— Сериозно, господин графе, кълна се в честта си! По-сериозно не може да бъде — отговори Кондорсе.
— И тъй, маркизе — заговори Калиостро с глух глас, спускайки клепачи върху втренчения си поглед, — вие ще умрете от отровата, която носите в пръстена си. Ще умрете…
— Ах, ами ако съм я изхвърлил? — прекъсна го Кондорсе.
— Хвърлете я.
— Значи признавате, че това е много лесно?
— Тогава я хвърлете! Казвам ви!
— О, господин маркиз, за Бога, изхвърлете тази проклета отрова, пък макар и само за да излъжете този злополучен пророк, който измъчва всички ни с прокобите си! — изписка графиня Дю Бари. — Защото в края на краищата, ако я изхвърлите, тогава е сигурно, че няма да се отровите с нея, и тъй като Дьо Калиостро претендира, че именно с нея ще се убиете, тогава всяко зло за добро — ще излезе, че Калиостро е излъгал.
— Графинята е права — подкрепи я граф Дьо Хага.
— Браво, графиньо! — каза Ришельо. — Хайде, маркизе, изхвърлете тази отрова, така ще бъде по- добре, отколкото да знам, че носите на ръката си смъртта на човек. Ще треперя всеки път, когато си чукаме чашите. Пръстенът може да се отвори от само себе си… И… ех!
— Безполезно е — каза спокойно Калиостро, — Дьо Кондорсе няма да я изхвърли.
— Не! — потвърди маркизът. — Няма да се разделя с нея, вярно е, и то не за да улесня предсказаната ми участ, а защото Кабанис20 състави тази отрова, която е уникална, която е субстанция, втвърдена по една случайност, а може би той повече никога няма да има късмет да попадне на този случай, ето защо няма да изхвърля отровата. Тържествувайте, ако искате, господин Дьо Калиостро.
— Съдбата винаги намира верни сътрудници, за да й помогнат при изпълнението на смъртните присъди.
— Така, значи аз ще умра отровен — каза маркизът. — Е, добре де! Така да бъде. Но това е прекрасна смърт: малко отрова на върха на езика и с мен е свършено. Та това не е смърт, това е „минус живота“, както казваме в алгебрата.
— Не желая да страдате, господине — каза хладно Калиостро.
И направи знак, който означаваше, че би искал да остане сам с Дьо Кондорсе.
— Господине — каза маркиз Дьо Фаврас, протягайки се над масата така, сякаш искаше да застане пред Дьо Калиостро, — ето едно корабокрушение, един изстрел и едно отравяне, от които ми потичат лигите. Ще благоволите ли да предскажете и на мен някакво подобно изчезване?
Калиостро започна да се ободрява под влияние на иронията.
— О, маркизът напразно завижда на тези господа, защото, кълна се в честта си на благородник, на вас се пада нещо по-добро.
— По-добро? — извика Дьо Фаврас със смях. — Внимавайте, това много ви задължава: по-добро от морето, от куршума и от отровата е трудно да се измисли.
— Остава въжето, господин маркизе — каза ласкаво Калиостро.
— Въжето… О! Какви ги приказвате?
— Казвам ви, че вие ще бъдете обесен — каза Калиостро с пророческа страст, над която вече не беше господар.
— Обесен! — повтори групата. — По дяволите!
— Господинът забравя, че съм благородник! — изтъкна по-хладнокръвно Фаврас. — И ако господинът случайно иска да ми говори за самоубийство, предупреждавам, че до последния момент смятам да не губя самоуважението си, та да използвам въжето… Нали имам шпага!
— Не ви говоря за самоубийство, господине.
— Тогава говорите за смъртно наказание?
— Да.
— Вие сте чужденец, господине, и като такъв ви извинявам.
— Моля?
— Казвам, че извинявам вашето невежество. Във Франция благородниците ги обезглавяват.
— Господине, тази работа ще уредите с палача — Калиостро срази събеседника си с този груб отговор.
Сред присъстващите настъпи минутно колебание.
— Знаете ли, че треперя сега? — каза Дьо Лоней. — Моите предшественици направиха такъв печален избор, че аз предвиждам беда и за себе си, ако бръкна в същата торба.
— Следователно вие сте по-разумен от тях и не желаете да узнаете бъдещето си. Прав сте: добри или лоши — да почитаме тайните на Господ.
— Ах! Ах, господин Дьо Лоней, надявам се, че сте смел като тези господа — каза графиня Дю Бари.
— Госпожо, аз също се надявам — управителят се поклони.
После се обърна към Калиостро:
— Хайде, господине, на свой ред и аз настоятелно ви моля, възнаградете ме с хороскопа ми.
— Лесна работа — каза Калиостро, — удар със секирата по главата и всичко ще бъде свършено.
Вик на ужас прокънтя в стаята. Ришельо и Таверне умоляваха Калиостро да не продължава, женското любопитство да не го поведе още по-нататък.
— Но наистина, графе, като ви слуша човек, би казал, че светът ще свърши от насилствена смърт — рече графиня Дю Бари. — Как става така, че от нас, осемте души, пет вече са осъдени от вас?
— Ах, разбирате, госпожо, че това вече е решено, а ние се надсмиваме — Дьо Фаврас се постара действително да се засмее.
— Независимо от това дали е истина, или е измислица, ние, разбира се, се смеем — каза граф Дьо Хага.
— Аз също бих се посмяла, защото не бих искала с малодушието си да накърня честта на компанията — продължи графиня Дю Бари. — Но, уви! Аз съм само жена и няма да имам честта да бъда поставена редом с вас за зловеща развръзка. Една жена… Тя умира в леглото си. Уви! Смъртта ми на старица, тъжна и забравена, ще бъде най-лошата от всички, нали, господин Дьо Калиостро?
Изричайки тези слова, тя се колебаеше. Не само с думите си, но и с вида си предизвикваше ясновидеца да я ободри, но Калиостро не я утеши. Любопитството бе по-силно от безпокойството и то надви.
— Хайде, господин Дьо Калиостро, отговорете ми — настоя Дю Бари.
— Как искате да ви отговоря, госпожо, след като не питате нищо?
Графинята се поколеба.
— Хайде, ще ме питате ли нещо или не? — усмихна се зловещо Калиостро.
Графинята направи усилие и след като се окуражи от усмивките на останалите, каза:
— Е, добре де! Ще рискувам: кажете как ще свърши Жана дьо Воберние, графиня Дю Бари!
— На гилотината, госпожо — отговори зловещият пророк.
— Шега! Нали, господине? — заекна графинята с умоляващ поглед.
Но Калиостро бе възбуден до крайност и не видя този поглед.
— Защо пък шега? — запита той.
— Ами защото, за да се качиш на гилотината, трябва да си убил, да си погубил някого, да си извършил престъпление! А по всяка вероятност аз никога няма да извърша престъпление. Шегувате се, нали?
— Ах, Боже мой, да! Шега като останалите ми предсказания — каза Калиостро.
Графинята избухна в смях, който внимателен наблюдател би счел за твърде остър, за да бъде естествен.
— Хайде, господин Дьо Фаврас, да си поръчаме катафалките.
— О, за вас, графиньо, това би било съвсем излишно — каза Калиостро.
— Това пък защо, господине?
— Защото на гилотината ще отидете с обикновена раздрънкана кола.
— Пфу! Ужас! — изпищя графиня Дю Бари. — О, противен човек! Маршале, друг път подбирайте гости с друг нрав или повече няма да дойда у вас!
