— Не, Дюкорно ще я оправи.
— Той ще я обърка, нещастникът! Ние говорихме само на португалски пред бижутерите. Казахте им, че не разбирам нито дума френски. Дюкорно ще провали всичко.
— Тичам.
— Не е ли опасно да се показвате, Бозир?
— Ще видите, че не е. Дайте ми неограничени пълномощия.
— По дяволите!
Бозир излезе. Долу Дюкорно беше застигнал Бьомер и Босанж, чието държание в сравнение с това при влизането им в посолството беше съвсем променено — беше много по-учтиво, но неуверено. Те твърде малко разчитаха да срещнат познати лица и бързо изчезнаха в първите помещения пред тях. Като забеляза Дюкорно, Босанж с приятно чувство на изненада извика:
— Вие тук!
Той се приближи до него и го прегърна.
— О, много сте любезен — каза Дюкорно, — тук ме познахте, братовчеде богаташо. Дали за това, че съм в посолство?
— Наистина! — каза Босанж. — Извинете ме, че се държахме малко като чужди. Направете ми една услуга.
— За това дойдох.
— О, благодаря. Значи сте от посолството.
— Да, разбира се.
— Едно сведение.
— Какво?
— За самото посолство.
— Аз съм тук канцлер.
— О, чудесно! Искаме да говорим с посланика.
— Идвам от негово име.
— От негово име, да ни кажете…
— Че ви моли да напуснете бързо сградата, господа.
Двамата бижутери се спогледаха стъписани.
— Защото — каза важно Дюкорно — сте се показали, както изглежда, невнимателни и нечестни.
В този миг прозвуча важно леденият глас на Бозир, застанал до вратата на стаята:
— Излишно е. Господин Дюкорно, Негово превъзходителство ви нареди да изпъдите тези господа. Изпъдете ги!
— Господин секретар…
— Подчинете се! — пренебрежително каза Бозир. — Изпълнявайте!
И той си отиде. Канцлерът хвана за дясното рамо роднината си, а съдружника му — за лявото, и леко ги изблъска навън.
— Ето — каза той — една провалена сделка.
— Ей Богу, тези чужденци са много докачливи — промърмори Бьомер, който бе германец.
— Когато се казваш Суза и имаш деветстотин хиляди ливри доход, скъпи братовчеде — каза канцлерът, — имаш право да бъдеш какъвто си искаш.
— А — въздъхна Босанж, — казах ви, Бьомер, че сте неловък в сделките.
— Е — отговори упоритият германец, — ако не получим парите, които искаме от него, той няма да получи нашата огърлица.
Приближаваха се до външната врата. Дюкорно се разсмя.
— Знаете ли какво представлява един португалец? — попита той пренебрежително. — Знаете ли какво е да си посланик вие, който сте буржоа? Не. Е, добре, аз ще ви кажа. Един посланик под покровителството на императрицата, господин Потьомкин, купуваше за Нейно величество на първи януари всяка година кошница с череши, която струваше сто хиляди екю, хиляда ливри за една череша. Изключително, нали? Е, добре, господин Суза ще закупи мините на Бразилия, за да намери в рудите диамант, голям колкото всички ваши диаманти. Това ще му струва доходите за цели 20 години — 20 милиона. Но какво значение има за него, той няма деца. Ето това е.
Той затваряше вратата, когато Босанж промени изведнъж мнението си и заговори:
— Оправете всичко това и вие ще имате…
— Тук сме неподкупни — отговори Дюкорно.
Той затвори вратата.
Същата вечер посланикът получи следното писмо:
Едно лице, което чака вашето разпореждане и желае да ви поднесе дълбокото извинение на покорните ви слуги, е на вратата на вашия дом. При даден знак от Ваше превъзходителство той ще предаде на ваш служител огърлицата, която имаше щастието да привлече вашето внимание.
Благоволете да приемете, монсеньор, уверението в нашето най-дълбоко уважение и тъй нататък, и тъй нататък.
— Е, добре! — каза дон Мануел, като четеше посланието. — Огърлицата е наша.
— Не, не още — каза Бозир. — Ще бъде наша само когато ще я купим. Ваше превъзходителство не знае френски, нали? Най-напред да се освободим от господин канцлера. Можем да му поставим важна дипломатическа задача; аз ще се занимая с това.
— Грешите — каза Мануел. — Тук той ще бъде наш гарант.
— Той ще каже, че говорите френски език.
— Той няма да го каже, аз ще го помоля.
— Добре, да остане. Нека влезе човекът с диамантите.
Той бе въведен. Беше лично Бьомер. Бьомер изрази най-дълбоки почитания и поднесе своите най- покорни извинения. След това поднесе диамантите, сякаш ги оставя, за да бъдат разгледани внимателно. Дон Мануел го накара да остане.
— Достатъчно доказателства от такъв вид — каза Бозир. — Недоверчив търговец сте, трябва да сте честен. Седнете да си поприказваме, тъй като господин посланикът ви прощава.
„Ох, колко е трудно да се продава!“ — въздъхна Бьомер.
„Не е лесно да се краде!“ — помисли Бозир.
31.
Спазаряването
Господин посланикът се съгласи да разгледа внимателно огърлицата. Господин Бьомер грижливо показа всяка част и се опита да изтъкне различните й прелести.
— Като цяло относно тези скъпоценни камъни — каза Бозир, на когото дон Мануел току-що бе говорил на португалски — господин посланикът няма какво да каже. Общо взето, те го задоволяват. Колкото до отделните диаманти, вече не е така. Негово превъзходителство откри десет, тук-там покрити с точици и замъглени.
— О! — възкликна Бьомер.
— Негово превъзходителство — прекъсна го Бозир, — познава по-добре от вас диамантите. Знатните португалци в Бразилия си играят с диаманти още от деца, както тук със стъклени топчета. Дон Мануел наистина посочи много диаманти поред и наблегна с изключителна точност на едва забележимите недостатъци, които дори един познавач не би открил в тях.
