Кралицата седна много смутена и си спомни, че Андре бе поискала да се сбогува на другия ден след един разговор у Луи, когато у господин Дьо Шарни забеляза първия признак на симпатия към себе си.
— Странно! — промърмори тя замислено и не добави нито дума повече.
Филип продължаваше да стои прав като мраморна статуя и очакваше знак да го освободят. Кралицата се отърси внезапно от вцепенението си и попита:
— Къде отивате?
— Искам да отида при господин Дьо ла Перуз — отговори Филип.
— Господин Дьо ла Перуз сега е в Нюфаундленд.
— Приготвил съм всичко, за да се присъединя към него.
— Знаете ли, че му е предречена страшна смърт?
— Страшна — не — каза Филип, — но знам също, че ще бъде бърза.
— И заминавате?
Толкова благороден и благ в красотата си, той се усмихна.
— Тъкмо затова искам да се присъединя към Ла Перуз — каза той.
Кралицата потъна пак в неспокойното си мълчание. А Филип пак зачака почтително. Благородната и смела Мария-Антоанета се показа по-дръзка от когато и да било. Тя стана, приближи се до младия човек, скръсти белите си ръце на гърдите и попита:
— Защо заминавате?
— Защото обичам да пътувам — отговори той кротко.
— Но вие вече сте обиколили света — вметна кралицата, измамена за миг от героичното му спокойствие.
— Новия свят, да, госпожо — продължи Филип, — но не Стария и Новия заедно.
Кралицата махна ядно с ръка и повтори това, което бе казала на Андре:
— Железен род, стоманени сърца са тия Таверне. Сестра ви и вие сте две ужасни същества, приятели, които човек накрая намразва. Вие заминавате не за да пътувате, това ви е омръзнало, а за да ме напуснете. Сестра ви казваше, че я зовяла религията, тя крие пламенно сърце под пепел. Накрая пожела да замине и замина. Бог да я ощастливи! А вие, вие, който можехте да бъдете щастлив, вие също заминавате! Нали ви казах преди малко, тези Таверне ми носят нещастие!
— Ако Ваше величество благоволи да се взре по-добре в нашите сърца, ще види само безгранична преданост.
— Слушайте! — извика гневно кралицата. — Сестра ви си въобразява, че светът е рай, където се влиза само при условие че си светец. Вие пък смятате света за ад, където влизат само дяволи; и двамата бягате от света; единият, защото намира там това, което не търси; другият, защото не намира там това, което търси… Имам ли право? Е, драги ми господин Дьо Таверне, оставете хората да бъдат несъвършени, искайте от кралските семейства единствено да бъдат по-малко несъвършени от другите. Бъдете търпелив, или по-точно не бъдете самолюбив.
Тя наблегна прекалено разпалено на тези думи. Филип се възползва от това предимство.
— Госпожо — каза той, — самолюбието е добродетел, когато човек си служи с него, за да изтъкне чувствата си към тия, които обожава.
Кралицата се изчерви.
— Знам само едно — каза тя, — че обичах Андре и че тя ме напусна. Държах на вас и вие също ме напускате. Оскърбително е за мен да виждам две такива съвършени личности, не се шегувам, господине, да ме изоставят.
— Нищо не може да оскърби височайша личност като вас, госпожо — произнесе хладно Таверне. — Срамът не достига вдигнати чела като вашето.
— Търся внимателно — продължи кралицата — какво е могло да ви обиди.
— Нищо не ме е обидило, госпожо — отвърна бързо Филип.
— Вашият чин бе утвърден. Имотното ви състояние е добро. Аз бях благоразположена към вас…
— Повтарям на Ваше величество, че в двора не ми харесва.
— Ами ако ви кажа да останете… ако ви заповядам?
— С болка ще трябва да откажа на Ваше величество.
За трети път кралицата потъна за кратко в сдържано мълчание. Но от това мълчание тя винаги се измъкваше с някакъв майсторски удар.
— Може би някой не ви е приятен тук? Вие сте подозрителен — каза тя и прикова светлия си поглед във Филип.
— Никой не ми е неприятен.
— Мислех, че сте скаран… с един благородник… господин Дьо Шарни… когото сте ранили на дуел… — рече кралицата, като постепенно се оживяваше. — И тъй като човек може лесно да избяга от хората, които не обича, щом видяхте, че господин Дьо Шарни се е върнал, вие пожелахте да напуснете двора.
Филип не отговори нищо. Кралицата се лъжеше по отношение на този толкова честен и смел човек и мислеше, че има работа просто с един обикновен ревнивец. Тя го измъчваше безпощадно.
— Вие едва от днес знаете — продължи тя, — че господин Дьо Шарни се е върнал. Казвам от днес, защото точно днес искате да се сбогувате с мен.
Филип пребледня. Така предизвикан, така стъпкан, той се изправи ядно и каза:
— Госпожо, вярно, че едва от днес зная за завръщането на господин Дьо Шарни. Само че по-отдавна, отколкото си мисли Ваше величество, защото към два часа сутринта срещнах господин Дьо Шарни до вратата на парка, водеща за Аполоновите бани.
Кралицата пребледня на свой ред и след като с възхищение, примесено с ужас, прозря съвършената учтивост, която благородникът запазваше в гнева си, с угаснал глас промълви:
— Добре! Вървете, господине, не ви задържам повече.
Филип се поклони за последен път и тръгна с бавни крачки. Кралицата се строполи в креслото си като ударена от гръм и прошепна: „Францийо! Страна на благородни сърца!“
72.
Ревността на кардинала
В това време кардиналът преживя три нощи, съвсем различни от тия, които непрекъснато оживяваха във въображението му. Никакви вести от никого, никаква надежда да го посети някой! Това мъртвешко мълчание след вълнението на страстта беше като пещерен мрак след сияйна слънчева светлина. Отначало кардиналът се бе залъгвал с надеждата, че любовницата му — повече жена, отколкото кралица, иска да разбере каква любов й се засвидетелстваше и дали след изпитанието се харесва както преди. Напълно мъжко чувство, чиято вещественост стана оръжие с две остриета, наранило болезнено кардинала, когато се обърна против него.
Десет пъти за половин ден той праща човек в жилището на госпожа Дьо ла Мот, десет пъти във Версай. Десетият куриер му доведе най-после Жана, която следеше там Шарни и кралицата и вътрешно се радваше на нетърпението на кардинала, на което скоро щеше да дължи успеха на своето начинание. Като я видя, кардиналът избухна.
— Как живеете така спокойно! — възкликна той. — Как така! Знаете, че се измъчвам, а вие, която се наричате моя приятелка, оставате това мъчение да стигне до смърт!
— Ех, Ваше високопреосвещенство — отвърна Жана, — търпение, моля ви. Това, което правя във Версай, далеч от вас, е много по-полезно от това, което вие вършехте тук.
— Човек не може да бъде жесток до такава степен — каза Негово превъзходителство, поомекнал от надеждата да получи вести. — И тъй, какво казват, какво правят там?
— Отсъствието е мъчителна болест, независимо дали от нея се страда в Париж, или се изпитва във Версай.
— Ето това ме радва и ви благодаря, но…
— Но?
— Доказателства!
— Ах, Боже мой! — възкликна Жана. — Какво говорите, Ваше високопреосвещенство! Доказателства! Какво значи тази дума? Доказателства! С ума ли сте си, Ваше високопреосвещенство, та искате от една
