Русо, и да бъде обичан от една хубава благородничка! О, Боже мой! Знаете ли, че това дава луда надежда на онези, които са тръгнали от низините като него и са погледнали по-нависоко от положението си?
— Вие сте влюбен — каза Жак — и вашият случай е подобен на този на Русо.
Жилбер се изчерви и не отговори нищо на въпроса.
— Но не всички жени са като госпожа Дьо Варен — каза той. — Сред тях има горди, непристъпни, изпълни с презрение. Лудост е да ги обичаш.
Старецът потръпна.
— Жена ми сигурно се е събудила — каза той, прекъсвайки рязко разговора. — Да слезем. Между другото денят на един работник трябва винаги да започва много рано. Елате, млади човече, елате.
— Вярно, извинете, господине — каза Жилбер, — но има разговори, които ме опияняват, книги, които ме възбуждат, и мисли, които ме подлудяват.
— Е, младежо, вие сте влюбен — промълви старецът.
Показвайки пътя на Жилбер, Жак го изчака да излезе и затвори вратата с катинар след него.
Този път Жак отведе Жилбер направо в стаята, която Терез предишната вечер бе нарекла негов кабинет. Пеперуди под стъклени похлупаци, растения и минерали в рамки от тъмно дърво, книги в огромна библиотека, дълга тясна маса, покрита със зелено-черна изтъркана от употреба вълнена покривка, и върху нея — добре подредени ръкописи, четири кресла от дива череша, потъмнели и покрити с тапицерия от конски косми — това беше мебелировката на кабинета.
Жилбер влезе почтително в кабинета, който току-що описахме; той намираше мебелировката почти разкошна, защото тя беше подобна на тази в Таверне. Най-много от всичко го впечатли едно малко облепено с восъчна хартия прозорче.
— Седнете — каза му Жак, посочвайки му малка масичка, поставена в чупката на един прозорец. — Ще ви покажа с какво ще се занимавате.
Жилбер се подчини.
— Знаете ли какво е това? — попита старецът.
Той показа на Жилбер хартия, разчертана с тънки линии на равни интервали.
— Разбира се — отвърна той. — Това е нотна хартия.
— Е, добре, когато един от тези листа е попълнен от мене, както се изисква — с други думи — щом върху него има толкова ноти, колкото може да събере, това означава, че съм спечелил десет су. Цената съм определил аз. Смятате ли, че ще можете да се научите да преписвате ноти?
— Да, господине.
— А този хаос от черни точки, прикачени с единични, двойни и тройни линии, не ви ли играе пред очите?
— Да, господине. На пръв поглед не разбирам много нещо. Все пак, ако се постарая, ще различа нотите една от друга, например ето едно фа.
— Къде?
— Тук, закачено на най-горната линия.
— Но в такъв случай вие можете да четете ноти?
— Познавам само нотите, но не разбирам значението им.
— А знаете ли кога са бели, черни, осминки, свързани по две или три?
— Да, зная.
— Много добре! Я гледай ти! При това ваше незнание! — каза Жак, който вече започваше да се съмнява. — Уж нищо не знаете, а говорите за музиката така, както да говорите за ботаника и както се опитахте да говорите за любов.
— О, господине — промълви Жилбер, изчервявайки се, — не се подигравайте с мен.
— Напротив, детето ми, вие ме изненадвате. Музиката е изкуство, с което човек се заема, след като е изучил другите науки, а вие ми казахте, че нямате никакво образование и че нищо не знаете.
— Това е истината, господине.
— А как познахте тогава нотата фа?
— Господине — каза Жилбер, навеждайки глава и снижавайки гласа си, — в къщата, където живеех имаше една… една млада дама, която свиреше на клавесин.
— А, да! Тази, която се занимаваше с ботаника — каза Жак.
— Свиреше много добре.
— Тогава можете да се занимавате със солфеж?
— Аз? Ни най-малко.
— Е, добре, няма значение. Искате ли да опитате да преписвате ноти? Ето ви разчертана хартия, внимавайте да не я похабите, че струва твърде скъпо. Или още по-добре — вземете бял лист, разчертайте го и опитайте върху него.
— Добре, господине. Ще направя, както казвате. Позволете ми обаче да ви кажа, че това не е занимание за цял живот. Вместо да преписвам музика, която не разбирам, по-добре е да стана обществен писар…
— Млади човече, внимавайте, вие говорите, без да се замисляте.
— Аз ли?
— Да, вие. Нима писарят упражнява занаята си и изкарва прехраната си през нощта?
— Разбира се, че не.
— Тогава чуйте какво ще ви кажа — през нощта един сръчен човек може за два-три часа да препише пет-шест такива страници, когато след много упражнения се е научил да изписва чисто и леко нотите и е свикнал да ги разчита, без да сравнява непрекъснато с оригинала. С други думи, с два часа работа през нощта човек може да посещава училището по хирургия, по медицина или по ботаника.
— О! — провикна се Жилбер. — Сега ви разбрах, господине, и ви благодаря от все сърце.
И той грабна белия лист, който му подаваше старецът.
46.
Кой беше господин Жак
Жилбер работеше със страст и жар и листът се покриваше със старателно изписани ноти, когато старецът, след като го беше наблюдавал известно време, седна на свой ред на другата маса и започна да поправя нотните листове, подобни на онези, от които бяха направени чувалите с фасул на тавана. Така изминаха три часа и часовникът току-що беше ударил девет часа, когато Терез се втурна припряно.
Жак вдигна глава.
— Бързо, бързо! — каза стопанката. — Идете в салона. На гости ни е дошъл един принц.
— И кой е този принц? — попита Жак тихо.
— Принц Дьо Конти.
— Един принц, знатна личност — си каза тихо Жилбер.
Усмихвайки се, Жак излезе след Терез, която затвори вратата след себе си.
Тогава Жилбер се огледа и като видя, че е сам, повдигна глава смутен.
— Но къде се намирам? — провикна се той. — Принцове и знатни особи у господин Жак! Херцог Дьо Шартър и принц Дьо Конти на гости у един копист!
Той се приближи до вратата, за да чуе нещо. Сърцето му биеше странно.
Първите поздрави вече бяха разменени между господин Жак и принца и сега говореше последният.
— Бих искал да ви отведа със себе си — казваше той.
— Защо, принце? — питаше Жак.
— За да ви представя на дофината. За философията настъпи нова ера, скъпи ми философе.
— Хиляди благодарности за доброто ви желание, господине, но ми е невъзможно да дойда с вас. Прикован съм към креслото от болести.
— И от вашата омраза към човека.
— Кога ще се състои събитието, господине? Бога ми, толкова любопитно нещо ли е аристокрацията, че да се разкарва човек заради нея?
— Така. Освобождавам ви от присъствие в Сен Дьони и на официалната церемония, но ще ви заведа непременно в Ла Мюет, където вдругиден ще отседне Нейно височество.
