че в цялата тази обърканост ще споменат и вашето име.
— Госпожо, това е невъзможно!
— Казвате невъзможно! Е, замислете се върху силата на тия, които от половин година си играят с моята репутация, с моя живот. Нали казвахте, че кардиналът е убеден, че действа с оглед на някаква грешка, в която го въвличат! Тези, които внушават такива убеждения, графе, тези, които са причина за такива грешки, са в състояние да ви докажат, че вие сте нелоялен поданик за краля, а за мен — срамен приятел. Тези, които скрояват така успешно фалшификацията, много лесно откриват истинския документ! Не губете време, опасността е сериозна. Приберете се в имението си, избегнете скандала, който ще избухне след нагласения срещу мен съдебен процес. Не искам съдбата ми да въвлече и вас, не искам да провалите кариерата си. Аз, която, слава Богу, съм невинна и силна, аз, която нямам нито едно петно върху живота си, аз, която съм решила да разтворя, ако е нужно, гърдите си, за да покажа на враговете си чистотата на моето сърце, аз ще се съпротивлявам. За вас това ще значи разорение, опозоряване, може би затвор. Отнесете тези пари, така честно предлагани, отнесете със себе си увереността, че нито една благородна постъпка на вашата душа не ми е убягнала, че нито едно ваше подозрение не ме е оскърбило, че никое ваше страдание не ме е оставило равнодушна. Заминете, казвам ви, и търсете другаде това, което кралицата на Франция не може вече да ви дава — вярата, надеждата, щастието. Смятам, че ще минат две седмици, докато Париж узнае за арестуването на кардинала, докато върховният съд бъде свикан, докато представят доказателствата. Заминете! Вашият чичо е приготвил два кораба в Шербург и Нант, изберете, но се отдалечете от мен. Аз нося нещастие, отдалечете се от мен. Аз държах само на едно нещо на този свят и тъй като то ми липсва, се чувствам загубена.
След тези думи кралицата стана внезапно, сякаш искаше да покаже на Шарни, че го освобождава, че аудиенцията свърши. Той се приближи до нея все така почтително, но по-бързо, и каза с променен глас:
— Ваше величество ми посочи какъв е моят дълг. Опасността не е в имението ми, не е извън Франция, а във Версай, където ви подозират, в Париж, където ще ви съдят. Важното е, госпожо, всяко подозрение да се отстрани, всяка присъда да бъде оправдание и тъй като няма да имате по-верен свидетел, по-решителна подкрепа, аз оставам. Тези, които знаят толкова неща, госпожо, ще ги кажат. Но поне ще имаме неоценимото за сърцати хора щастие да видим враговете си лице в лице. Нека те треперят пред величието на една невинна кралица и пред смелостта на един мъж, по-добър от тях. Да, оставам, госпожо, и, повярвайте ми, не е нужно Ваше величество да крие повече от мен мисълта си. Добре известно е, че аз не бягам. Тя добре знае, че аз не се страхувам от нищо, знае също, че за да не ме вижда вече, трябва да ме прати в изгнание. О, госпожо, сърцата се разбират отдалеч, копнежите отдалеч са по-пламенни, отколкото отблизо. Вие искате да замина заради вас, а не заради мен. Не бойте се от нищо, аз ще мога да ви помагам, да ви защитавам, но няма да мога вече да ви обиждам или да ви вредя, вие не ме виждахте, нали, когато една седмица живеех на двеста метра от вас, следях всеки ваш жест, броях стъпките ви, живях вашия живот… Е, и този път ще бъде същото, защото аз не мога да изпълня вашата воля, не мога да замина! Впрочем какво значение има това за вас… Ще мислите ли за мен?
Кралицата направи движение, което я отдалечи от младия човек.
— Както обичате — рече тя, — но… вие ме разбрахте, не бива никога да се лъжете в думите ми, аз не съм кокетка, господин Дьо Шарни. Да казва, каквото мисли, да мисли, каквото казва, ето това е предимството на една истинска кралица. Така е и с мен. Един ден, господине, аз ви избрах между всички. Не знам какво влечеше сърцето ми към вас. Жадувах за силно и чисто приятелство, давах ви да го разберете, нали? Днес вече не е същото, аз вече не мисля това, което мислех някога. Вашата душа вече не е близка с моята. Казвам ви го откровено, да се щадим взаимно.
