ценности на господата Бьомер и Босанж.
— Кой? — запитаха съдружниците.
— Моята милостива владетелка, кралицата на Португалия. — И португалецът се изпъчи.
— По-малко от когато и да било разбираме нещо — казаха съдружниците.
„Аз вече нищо не разбирам“ — помисли си Бозир.
— Обяснете по-ясно, скъпи господин Мануел — помоли той, — защото личните разногласия трябва да се подчинят на общия интерес. Искрено ви признавам, вие сте бащата на идеята. Отричам на всички останали правото на бащинство, но за Бога, бъдете ясен!
— Вече сме убедени, че съществува колие за милион и половина ливри — каза банкерът. — Това е една важна точка.
— И колието се намира в касата на господата Бьомер и Босанж — ето втората точка — добави Бозир.
— А дон Мануел каза, че Нейно величество кралицата на Португалия купува колието. Това е, което ни обърква.
— Нищо по-ясно от това — каза португалецът. — Трябва само да се слуша внимателно какво говоря. Мястото на посланика е вакантно. Има временно управляващ, новият посланик, господин Де Суза пристига най-рано след осем дни.
— Добре де! — каза Бозир.
— Какво пречи на бързащия да види Париж посланик да пристигне и да се настани за осем дни?
Присъстващите се спогледаха съвсем слисано.
— Разберете! — живо продължи Бозир. — Дон Мануел иска да ви каже, че дотогава може да пристигне истински посланик или подставено лице.
— Точно така — потвърди португалецът. — Ако посланикът, който ще се представи, пожелае да вземе колието на Нейно величество кралицата на Португалия, нима няма право на това?
— Дявол да го вземе, наистина! — възкликнаха присъстващите.
— И той ще преговаря с господата Бьомер и Босанж. Ето това е всичко.
— Абсолютно всичко.
— Само че трябва да се плати, когато се преговаря — забеляза банкерът на „фараона“.
— Виж ти! Да! — каза португалецът.
— Господата Бьомер и Босанж, без да са получили добри гаранции, няма да допуснат колието да попадне в ръцете на един посланик, па бил той и истинският Суза.
— О, аз добре съм помислил за гаранцията — каза бъдещият посланик.
— Каква?
— Както казахме, посолството е празно, нали? — припомни Мануел.
— Да.
— Там е останал само един началник на канцелария, предан поклонник на френския език, който говори португалски език лошо като светски мъж и който е очарован, когато португалците му говорят на френски, защото не се измъчва, а когато французите му говорят на португалски, е възхитен, защото блести.
— Е, та? — попита с недоумение Бозир.
— Следователно ще се представим на този почтен човек с всички одежди на новото представителство.
— Външният вид е добър, но документите са по-важни — забеляза Бозир.
— Ще имаме и документите — прекъсна го дон Мануел.
— Би било излишно да правим извода, че господин Мануел е ценен човек — каза Бозир.
— След като видът и документите убедят началника на канцеларията в идентичността на делегацията, ние ще се настаним в посолството.
— О! Това е прекалено! — прекъсна го Бозир.
— Това е задължително — продължи португалецът.
— Това е съвсем просто — потвърдиха останалите съдружници.
— Ами началникът на канцеларията? — възрази Бозир.
— Вече казахме — той ще бъде убеден.
— Ако стане недоверчив, десет минути преди да се е усъмнил, ще бъде уволнен. Мисля, че един посланик има право да смени началника на канцеларията си.
— Разбира се.
— Следователно ние сме господари на посолството и първата ни работа е да посетим господата Бьомер и Босанж! — каза дон Мануел.
— Не, не! — живо се обади Бозир. — Струва ми се, вие пренебрегвате нещо много съществено, което аз точно знам, аз, човекът, който е живял в кралски дворци. А именно, че подобна операция не може да се реализира от посланик, преди да е приет на тържествена аудиенция при краля, а там, Бога ми, е опасно. Спомнете си, че прославеният Риза Бей, който е бил приет от Луи XIV в качеството му на посланик на шаха на Персия, е имал смелостта да предложи на Негово величество, дълбоко вярващ християнин, тюркоази за тридесет франка, та казвам ви, Риза Бей е знаел много добре персийски, но, по дяволите, ако във Франция е имало учени, способни да докажат, че той не е идвал от Исфахан? Ние веднага ще бъдем познати. Моментално ще ни кажат, че говорим португалски на чист галски, и ще ни изпратят в Бастилията. Да внимаваме!
— Вашето въображение ви отвежда твърде далече, скъпи колега — прекъсна го португалецът. — Ние няма да се изправим пред всички тези опасности, ще си останем по домовете.
— Тогава господин Бьомер също няма да ни повярва, че сме португалци.
— Ще убедим господин Бьомер, че идваме във Франция с обикновената мисия да закупим колието, а посланикът е сменен, когато ние вече сме били на път. Самата заповед да дойдем да го заместим ни е връчена. Тази заповед, ако е нужно, ще бъде показана на господин Босанж, след като е била показана на господин началника на канцеларията на посолството, само на министрите на краля трябва да се постараем да не бъде показвана, защото министрите са любопитни, те са недоверчиви и биха ни създали неприятности по множество дребни подробности.
— О, да! Да не влизаме във връзка с министрите — казаха събралите се.
— А ако господата Бьомер и Босанж поискат изплащане на първата вноска — попита Бозир.
— Това би усложнило сделката — отговори смутен португалецът.
— Защото, накрая, обичайно е един посланик да пристига с акредитиви, ако ли пък не — с налични пари.
— Точно така — обадиха се съдружниците.
— Сделката ще се провали — продължи Бозир.
— Вие все намирате начин да ме лишите от сделката. Не намирате ли нещо, което да успее? — каза Мануел с хладна язвителност.
— Именно защото искам сделката да успее, изтъквам затрудненията — възрази Бозир. — Чакайте, чакайте, откривам и други начини.
Всички приближиха глави в кръг.
— Във всяко посолство има каса.
— Да, каса и кредит.
— Да не говорим за кредити — продължи Бозир, — нищо не е по-скъпо за доставяне. За да получим кредит, ще ни бъдат необходими коне, екипажи, слуги, мебели, други принадлежности, основание за получаване на какъвто и да било кредит. Нека поговорим за касата. Какво мислите за тази от вашето посолство?
— На своята върховна повелителка — Нейно величество, винаги съм гледал като на великолепна кралица. Тя навярно е направила всичко, както трябва.
— Това ще видим. И после, да допуснем, че в касата няма нищо — каза Бозир.
— Възможно е — рекоха, усмихвайки се, съдружниците.
— Тогава нямаме повече затруднения, защото веднага ние, посланиците, ще попитаме господата Бьомер и Босанж с кого в Лисабон поддържат търговски отношения и ние подписваме, подпечатваме, запечатваме писмата им за исканата сума.
