Бьомер, малко изненадан, че посланикът е такъв специалист, каза:
— Такава, каквато е, огърлицата съдържа най-красивите диаманти в цяла Европа.
— Вярно — отговори дон Мануел и по даден от него знак Бозир добави:
— И така, господин Бьомер, ето как стои въпросът: Нейно величество кралицата на Португалия е чула да се говори за огърлицата. Тя е възложила на Негово превъзходителство да се договори, след като види диамантите. Колко искате за огърлицата? Негово превъзходителство намира диамантите подходящи.
— Милион и шестстотин хиляди ливри — каза Бьомер.
Бозир повтори на посланика цифрата.
— Със сто хиляди ливри над цената — отговори дон Мануел.
— Монсеньор — каза бижутерът, — не може да се оцени точно печалбата от предмет с такова качество. За да се направи накит с такава голяма стойност, издирванията и пътуванията, които са били необходими, могат да слисат човек.
— Със сто хиляди ливри над цената — подхвана упоритият португалец.
Бозир се намеси:
— За да ви каже това, значи, че той е убеден, защото Негово превъзходителство не се пазари никога.
Бьомер се разколеба малко. Нищо не създава по-голяма сигурност у подозрителните търговци както купувач, който се пазари.
— Не бих могъл да направя отстъпка в цената — каза той след моментно колебание. — Това води до нищожна печалба или дори до загуба. Трябва да се съветвам със съдружника си.
Дон Мануел изслуша превода от Бозир и стана. Бозир затвори кутията с бижуто и я върна на Бьомер.
— Ще говоря с господин Босанж — каза Бьомер. — Ваше превъзходителство е съгласен, нали?
— Какво има за говорене? — попита Бозир.
— Искам да кажа, че господин посланикът, изглежда, предлага милион и половина ливри за огърлицата.
— Негово превъзходителство не се отказва никога от думите си — отвърна по португалски маниер Бозир, — Негово превъзходителство не се отказва въпреки отегчението да се пазари или да се пазарят с него.
— Господин секретар, не разбирате ли, че аз трябва да говоря с моя съдружник?
— О, точно така, господин Бьомер.
— Точно тъй — отговори на португалски господин Мануел, до когото беше достигнала фразата на Бьомер, — но за мен е необходимо бързо решение.
— Е, добре, монсеньор, ако моят съдружник приеме отстъпката, аз съм съгласен.
— Добре.
— И така — цената е милион и петстотин хиляди ливри.
— Да.
— Остава само начинът за заплащането.
— В това отношение няма да имате ни най-малко затруднение — каза Бозир. — Как желаете да ви бъде заплатено?
— Ами — засмя се Бьомер, — ако е възможно, в брой…
— Какво наричате в брой? — попита студено Бозир.
— О, добре зная, че никой няма милион и половина в наличност — въздъхна Бьомер.
— Освен това вие самият бихте се затруднили, господин Бьомер.
— Господин секретар, аз обаче в никой случай не ще се съглася да се лиша от пари в брой.
— Съвсем точно.
Той се обърна към дон Мануел.
— Ваша светлост, колко бихте дали в брой на господин Бьомер?
— Сто хиляди ливри — каза португалецът.
— Сто хиляди ливри — каза Бозир на Бьомер, за да приключи пазарлъка.
— А останалото? — попита Бьомер.
— Времето, необходимо на монсеньор да изпрати полица от Париж до Лисабон, освен ако предпочитате да чакате, докато дойде известието от Лисабон до Париж.
— О — добави Бьомер, — ние имаме представител там и като му пишем…
— Да, така — засмя се иронично Бозир, — пишете му и го питайте дали господин Суза е платежоспособен и дали Нейно величество кралицата има милион и четиристотин хиляди ливри.
— Господине — каза смутено Бьомер.
— Приемате ли, или предпочитате други условия?
— Тези, които господин секретарят благоволи да ми предложи, изглеждат приемливи. Ще има ли разсрочки за плащанията?
— Ще има три срока, господин Бьомер, по петстотин хиляди ливри, а за вас това ще значи едно интересно пътуване.
— Едно пътуване до Лисабон?
— Защо не?… Да получи милион и половина за три месеца, си струва човек да се пораздвижи, нали?
— О, без съмнение, но…
— Освен това пътуването ще бъде за сметка на посолството и ще ви придружаваме или аз, или канцлерът.
— Ще нося ли диамантите?
— Без съмнение, освен ако предпочетете да изпратите полиците и да оставите диамантите сами да заминат за Португалия.
— Не зная… смятам… че… пътуването би било полезно и…
— Такова е и моето мнение — каза Бозир. — Ще подпишем тук. Вие ще получите вашите сто хиляди ливри в брой. Ще подпишете сделката и ще занесете на Нейно величество диамантите. Кой е вашият представител?
— Братя Нуниш Балбоа.
Дон Мануел повдигна глава.
— Те са моите банкери — каза той, като се усмихваше.
— Това са банкерите на Негово превъзходителство — каза Бозир, като също се усмихна.
Бьомер засия от радост; не бе останало нищо от предишния му вид. Поклони се, благодари и се сбогува. Внезапно една мисъл го накара да се върне.
— Какво има? — обезпокоен попита Бозир.
— Имам ли честната ви дума? — попита Бьомер.
— Да, имате нашето съгласие.
— А и още нещо — добави Бьомер. — Господине, това е много деликатен въпрос и чувството за чест на този, който носи португалско име, е прекалено силно, за да не може Негово превъзходителство да разбере мисълта ми.
— Колко увъртания! Какво всъщност има?
— Ето каква е работата! Огърлицата е била предложена на Нейно величество кралицата на Франция.
— Която тя не е приела. После?
— Ние не можем, господине, да допуснем огърлицата да излезе завинаги от Франция, без да предупредим кралицата. Уважението и предаността изискват да дадем предпочитание на Нейно величество.
— Правилно — каза важно дон Мануел. — Бих искал и нашите португалски търговци да говорят така, както господин Бьомер.
— Много съм щастлив и горд от одобрението, с което Негово превъзходителство ме удостои. И така, ето двата въпроса, за които говорихме: потвърждаване на условията от страна на Босанж; повторен и окончателен отказ на Нейно величество кралицата на Франция. За да реша тези въпроси, ви моля за три
