— Не казвам това, господин кардинал, но искам аз да ви обичам. Повярвайте ми, когато му дойде времето, ако дойде, вие лесно ще разберете това. Аз ще ви помогна да разберете, в случай че не го забележите сам, защото се чувствам достатъчно млада, достатъчно привлекателна, за да не се стеснявам да давам аванси. Един почтен мъж няма да ме отблъсне.
— Графиньо, уверявам ви, че ако това зависи само от мен, вие ще ме обичате.
— Ще видим.
— Вие вече изпитвате приятелски чувства към мен, нали?
— Дори повече.
— Вярно ли? Та ние сме изминали половината път…
— Да не измерваме пътя с тоази43, а да вървим напред.
— Графиньо, вие сте жена, която бих обожавал…
Той въздъхна.
— Която бих обожавал… — забеляза тя изненадана. — Ако?
— Ако бихте разрешили — побърза да отговори кардиналът.
— Ваше високопреосвещенство, ще ви позволя може би, когато съдбата ми се усмихне за по- продължително време, така че не бързайте да ми падате на колене и да ми целувате ръцете така преждевременно.
— Защо?
— Да, когато няма да се нуждая от благодеянията ви, тогава вие няма да ме подозирате, че желая посещенията ви поради каквито и да било интереси, тогава представите ви за мен ще станат по-благородни и аз ще спечеля, Ваше високопреосвещенство, а вие няма да изгубите.
Тя пак стана, понеже беше седнала, за да произнесе по-добре моралната си проповед.
— Значи вие ме поставяте в пълна невъзможност да реагирам?
— Това пък защо?
— Пречите ми да ви ухажвам.
— За нищо на света. Нима освен колениченето и фокусничеството няма и други начини за ухажване на една жена?
— Бързо да започваме, графиньо. Какво искате да ми позволите?
— Всичко, което е съвместимо с поривите и отговорностите ми.
— Ах! Избирате двете най-смътни ситуации, които могат да съществуват в света!
— Сгрешихте, като ме прекъснахте, Ваша светлост, щях да добавя и трето условие.
— Кое, Боже мой?
— Ами… капризите ми.
— Загубен съм.
— Вие като че отстъпвате?
В този момент кардиналът беше повече под влиянието на чара на тази магьосница, отколкото на намеренията й.
— Не, няма да отстъпя — каза той.
— Дори и пред задълженията ми?
— Нито пред прищевките и капризите ви.
— Тогава искам да отида тази вечер на бала в Операта.
— Това е ваше желание, графиньо, а вие сте свободна като въздуха и не виждам какво би ви попречило да отидете на бала в Операта.
— Момент. Вие виждате само едната половина на желанието ми, а другата е и вие да дойдете в Операта.
— Аз в Операта! О, графиньо!
Кардиналът направи движение, което, съвсем естествено за обикновения човек, за един Роан от такъв ранг беше чудовищен скок.
— Ето как още отсега се стараете да ми се харесате! — каза графинята.
— Един кардинал не ходи на бал в Операта, графиньо, това е все едно аз да ви предложа да влезете във… в една пушалня.
— Един кардинал също така не танцува, нали…
— О! Не…
— Тогава защо впрочем четох, че господин кардинал Дьо Ришельо е танцувал сарабанда.
— Пред Ана Австрийска — да… — изпусна се неволно принцът.
— Наистина пред една кралица — повтори Жана, гледайки го втренчено. — Е, добре! И вие бихте направили същото за една кралица…
Кардиналът, така ловък и силен, какъвто беше в действителност, в случая не можа да се овладее и се изчерви. Дали защото лукавото създание се смили над смущението му, дали защото на нея й беше угодно това смущение да не продължава, тя побърза да добави:
— Как да не се засягам аз, на която правите толкова възражения, да не се засягам, ако видя, че ме уважавате по-малко от една кралица, и то тогава, когато ще бъдете скрит зад домино и под маска, когато трябва с учтивост, за която няма да зная как да ви изразя признателността си, да направите за мен една от онези гигантски стъпки като вашата превъзходна тоаза от преди малко, която не би могла да бъде измерена?
Кардиналът бе щастлив, че на такава ниска цена е квит, щастлив преди всичко от нескончаемата победа, с която Жана му даваше възможност да печели при всяка лекомислена постъпка от негова страна. Хвана ръката й и стискайки я, каза:
— За вас всичко, дори невъзможното!
— Благодаря, Ваша светлост. Мъжът, който току-що направи тази жертва, е много драгоценен приятел за мен. Сега, когато я приехте, аз ви освобождавам от досадното задължение.
— Не, не, само този, който е изпълнил задължението си, може да потърси цената му. Графиньо, аз ви следвам, но с домино.
— Ще минем по улица „Сен Дьони“, която е съседна на Операта, ще вляза маскирана в някой магазин и ще купя домино и маска за вас, вие ще се облечете в каретата.
— Графиньо, това е една очарователна игра, знаете ли?
— Ах, Ваше високопреосвещенство, за мен вие сте толкова добър, че ме обърквате… Но мисля си, може би в замъка „Дьо Роан“ Ваша светлост би намерил домино, което да му харесва повече от това, което ще купим.
— Ето едно непростимо лукавство, графиньо. Ако аз отивам на бала в Операта, то повярвайте в едно нещо… че ще бъда също толкова изненадан да се видя там, колкото бяхте вие, когато вечеряхте насаме с друг мъж, а не със съпруга си.
Жана почувства, че нищо не може да отговори. Тя благодари. Каретата без гербове пристигна пред малката врата на къщата, за да вземе двамата бегълци, и пое в силен тръс по булевардите.
24.
Няколко думи за Операта
Операта, този храм на удоволствията в Париж, бе опожарена в 1781 година, през юни. Двадесет души бяха загинали под развалините, а това беше вторият случай през последните осемнадесет години на обичайното място, което ще рече „Пале Роаял“, и изглеждаше фатално за парижките веселия. Една заповед на краля бе преместила Операта в друг квартал, малко по-далеч от центъра.
Този град от завеси и меко дърво, от картон и картини винаги бе голяма грижа на съседите. Операта, здрава и читава, разпалваше сърцата на финансисти и благородници, разместваше ранговете и съдбите. Операта в пламъци можеше да обхване цял квартал, целия град. Трябваше само да се появи силен внезапен вятър.
Определеното място бе при портата Сен Мартен. Кралят се огорчи, че дълго време няма да вижда в красивия Париж Операта, и се натъжи така, както всеки път, когато не пристигнеха зърнени храни или когато цената на хляба надхвърлеше седем су за четири фунта44.
