Христофор Колумб, за да откриеш един свят, Ла Перуз, пази се от неизвестни острови!“ Той се погубва…
Ледена тръпка премина през присъстващите, докато над масата още звучаха последните му думи.
— Но защо да не бъде предупреден? — възвиси глас граф Дьо Хага.
— Да, да, защо да не се притечем, защо да не го настигнем? — предложи графиня Дю Бари. — Скъпи маршале, за живота на човек като Ла Перуз заслужава да бъде изпратен куриер.
Маршалът разбра и се надигна да позвъни, но Калиостро протегна ръка и той се отпусна във фотьойла си.
— Уви! — продължи Калиостро. — Всякакво предизвестие би било безполезно: човекът, който предвижда съдбата, не я променя. Дьо ла Перуз би се изсмял, ако беше чул думите ми, както се смееха синовете на Приам, когато Касандра пророкуваше, но ето на, вие самият се смеете, господин Дьо Хага, и смехът ви ще зарази околните. Ах, не се смущавайте, господин Дьо Фаврас, никога не съм срещал доверчив слушател.
— О, ние вярваме — възкликнаха графиня Дю Бари и старият херцог Дьо Ришельо.
— Аз вярвам — промърмори Таверне.
— Аз също — каза любезно граф Дьо Хага.
— Да! — отново подхвана Калиостро. — Вие вярвате! Вярвате, защото се отнася до Ла Перуз, но ако ставаше дума за вас, не бихте повярвали.
— Ами!
— Сигурен съм в това.
— Признавам, че бих повярвал, ако Дьо Калиостро бе казал на Ла Перуз: „Пазете се от неизвестни острови.“ Тогава той би се предпазил. Това все пак беше шанс — каза граф Дьо Хага.
— Уверявам ви, че не, господин графе, пък и той щеше ли да ми повярва, виждате колко ужасно е това разкритие, тогава при появата на опасността, при вида на тези непознати острови, които ще се окажат фатални за него, нещастникът, повярвал в предсказанието ми, щеше да почувства спотаената смърт да го застига, без да може да й убегне. Това съвсем не е една обикновена смърт, това означава да изстрада хиляди пъти смъртта, а то е все едно да вървиш редом с нея в сянката на отчаянието. Помислете впрочем за надеждата, която бих му отнел — та това е последната утеха, която клетникът таи под ножа дори тогава, когато ножът го докосва, когато усеща стоманата да го разсича и кръвта му да изтича. Животът гасне, а човек все се надява!
— Вярно е! — казаха тихо някои от присъстващите.
— Да — продължи Калиостро, — воалът, който забулва края на живота ни, е единственото реално благо, което Господ е дал на човека, докато е на земята.
— Както и да е, но ако от човек като вас чуя да ми казва „пазете се от такъв човек или от такова обстоятелство“, ще приема предупреждението благосклонно и ще благодаря за него.
Калиостро сведе глава с тъжна усмивка.
— Наистина, графе, предупредете ме и аз ще ви благодаря.
— Искате да кажа на вас това, което не пожелах да кажа на господин Дьо ла Перуз?
— Да, бих желал.
Калиостро направи жест, сякаш щеше да заговори, но се сепна, помълча и каза:
— О, не, господин графе, не!
— Умолявам ви.
Калиостро извърна глава.
— Никога!
— Внимавайте, ще ме направите още по-недоверчив — усмихна се графът.
— По-добре неверие, отколкото мъчително терзание.
— Господин Дьо Калиостро, забравяте нещо — важно каза графът.
— Какво точно? — почтително запита пророкът.
— Това, че ако за някои хора е уместно да не знаят съдбата си, то други трябва да знаят бъдещето си, понеже тяхната орис не засяга само тях лично, а се отнася до милиони хора.
— Тогава заповядайте ми. Нищо няма да направя без заповед — заяви Калиостро.
— Какво искате да кажете?
— Ваше величество да ми нареди и аз ще се подчиня — каза тихо Калиостро.
— Заповядвам ви да ми разкриете моята съдба, господин Дьо Калиостро — продължи шведският крал с изпълнено с вежливост величие.
В същото време, тъй като граф Дьо Хага, издавайки заповед, бе скъсал със своето инкогнито и се бе оставил да бъде третиран като крал, Дьо Ришельо се изправи и смирено каза:
— Сир, благодаря за честта, която кралят на Швеция оказва на моя дом, моля Ваше величество да заеме почетното място. От този момент то е само ваше.
— Да останем, нека да си останем по местата, маршале, и да не пропуснем нито дума от това, което Дьо Калиостро ще ми каже.
— Сир, на кралете не се говори истината.
— Хайде де, аз не се намирам в собственото си кралство. Заемете си мястото, господин херцог. Говорете, господин Дьо Калиостро, настоявам.
Калиостро насочи погледа си върху чашата: мехурчета като от шампанско се издигаха от дъното към повърхността, водата изглеждаше така, сякаш, привличана от волевия му поглед, се вълнуваше по негова заповед.
— Сир, кажете ми какво бихте искали да узнаете — попита Калиостро, — готов съм да ви отговарям.
— Кажете каква ще бъде смъртта ми. Какво ще я предизвика!
— Изстрел, сир.
Лицето на Густав засия.
— Ах, в битка ще умра значи, със смъртта на воин — каза той. — Благодаря, господин Дьо Калиостро, сто пъти благодаря. Предугаждам битки, а Густав Адолф и Карл XII ми показаха как умират кралете на Швеция.
Калиостро сведе глава, без да отговори. Граф Дьо Хага смръщи вежди и възкликна:
— Нима изстрелът няма да бъде изпратен в сражение?
— Не, сир.
— При метеж, така ли? Това също е възможно!
— Съвсем няма да бъде по време на размирици.
— Но къде ще се случи тогава?
— На бал, сир.
Кралят се замисли. Калиостро, който се бе изправил, седна и отпусна глава в ръце. Сякаш се отдалечи от света. Всички около пророка и обекта на прокобата пребледняха. Маркиз Дьо Кондорсе приближи до чашата е вода, в която ясновидецът бе прочел зловещото предзнаменование, хвана я за столчето, издигна я на нивото на очите си и внимателно разгледа блестящите й стени и тайнственото й съдържание.
Несъмнено той не можа да открие решение на проблема си, защото престана да наблюдава чашата, постави я отново на масата и сред общото изумление, последвало предсказанието на Калиостро, заговори:
— Е, добре! Аз също ще помоля нашия знаменит пророк да разпита и за мен магическото си огледало. За жалост аз не съм могъщ владетел, не се разпореждам и неизвестният ми живот съвсем не принадлежи на милиони хора.
— Господине — каза граф Дьо Хага, — вие заповядвате в името на науката и вашият живот принадлежи не само на един народ, а на човечеството.
— Благодаря, господин графе, но вашето мнение по този въпрос може би е съвсем различно от това на Дьо Калиостро.
Калиостро вдигна глава като боен кон, жилнат от шпори.
— Напротив, маркизе — каза той с обхващаща го нервна възбуда. — Напротив, вие сте могъщ господар в кралството на разума. Хайде, гледайте ме в лицето: вие също ли сериозно желаете да ви гадая?
