви говоря, велики учителю, аз видях една дъщеря на Мария-Терезия18 сред блясък и великолепие да се отправя към Франция, за да слее кръвта на седемнадесетте Цезари19 с потомъка на шестдесет и един крале. И народите се веселяха сляпо, както правят винаги когато им отпуснат или… позлатят юздите. Така че, аз повтарям, от свое име и от името на моите братя, че моментът е неподходящ.
Всеки се обърна съсредоточено към този, който посрещаше така спокойно и така дръзко неодобрението на великия учител.
— Говори, братко — каза Великия копт, без да изглежда развълнуван, — твоето мнение ще бъде споделено, ако е добро. Ние, избраниците на Бога, не отблъскваме никого и съвсем не жертваме световния интерес заради засегнатото си честолюбие.
Представителят на Швейцария продължи сред дълбока тишина:
— По време на моите изследвания, многоуважаеми учителю, аз успях да се убедя в една истина, а тя е, че винаги ликът на хората разкрива пред този, който може да чете, техните пороци и добродетели. Човек променя изражението на лицето си, смекчава погледа и кара устните си да се усмихват, всичките тези движения на мускулите са му подвластни. Но главното в неговия характер не може да бъде скрито, то остава неизлечимо свидетелство за това, което вълнува сърцето му. Е, добре! Аз прочетох върху челото на младото момиче, което трябва да управлява Франция, гордостта, смелостта и така нежното милосърдие, присъщо на дъщерите на Германия. Аз прочетох върху лицето на младия мъж — нейния бъдещ съпруг, спокойното хладнокръвие, християнското благодушие и придирчивия ум на наблюдателя. И тъй, как един народ, и по- точно френският народ, който не помни злото и никога не забравя доброто, защото са му били достатъчни Шарльоман20, Свети Луи и Анри IV21, за да изтърпи двадесет разпуснати и жестоки крале, как един народ, който се надява винаги и не се отчайва никога, не ще обича една млада, красива и добра кралица, един тих, милостив крал и добър управник след разорителната и прахосническа ера на Луи XV, след публичните оргии и потайните отмъщения, след царуването на родовете Помпадур и Дю Бари22! Франция няма ли да благослови принцовете, които ще бъдат пример за добродетелите, които изредих и които ще донесат в зестра мира в Европа? Ето дофината23 Мария- Антоанета ще премине границата; олтарът и брачното легло се приготвят във Версай. Подходящ ли е