— Добре, госпожо — прекъсна я Шарни, — аз никога не съм мислил, че вие сте ме избрали, никога не съм вярвал… Ах, госпожо, не мога да понеса мисълта, че ще ви загубя. Госпожо, аз съм зашеметен от ревност и ужас. Госпожо, няма да страдам, че ме лишавате от сърцето си, то е мое, вие ми го отдадохте, никой не може да ми го отнеме, освен ако не вземе живота ми. Бъдете жена, бъдете добра, не злоупотребявайте със слабостта ми, защото преди малко ме упреквахте за моите съмнения, а в този миг ме смазвате с вашите съмнения.
— Детско сърце, женско сърце… — каза тя. — Вие искате да разчитам на вас… Хубави защитници сме един за другиго! Слаб ли? О, да, вие сте слаб, но и аз, уви, не съм по-силна от вас!
— Нямаше да ви обичам — шепнеше той, — ако не бяхте такава, каквато сте.
— Какво — изрече тя с рязък и страстен глас, — тази прокълната кралица, тази загубена кралица, тази жена, която един върховен съд ще съди, която общественото мнение ще порицае; която един съпруг, нейният крал, може би ще прогони, тази жена намира едно сърце, което я обича!
— Слуга, който дълбоко я уважава и който й предлага всичката кръв на сърцето срещу едната сълза, която тя проля преди малко.
— Тази жена — провикна се кралицата — е благословена, тя е горда, тя е първата жена, най- щастливата от всички. Тази жена е прещастлива, господин Дьо Шарни. Не зная как тази жена може да се оплаква, простете й!
Шарни падна в нозете на Мария-Антоанета и ги целуна в изблик на свята любов.
В този миг вратата на тайния коридор се отвори и кралят, разтреперан и като ударен от гръм, се спря на прага. Той бе заварил в нозете на Мария-Антоанета човека, когото господин Дьо Прованс обвиняваше.
82.
Предложение за женитба
Кралицата и Шарни си размениха погледи, изпълнени с такъв ужас, че в този миг щеше да ги съжали и най-лютият им враг. Шарни се изправи бавно и поздрави с дълбок почтителен поклон краля. Личеше, че сърцето на Луи XVI бие силно под дантелата на жабото му.
— Аха… — каза глухо той — господин Дьо Шарни!
Графът отговори само с нов поклон. Кралицата почувства, че не може да говори и че е загубена. Кралят продължи:
— Господин Дьо Шарни — каза невероятно сдържано той, — не е твърде пристойно за един благородник да бъде заловен на местопрестъплението, когато извършва кражба.
— Кражба ли! — промърмори Шарни.
— Кражба! — повтори кралицата, на която й се струваше, че все още чува да съскат в ушите й ужасните обвинения относно колието, и предположи, че и графът ще бъде омърсен като нея.
— Да — продължи кралят. — Да се коленичи пред чужда жена е кражба, а когато тази жена е кралица, господине, престъплението се нарича оскърбление на държавен владетел. Ще наредя на пазителя на държавния печат да ви го каже, господин Дьо Шарни.
Графът се канеше да заговори, канеше се да се закълне в своята невинност, когато кралицата, нетърпелива в своето великодушие и като не искаше да обвинят в непристойност човека, когото обичаше, му дойде на помощ.
— Сир — каза тя бързо, — вие, струва ми се, сте изпаднали в лоши подозрения и неблагоприятни предположения. Тези подозрения, тези предубеждения, предупреждавам ви, са погрешни. Виждам, че уважението сковава езика на графа, но аз, която познавам издъно сърцето му, няма да позволя да бъде обвиняван, без да го защитя.
Тук тя се спря, омаломощена от вълнението си, уплашена от лъжата, която трябваше да изнамери, ужасена най-сетне, че не я намираше. Ала това колебание, което се струваше гнусно на нея, горда по душа кралица, беше просто спасение за жената. При тези ужасни срещи, когато често е заложена на карта честта, дори животът на заварената жена, една спечелена минута е достатъчна да я спаси, както една загубена минута беше достатъчна да я погуби.
Кралицата единствено по инстинкт се бе възползвала от краткото мълчание. Тя бе сложила край на подозрението на краля, смутила бе душата му, затвърдила бе духа на графа. Тези решителни минути имат бързи криле, които отнасят толкова надалеч убеждението на един ревнивец, че то почти не намира обратния път, стига демонът покровител на любовните ревнивци да не го донесе отново на крилете си.
— Нима искате да ми кажете — отвърна Луи XVI, като слезе от ролята на крал до ролята на неспокоен съпруг, — че не видях господин Дьо Шарни коленичил тук, пред вас, госпожо? А за да коленичиш, без да се
