Тъй като не можеше и да помисли за преспиване в къща в Арамон, озовавайки се там в десет и половина вечерта — още в девет всички светлини се гасяха и всички врати се залостваха.
Ето защо Питу спря пред странноприемницата „Льо Дофен“, където срещу монета от трийсет су получи превъзходно легло, хляб от четири либри, парче сирене и кана сидър.
Той бе едновременно влюбен и изтощен, с подбити нозе и отчаян; в резултат последва една борба между физиката и духа, в която духът, отначало победител, накрая беше сломен.
Това ще рече, че между единайсет и два сутринта Питу стена, въздиша и се въртя в леглото, без да може да заспи; но в два часа, оборен от умората, затвори очи, за да ги отвори чак в седем.
Както в десет и половина вечерта всички в Арамон са си легнали, така в седем сутринта всички във Виле-Котре са станали.
Излизайки от странноприемницата „Льо Дофен“, Питу отново се увери, че каската и сабята му привличат общественото внимание.
След като измина стотина крачки, той се оказа в центъра на струпали се хора.
Явно бе завоювал огромна популярност в околността.
Малцина пътешественици имат подобен късмет — слънцето, което, както казват, свети за всички, не винаги свети с благосклонен блясък за онези, които се връщат в родината си с желанието да станат пророци.
Ала също така не на всеки се случва да има леля, свадлива и скъперница до свирепост, каквато бе госпожица Анжелик; не на всеки Гаргантюа380, способен да погълне един петел с ориз, се случва да може да предложи едно малко екю на собственика на жертвата.
Но онова, което се случва още по-рядко на тези завръщащи се, чиито произход и традиции отпращат към „Одисея“, е да се появят с каска на главата и сабя на хълбока, особено когато останалата част от премяната им е всичко друго, само не военна.
Защото, нека го кажем, най-вече на каската и сабята Питу дължеше вниманието на своите съграждани.
Ако изключим любовната мъка, поразила момъка при завръщането му, ясно е, че всевъзможни блаженства му бяха отредени като компенсация.
Неколцина от жителите на Виле-Котре, които предния ден бяха придружили Питу от портата на абат Фортие на улица „Соасон“ до вратата на леля Анжелик в Пльо, решиха, като продължение на овациите, да го отведат в Арамон.
Което и сториха, а пък виждайки това, жителите на Арамон започнаха да оценяват земляка си според истинската му стойност.
Вярно е, че почвата вече беше подготвена за сеитбата — първото минаване на Питу, макар и набързо, бе оставило следа в умовете, — каската и сабята му се бяха запечатали в паметта на онези, които го бяха зърнали като сияйно видение.
Вследствие на това жителите на Арамон, усещайки се облагодетелствани от повторното завръщане на Питу, на което не се надяваха, го заобиколиха с подобаващо уважение, настоявайки да свали войнските си принадлежности и да се разположи на стан под четирите липи, хвърлящи сянка на селския площад, както са се молели на Марс381 в Тесалия при честване на големите му триумфи.
Питу лесно благоволи да склони, защото намерението му бе да се установи да живее в Арамон. Така че той прие подслона на една стая, която войнствен мъжага от селото му предложи под наем напълно мебелирана.
Мебелирана с един дъсчен креват със сламеник и дюшек, с два стола, маса и кана за вода.
Всичко това бе оценено от самия собственик на шест ливри годишно, сиреч колкото два петела с ориз.
След като уговориха цената, Питу влезе във владение на жилището, плащайки почерпка на онези, които го бяха придружили, и понеже събитията, редом със сидъра, му бяха замаяли главата, той се обърна към тях с реч от прага на вратата.
Тази реч събуди такъв интерес, че цял Арамон се събра около къщата.
Питу беше малко нещо духовник и красноречието не му бе чуждо; той знаеше осемте думи, с които по онова време
Разбира се, Питу беше далеч от господин Дьо Лафайет; но пък и къде е Арамон, къде е Париж!
В морално отношение, естествено.
Питу започна с едно встъпление, от което самият абат Фортие, колкото и трудно да бе това, не би останал недоволен.
— Граждани — поде той, — съграждани, тази дума е сладка за произнасяне, вече съм я изричал пред други французи, защото всички французи са братя. Ала тук мисля, че я казвам на истински братя и намирам цяло едно семейство в лицето на моите земляци от Арамон.
Жените, сред слушателите се мяркаха няколко жени и те не бяха най-добре разположените — Питу имаше твърде едри колене и твърде малки прасци, за да спечели от пръв поглед женската аудитория, — та жените, при думата
Като свърши с встъплението, Питу подхвана същинското изложение, сиреч втората част на речта.
Той разказа за пътуването си до Париж, за шествията с бюстовете, за превземането на Бастилията и за отмъщенията на народа; мимоходом намекна за участието, което бе взел в битката на площада пред Пале Роаял и в предградието Сент Антоан; колкото по-малко се хвалеше обаче, толкова повече израстваше в очите на съселяните си; накрая каската му им се струваше гигантска като купола на Дома на инвалидите, а сабята му сякаш стигаше камбанарията на Арамон.
След повествователната част Питу стигна до доказателствата, това деликатно изкуство, по което Цицерон е разпознавал истинския оратор.
Момъкът доказа, че народните страсти са били разбунени от наемници. Вмъкна две думи за господата Пит, баща и син; посочи като причина за революцията привилегиите, дадени на благородничеството и духовенството; прикани народа на Арамон да направи в частност онова, което френският народ като цяло бе направил, тоест да се обедини срещу общия враг.
Накрая премина от доказателствената част към завършека чрез един от онези върховни актове, характерни за всички изявени оратори.
Той изпусна сабята си и вдигайки я отново, я извади като че неволно от ножницата.
От това взе повод за бунтовен призив към жителите на Арамон — да грабнат оръжието по примера на въстаналите парижани.
Местните ентусиасти енергично отговориха.
Революцията бе провъзгласена и шумно приветствана в селото.
Онези от Виле-Котре, които присъстваха на импровизираното събрание, тръгнаха със сърца, преливащи от фермента на патриотизма, пеейки заплашително спрямо аристократите, с дива ярост:
Руже дьо Лил не бе композирал „Марсилезата“382, а федератите383 от 90-а не бяха подели старата народна „Ще стане“384, понеже все още беше милосърдната 1789-а.
Питу мислеше, че просто е произнесъл една реч, всъщност бе направил революция.
Той се прибра, нагости се с парче черен хляб и с остатъка от сиренето от странноприемницата „Льо Дофен“, грижливо пренесен в каската, после излезе да купи медна тел, приготви примки и като дойде
