Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

насъщния хляб, който вашите фаворити ни отнеха, простете на парламентаристите, които поддържат интересите ви, както ние прощаваме на министрите, които продадоха нашите. Не се поддавайте на изкушенията на госпожа Дю Бари, но ни освободете от дяволския си канцлер! Така да бъде!“

— Къде открихте това? — попита господин Дьо Сартин с въздишка, кършейки ръце.

— О, Господи! Но аз няма защо да го откривам. Правят ми услуга да ми изпращат всеки ден най-доброто от жанра. Също така за отплата утре вие ще получите епиграмата, песента и водевила, за които стана дума.

— Загубен съм! — извика господин Дьо Сартин, като се удряше с две ръце по перуката.

— Не, не сте. Вие сте подигран, това е всичко. Аз загубена ли съм заради „хубавата Бурбонка“? Не. Просто се ядосвам, което ме кара на свой ред да ядосвам другите. Ах! Очарователни стихове! Бях толкова доволна от тях, че заповядах да дадат бяло вино на литературните ми скорпиони… и те трябва в този момент да са мъртво пияни.

— Ах! Графиньо, графиньо!

— Първо ще ви прочета епиграмата!

— Милост!

Франция, каква е твоята съдба,
да бъдеш подчинена на една жена.

— А, не, обърках се, това е тази, която вие оставихте да се разпространява срещу мен. Има толкова много, че се обърквам, чакайте, ето я:

Приятели, познавате ли подписа смешен,
който за парфюмеристите
един художник от Сен Люк направи?
На шишенце във форма на хап той постави
Бойн, Мопу и Тере75 в образа им грешен,
а после и лицето на Дьо Сартин там прибави.
Накрай творбата си озаглави:
Оцетът на четиримата крадци!

— Ах, вие сте жестока.

— О! Успокойте се — каза графинята, — до този момент не са отпечатани повече от десет хиляди екземпляра. Но трябва да чуете водевила.

— Значи имате печатница?

— Хубав въпрос! А господин Дьо Шоазьол няма ли?

— Нека печатарят ви да внимава!

— А! Да! Опитайте! Разрешителното е на мое име.

— Това е подло! И кралят се смее на всички тези безчестия?

— А как! Самият той измисля римите, когато моите хора не могат.

— Вижте, моля ви за милост — каза лейтенантът от полицията, като падна на колене.

— Помислете. Печатницата ми е готова, работи ден и нощ и след двадесет и четири часа моите драскачи ще бъдат гладни, а когато са гладни — хапят.

— Ще бъда послушен. Какво искате?

— Искам да не се пречи на нищо, което ще предприема.

— О! Що се отнася до мен — аз се задължавам с това.

— Така не съм съгласна, прилича на уловка, за да се измъкнете. Вие можете да не направите нищо, а господин Дьо Шоазьол ще действа. Не желая това, чувате ли? Всичко или нищо. Представете ми привържениците на Дьо Шоазьол — вързани, безсилни, разорени, или аз ще ви унищожа, ще ви вържа, ще ви разоря. И внимавайте, песента няма да бъде единственото ми оръжие, предупреждавам ви.

— Не ме заплашвайте, госпожо — каза господин Дьо Сартин замислен, — защото представянето вече е толкова трудно, колкото не можете да си представите.

— Да, това е думата — вече, защото поставиха препятствия.

— За жалост.

— Можете ли да ги премахнете?

— Няма смисъл — има заговор срещу вас.

— Във Версай?

— Да, всички дами отказаха, за да подкрепят господин Дьо Шоазьол, госпожа Дьо Грамон и дофината — от лицемерно целомъдрие, разбира се.

— Първо, тези, които се правят на лицемерно целомъдрени, трябва да сменят името си, ако госпожа Дьо Грамон участва. А това вече е провал.

— А! Затова ли накарахте сестра ви да бърза от Вердюн?

— Именно. А! Вие знаете това! — каза недоволна графинята.

— По дяволите! И аз си имам полиция — отвърна господин Дьо Сартин през смях.

— Е, добре. Като първа услуга от нашия съюз — каза графинята — кажете ми имената на тези шпиони.

— А! Не искам да ви скарвам с приятелите ви, графиньо.

— Тогава — война.

— Война! Как го казахте само!

Госпожа Дю Бари опря лакътя си на една лакирана масичка.

— Имате право. Да оставим това. Условията на договора?

— Поставете ги, вие сте победител.

— Аз съм щедра като Семирамида76. Какво искате?

— Никога да не кажете на краля за оплакванията от брашното, оплаквания, на които вие сте обещали поддръжка.

— Решено е, вземете всичко, което получих по този въпрос — в ковчежето са.

— В замяна на това получавате писанието на кралските перове за представянето ви и столчетата77 в салона на кралицата.

— Писание, което бяхте натоварен да връчите на Негово величество… Добре. Но какво ще кажете?

— Ще кажа, че съм го връчил. Така ще спечелим време, а вие сте прекалено голям тактик, за да не се възползвате.

В този момент двете крила на вратите се разтвориха, влезе един слуга и извика:

— Кралят!

Двамата съюзници побързаха да скрият всеки своя дял от споразумението и се обърнаха да поздравят Негово величество Луи XV.

24.Луи XV

Луи XV влезе с високо вдигната глава, стегната походка, весел поглед и усмивка на уста. Вратите се затвориха. Кралят не направи знак на никого да го последва, остана сам с графинята и господин Дьо Сартин.

— Добър ден, графиньо — каза кралят, целувайки ръка на госпожа Дю Бари. — Добър ден, Сартин. Работите ли? Господи! Колко документи! Скрийте това. Хей, какво хубаво фонтанче!

— Сир — отговори госпожа Дю Бари, — както и вижда Ваше величество, този фонтан е от Китай. Водите, които излизат от кранчето, което е отзад, карат порцелановите птички да пеят и стъклените рибки