е спокойно и сигурно за нас. Ние обаче се подчинихме на нашия правилник, където изрично се препоръчва да се уважават всички способи, колкото и странни да са те, използвани от някои членове на нашето братство в името на каузата ни, дори ако те приличат на предателство или непредпазливост.
Балзамо сякаш потвърди тези думи на председателя, но жестът му беше толкова плах, че ако не беше предишната му вцепененост, изобщо нямаше да бъде забелязан.
— Тази жена достигна необезпокоявана до полицейския лейтенант — продължи председателят — и му предаде ковчежето. Така всичко беше разкрито. Вярно ли е?
— Напълно вярно.
Председателят стана от мястото си.
— А коя беше тази жена? — провикна се той. — Красива, страстна, предана ти телом и духом, твоя любима! Тя е Лоренца Феличиани, съпругата на Балзамо!
Балзамо нададе отчаян рев.
— Убеден си в това, нали? — попита го председателят.
— Довършете обвиненията си — каза Балзамо.
— О, имам да разказвам още много. Четвърт час след като жената отиде у полицейския лейтенант, самият ти прекрачи прага на дома му. Тя вече беше посяла семето на злото, а ти отиде, за да пожънеш плодовете на наградата. Тя извърши престъплението като покорна слугиня, а ти — при това с много изящество — довърши безславното й дело. Лоренца излезе от дома на господин Дьо Сартин сама. Ти несъмнено се беше отрекъл от нея и не искаше да те заподозрат, нито пък да ви видят заедно. Вместо това ти излезе тържествуващ с госпожа Дю Бари, която пък беше повикана там, за да чуе от устата ти всички издайничества, за които ти пожела да ти заплатят. Качи се в каретата на тази проститутка, както лодкарят се качва в лодката заедно с грешницата Мария Магдалена от Египет. Остави поверителната записка, която ни погуби, при господин Дьо Сартин, но си взе обратно ковчежето, което можеше да те погуби пред нас. За щастие ние бяхме свидетели на всичко! Бог ни изпрати частица от светлината си, както е постъпвал винаги в подобни случаи!
Балзамо се поклони, без да отговори.
— Сега вече мога да довърша речта си — каза председателят. — Пред ордена са виновни двамина — жената, твоята съучастничка, която може би невинно нанесе голяма вреда на братството ни, разкривайки една от тайните му, и ти — господарят, Великия копт, слънчевият лъч… Ти се скри като подлец зад гърба на тази жена, за да замъглиш предателството си и за да го потулиш.
Балзамо бавно повдигна бледото си чело и впери искрящия си поглед в посетителите си. В очите му сякаш се беше събрал целият огън, който беше тлял в сърцето му, откакто бяха започнали разпита си.
— Защо обвинявате тази жена? — попита той.
— О, ние знаехме, че ще се опиташ да я защитиш! Знаем, че я обичаш до идолопоклонничество и че я предпочиташ пред всичко и пред всички. Знаем също, че тя е твоето съкровище — тя ти помага в научните открития, в забогатяването ти и в късмета ти. Знаем, че тя е за теб най-скъпоценният инструмент на света.
Председателят се изправи отново на крака.
— Ето присъдата: Жозеф Балзамо е предател, той измени на всичките си клетви, но неговият принос в науката е огромен, откритията му са от полза за ордена. Балзамо трябва да живее в името на каузата, която предаде.
— А! Я виж ти! — мрачно възкликна Балзамо и в очите му проблесна див пламък.
— Вечен затвор ще предпазва нашия орден от новите му коварства, а едновременно с това ще осигури на братята му онова, с което той може да им е полезен; орденът има право да използва способностите на всеки свой член. Що се отнася до Лоренца Феличиани, чака я страшно наказание…
— Почакайте — каза Балзамо, а гласът му беше привидно спокоен. — Забравяте, че аз изобщо не съм се защитавал пред вас. А обвиняемият трябва да бъде изслушан, той има право да представи оправданията си… Ще кажа само една дума и ще ви дам само едно доказателство. Почакайте за миг и аз ще ви го донеса тук.
Заседателите се спогледаха.
