Калиостро изобщо не се помръдна.
— Извадете шпагата, казвам, или ще ви убия — повтори Филип.
— Още не сте достатъчно близо до мен, господине, за да постъпя с вас както първия път — отговори графът. — Няма да се оставя да бъда ранен от вас и дори убит като онзи беден Жилбер.
— Жилбер! — извика Филип и залитна. — Кое име казахте?
— За щастие този път нямате пушка, а сабя.
— Господине — извика Филип. — Вие произнесохте едно име.
— Да, нали? И то събуди ужасно ехо във вашите спомени — продължи Калиостро.
— Господине!
— Име, което вярвахте, че няма да чуете повече, защото бяхте сам с клетото дете в онази пещера на Азорските острови тогава, когато го убихте?
— О! — възкликна Филип. — Защитавайте се!
— Ако знаехте — рече Калиостро и погледна Филип, — ако само знаехте колко лесно ще ви накарам да изтървете шпагата от ръката си.
— С вашата ли шпага? — попита Филип.
— Да, най-напред с моята шпага, ако пожелая.
— Нима… Хайде да видим!
— О, не бих рискувал! Имам по-сигурно средство.
— Грабвайте шпагата! Казвам го за последен път или сте мъртъв — извика Филип и се хвърли към графа.
Но този път, заплашен от острието на шпагата, което се намираше на няколко пръста от гърдите му, Калиостро извади от джоба си малко шишенце, отвори го и плисна съдържанието му в лицето на Филип. Щом течността опръска благородника, той залитна и изпусна шпагата си. Филип се завъртя и падна на колене, сякаш краката му не го държаха, за няколко секунди напълно изгуби съзнание. Калиостро го задържа да не падне на земята, подкрепи го, сложи шпагата му в ножницата, настани го в креслото, почака да дойде в съзнание и каза:
— Не ви подхожда на възрастта, рицарю, да правите лудории, престанете с вашето безразсъдство! Като дете сте. Чуйте ме!
Филип се раздвижи, дойде на себе си, освободи се от страха, който го бе обхванал, и тихо попита:
— Господине, господине, това ли е оръжието на благородниците?
Калиостро повдигна рамене.
— Вие повтаряте все едно и също — каза той. — Смятате ли, че като повтаряте „благороден човек“, с това всичко е казано? Какво наричате оръжие на благородник? Дали шпагата, която толкова зле ви послужи срещу мен? Или пушката, която толкова добре ви послужи срещу Жилбер? Кое прави хората по-възвишени, рицарю? Смятате ли, че това е звучната дума благородник? Не. Най-напред е разсъдъкът, после силата и най-сетне науката. Е, добре, аз използвах всичко това срещу вас, с разума си се противопоставих на обидите ви, със силата си — на вашата сила; с науката неутрализирах вашите физически и морални сили. Остава още да ви докажа, че като дойдохте тук със заплахи, вие направихте две грешки. Моля, окажете ми честта да ме изслушате.
— Вие ме съсипахте — рече Филип, — не мога да направя никакво движение, станахте господар на мускулите и на мисълта ми, а после искате да ви слушам, когато не мога да сторя нищо друго.
Калиостро взе едно малко златно шишенце, което се намираше върху бронзовата фигура на Ескулап на камината.
— Вдъхнете от това шишенце, рицарю — каза с благ тон и с много благородство Калиостро.
Филип се подчини. Неразположението, което замъгляваше мозъка му, изчезна, сякаш слънце беше изгряло и бе прояснило всичките му мисли.
— О, съживих се! — възкликна Филип.
— Чувствате ли се добре, тоест свободен и силен?
— Да.
— Имате ли спомен от миналото?
— О, да!
— И тъй като имам работа със сърдечен и умен човек — продължи Калиостро, — паметта, която ви се възвръща, ми дава предимство в случилото се между нас.
— Не — каза Филип, — защото аз се ръководех от свят принцип.
— И какво правихте? — попита Калиостро.
— Защитавах монархията.
— Вие?
— Да, аз.
— Вие сте ходили в Америка да защитавате републиката! О, Господи! Бъдете честен. Или там не сте защитавали републиката, или тук не защитавате монархията.
Филип сведе очи. Силно ридание едва не разби сърцето му.
— Обичайте — продължи Калиостро — тези, които ви пренебрегват, обичайте тези, които ви забравят. Свойствено е за големите души при силни вълнения да не бъдат оправдани очакванията им. Такава е повелята на Христос — на злото да се отговаря с добро. Вие християнин ли сте, господин Дьо Таверне?
— Господине — извика Филип, изплашен от ясновидството на Калиостро. — Нито дума повече! Ако не съм защитавал кралската власт, аз съм защитавал кралицата, тоест една невинна и достойна за уважение жена. Дори когато тя не е достойна вече за уважение, трябва да се защитават слабите, такъв е Божият закон.
— Слабите! Вие наричате една кралица слабо същество? Тази, пред която двадесет и осем милиона живи мислещи същества се покланят и навеждат глави, е, хайде!
— Господине, клеветят я — възрази Филип.
— Откъде знаете?
— Така мисля!
— Мислите ли, че това е ваше право? — попита Калиостро.
— Без съмнение — отвърна Филип.
— Е, добре! А моето право е да вярвам в противното — добави Калиостро.
— Вие постъпвате като зъл гений.
— Кой ви го каза? — попита рязко Калиостро, чиито очи изведнъж блеснаха и обляха Филип със светлина. — Откъде иде дързостта да мислите, че вие имате право, а аз греша? Вие защитавате кралската власт, вие. Е, добре, а ако аз защитавам човечеството? Вие казвате: „Кесаревото — кесарю“, а аз ви казвам: „Божието — Богу.“ Републиканец от Америка, кавалер на Ордена на Цинцинат54, аз ви призовавам да обичате, да боготворите равенството. Вие мачкате народите, за да целувате ръцете на кралиците, а аз стъпквам кралиците, за да издигна по-високо народите. Не ви преча във вашето обожаване. Не ми пречете в моята работа. На вас оставям слънчевата светлина, небесния блясък, блясъка на кралския двор. На мен оставете сянката и самотата. Вие разбирате силата на моите думи, нали, както преди малко почувствахте силата на моята индивидуалност? Вие ми казвате: „Умри ти, който си обидил обекта на моето дълбоко уважение“, а аз, аз ви казвам: „Живей ти, който се бориш срещу нещата, които аз обожавам“, и ако ви го казвам, то е, защото се чувствам толкова силен с моя принцип, че нито вие, нито другите, каквито и усилия да правите, няма да спрете дори за миг моя ход.
— Господине, вие ме ужасявате — каза Филип. — Аз съм първият може би, който благодарение на вас съзира дъното на пропастта, към което стремглаво върви кралската власт.
— Бъдете предпазлив тогава, ако сте видели пропастта.
— Вие, който ми го казвате — отвърна Филип, смутен от бащинския тон, с който му беше говорил Калиостро, — вие, който ми разкривате толкова ужасни тайни, сте лишен от великодушие, защото добре знаете, че съм готов да се хвърля в бездната, преди да видя да падат в нея тези, които браня.
— Е, добре! И така, аз ви предупредих и като Пилат ще измия ръцете си, господин Дьо Таверне.
— Е, добре! А аз? Аз? — с болезнена разпаленост извика Филип и се спусна към Калиостро. — А аз, слабият човек, по-низш от вас, ще използвам оръжието на слабия, ще се приближа с овлажнени очи, треперещ глас и сключени длани и ще ви помоля да проявите поне милост към тези, които преследвате. Ще
