градините на Трианон като помощник-градинар с препоръката на господин Дьо Жюсьо.
— Какви прочути имена ми цитирате, скъпи приятелю! Какво искате от мене?
— Ще ви кажа.
Жилбер замълча за миг и впери очи в Балзамо. В погледа му не липсваше твърдост.
— Спомняте ли си — продължи той, — че дойдохте в Трианон през нощта на страшната буря? В петък ще станат шест седмици оттогава.
От сериозен Балзамо стана мрачен.
— Да. Спомням си. — призна той. — Да не би случайно да сте ме видели?
— Видях ви.
— В такъв случай името ви е Жилбер?
— Да, господин графе.
Балзамо обхвана с дълбокия и разнищващ поглед младежа, към когото бяха отправени толкова обвинения. Беше изненадан — той, който познаваше хората — от увереността в държанието му и от достойнството на думите му.
— По държанието ви разбирам защо сте дошъл тук — каза Балзамо. — Знаете, че от страна на госпожица Дьо Таверне ви е отправено ужасно обвинение. С помощта на науката аз я принудих да каже истината. Идвате тук, за да ме упрекнете за това, нали? За това разкритие, което без моята намеса щеше да си остана в мрака, сякаш е потънало в гроб?
Жилбер се задоволи да поклати отрицателно глава.
— Братът ще ви преследва, а сестрата ще накара да ви убият — продължи Балзамо, — ако имате непредпазливостта да се разхождате из улиците на Париж, както правите сега.
— О, що се отнася до това, слабо ме интересува! — заяви Жилбер.
— Как така слабо ви интересува?
— Така е. Обичах госпожица Андре. Обичах я така, както няма да я обича никой друг, но тя ме презря — мен, човека, който имаше толкова почтителни чувства към нея и който два пъти я държеше в ръцете си, без дори да се осмели да доближи устни да крайчеца на роклята й.
— Да, да. И сте я накарали да си плати за това уважение. Отмъстили сте си за презрението й и то — как? Чрез засада.
— О, не. Засадата не е мое дело. Беше ми предоставен удобен случай, за да извърша престъплението, именно от вас!!!
Балзамо се изправи бързо от мястото си сякаш го беше ухапала змия. Отново погледна Жилбер с поглед, изпълнен с тъга и жал.
— Имаш право, детето ми, аз съм причината за твоето престъпление и за нещастието на това младо момиче.
— Искам да намерите начин, чрез който да бъде поправено всичко, господин графе — и престъплението, и нещастието.
— Обичаш ли това момиче?
— О, да.
— Има много видове любов. Каква е твоята любов?
— Преди да я притежавам, я обичах с вдъхновение, сега я обичам с ярост и страст. Ще умра от мъка, ако тя ме посрещне с гняв. Ще умра от радост, ако ми позволи да целуна краката й.
— Тя е момиче с благороден произход, но е бедна — каза Балзамо, размишлявайки на глас. — А брат й е сърцат човек и мисля, че е слабо привързан към празните привилегии на аристокрацията. Какво би станало, ако поискаш да се ожениш за сестра му?
— Ще ме убие — отговори студено Жилбер. — Въпреки че не желая смъртта, ако ме посъветвате да направя своето предложение, ще ви послушам.
Балзамо потъна в размисъл.
— Ти си умен човек, Жилбер — каза той, — а бих казал също, че си и сърцат човек, въпреки че действията ти наистина са престъпни, като оставим настрана моето съучастничество. Е, добре! Върви при господин Дьо Таверне, о, не, не при сина, а при барона, баща му, и му кажи, кажи му, чуй ме добре, че в деня, когато ти позволи да се ожениш за дъщеря му, ще й донесеш зестра.
— Не мога да кажа това, господине. Нямам нищо.
— Аз пък ти казвам, че ще й занесеш като зестра сто хиляди екю. Аз ще ти ги дам, за да поправя нещастието и престъплението, както ти се изрази преди малко.
— Няма да ми повярва. Знае, че съм беден.
— Добре, ако не ти повярва, ще му покажеш тези бонове236. Щом като ги види, той повече няма да изпитва съмнения.
Като каза това, Балзамо отвори едно чекмедже и отброи тридесет бона, всеки със съдържание от десет хиляди ливри. После ги даде на Жилбер.
— Това пари ли са? — попита младежът.
— Чети.
Жилбер хвърли поглед на пачката, която държеше в ръка, и разбра, че Балзамо казваше истината. В очите му като светкавица проблесна радост.
— Господине, понеже тази сума ми се дава само въз основа на честна дума, не вярвам в истинността на този подарък — промълви Жилбер.
Балзамо взе перо и написа:
Давам сумата от сто хиляди екю като зестра на Жилбер в деня, когато той подпише брачен договор с госпожица Андре дьо Таверне. Всъщност предоставям му я предварително, като се надявам, че развоят на преговорите ще бъде щастлив.
— Господине, ако се окаже, че дължа това щастие на вас, ще бъдете единственият Бог на земята, пред когото ще се прекланям.
— Има само един Бог, пред когото трябва да се прекланяме — каза тържествено и сериозно Балзамо. — И това не съм аз. Вървете, приятелю.
— Последна милост, господине.
— Каква?
— Дайте ми петдесет ливри.
— Искаш ми петдесет ливри, когато държиш триста хиляди в ръцете си?
— Те ще бъдат мои едва в деня, когато госпожица Андре се съгласи да се омъжи за мене — каза Жилбер.
— А какво ще правиш с петдесет ливри?
— Ще си купя прилична дреха, с която ще мога да се представя у барона.
— Вземете, приятелю — каза Балзамо.
И му даде исканите петдесет ливри. После бавно и тъжно кимна с глава, за да се сбогува с Жилбер, и се прибра обратно.
152.
Плановете на Жилбер
Жилбер си купи костюм от кафяв памучен плат, чиято чистота го очарова, а също и черни, малко поизбелели, копринени чорапи, обувки с лъщящи токи, както и риза от фино платно, с която допълни костюма. Дрехата беше по-скоро прилична, отколкото богата. Жилбер се наслади на вида си, като хвърли един-единствен поглед в огледалото на вехтошаря.
Младежът остави дрипите си като добавка към двадесет и петте ливри. После излезе от магазинчето на вехтошаря и влезе в съседното — на перукера, който само за четвърт час успя да направи главата на взетия под покровителството на Балзамо момък не само елегантна, но и красива. След всички тези процедури