— Страхувате се да не се самоубия? — усмихна се горчиво Балзамо. — Ако исках, щях вече да съм го направил. Та в този пръстен има отрова, която е достатъчна, за да убие и петима ви… Страхувате се да не избягам ли? Придружете ме, ако желаете.
— Върви! — каза председателят.
Балзамо изчезна. След минута го чуха отново да слиза по стълбата. Стъпките му бяха тежки. Пак влезе при тях. На рамото си носеше вкочанения труп на Лоренца. Лицето й беше вече без цвят, а бялата й ръка висеше надолу към земята.
— Аз обожавах тази жена! — изрева той. — Тя беше единственото ми съкровище, единственото красиво нещо в живота ми, самият ми живот. Тази жена, както казахте, е предателка! Вземете я! Бог не ви дочака, за да я накаже, господа!
После, бърз като светкавица плъзна тялото на Лоренца надолу и го търкулна по килима чак до краката на съдиите си. Ледените й коси и вдървените й ръце се допряха до тях и ги ужасиха с докосването си. А на светлината на свещите съзряха потресени дълбоката зловеща рана на лебедовата й шия.
— Сега можете да произнесете присъдата си — добави Балзамо.
Ужасените съдии нададоха страшен вик. Зави им се свят и побягнаха от салона в невероятна суматоха. Скоро се чу как конете им цвилят и трополят в двора на къщата. Вратата изскърца върху пантите си, а после пак се възцари тишина, която отново дойде и се настани при отчаянието и смъртта.
134.
Човекът и Бог
(продължение)
Съзирайки как Балзамо вдига тялото върху раменете си и слиза обратно надолу по вътрешната стълба, Алтотас помисли, че това е последното сбогом от страна на този човек, чието сърце беше разбил. Обхвана го страх, че ще остане сам; той увеличи ужаса му от смъртта, която беше направил всичко възможно да избегне.
— Аха! — изрева Алтотас. — Ето какво сляпо и неблагодарно животно е човекът! А! Ти предпочиташ смешния предмет, наречен жена, пред най-съвършения екземпляр на човечеството, какъвто съм аз! Предпочиташ частицата живот пред безсмъртието.
Гневът на стареца постепенно се усилваше, по бузите му се разгоря трескав огън, в полуотворените му очи мъждукаше мрачен пламък, който на моменти беше фосфоресциращ.
— Върни се, Ашарат! Внимавай! Зная клетви, които ще запалят огън над главата ти. Ще призова свръхестествените духове! Викал съм Сатаната, когото влъхвите224 наричаха Фегор225. Бях в планините на Гад226 и Сатаната изостави мрачната си обител и ми се яви. В същата планина разговарях със седмината ангели служители на Божия гняв, на онова място, където Мойсей получи скрижалите. Само с един порив на волята си запалих триножника, който Траян открадна от евреите, и лумнаха седем пламъка! Пази се, Ашарат! Пази се! Помогни ми да живея, Ашарат, така ще мога да те уча още! Виж… Чуй…
И Алтотас показваше с очи и треперещи пръсти хиляди предмети и документи, както и множество свитъци хартия, разхвърляни из стаята. После чакаше и си почиваше, за да посъбере силите си, които все повече и повече гаснеха.
— Не идваш, така ли? Надяваш се, че ще умра ли?
Никой не му отговаряше, тъй като през това време Балзамо в отговор на обвиненията на съдиите им показваше тялото на убитата Лоренца.
— Аха! Така значи! Не идваш! Презираш ме! — продължаваше да стене Алтотас. — Разчиташ, че съм слаб, немощен и грохнал? О, ще видиш тогава! Огън! Огън! Огън!
Изпълнените с ярост викове на Алтотас станаха толкова силни, че изтръгнаха за миг от болката му Балзамо, който най-сетне се беше отървал от ужасените си посетители. Той взе на ръце тялото на Лоренца и се изкачи нагоре по стълбата, за да остави мъртвото момиче върху софата — на същото място, където преди няколко часа го беше оставил да спи. После скочи върху подвижната врата и неочаквано за Алтотас изскочи пред очите му.
