обучение, разтърсваше главата си с бяла грива над кокалестите, широки и здрави рамене.
— Гледай внимателно — повтаряше на Питу, — гледай внимателно! Това се научава с гледане. Като видиш как го правя, ще опиташ, а аз на свой ред ще гледам.
Питу опита.
— Прибери коленете, изпъни раменете, изправи главата. Създай си основа, по дяволите! Създай си основа. Краката ти са достатъчно дълги.
И момъкът усърдно се подчиняваше.
— Добре! — каза Клуис. — Имаш твърде благороден вид.
Питу бе извънредно поласкан. Не се беше надявал на такъв напредък.
Да има благороден вид само след час обучение! Какво ли щеше да бъде подир месец? Щеше да добие величествен вид. Ето защо поиска да продължат. Ала бе достатъчно за един урок.
Пък и дядо Клуис не желаеше да напредва много, преди да е получил пушката си.
— Не — отсече той. — Засега стига. Трябва да им покажеш само това като първи урок и те ще го научат за не по-малко от четири дни. В това време ти ще дойдеш тук два пъти.
— Четири пъти! — извика Питу.
— Е! — отвърна хладно дядо Клуис. — Не ти липсват воля и яки крака, както изглежда. Четири пъти, така да бъде. Ела четири пъти. Но те предупреждавам, че сме в края на последната четвърт на Луната и че утре няма да е по-светло.
— Ще се упражняваме в пещерата.
— Тогава ще донесеш свещ.
— За една ливра, за две ливри, ако трябва.
— Хубаво. А пушката ми?
— Утре ще я имате.
— Разчитам. Я да видим, запомнил ли си онова, което ти показах?
Питу започна отново да се старае така, че да заслужи похвала. В радостта си би обещал и оръдие на дядо Клуис.
След като свърши втория сеанс, понеже бе почти един часа през нощта, той се сбогува с инструктора си и пое, наистина по-бавно, ала все пак с отривиста крачка, към Арамон, където всички, национални гвардейци и обикновени пастири, спяха дълбок сън.
Питу сънува, че е главнокомандващ на многомилионна армия и че кара цялата вселена, строена като по конец, да върви в крак и да изпълнява командата
На следващия ден предаде урока на войниците си с такава дързост и сигурност при демонстрирането на позите, което засили до върховен предел благоговението спрямо него.
О, популярност, полъх неуловим!
Питу стана популярен, възхищаваха му се мъже, деца и старци.
Дори жените оставаха сериозни, когато в тяхно присъствие викаше с гръмък глас на своите трийсет войници, подредени в една-единствена редица:
— По дяволите! Бъдете благородни! Гледайте мен.
И той беше благороден!
68.
Катрин на свой ред прави дипломация
Дядо Клуис получи пушката си. Питу бе момък на честта — за него казаната дума бе хвърлен камък.
Десет посещения, подобни на първото, го превърнаха в съвършен гренадир.
За жалост старецът не бе така силен в маневрите, както в единичното обучение — познанията му се изчерпваха с обръщането наляво, надясно и кръгом.
Тогава Питу прибягна до „Френски практик“ и „Наръчник на националния гвардеец“, който току-що бе излязъл433 и за който отдели сумата от едно екю.
Благодарение на щедрото пожертвувание на своя командир батальонът от Арамон се научи да се придвижва твърде добре по плаца за маневри.
После, когато усети, че упражненията се усложняват, Питу предприе пътуване до Соасон, град с военен гарнизон, видя как правят маневри истински батальони, водени от истински офицери, и за един ден усвои повече, отколкото за два месеца теория.
Така бяха изминали два месеца, време на труд, умора и трескава възбуда.
Питу бе амбициозен, Питу бе влюбен, Питу бе нещастен в любовта; и при все това — дребна компенсация, — обвеян със слава, той рязко се бе освободил от онова, което някои психолози остроумно наричат
Животното у Питу бе безмилостно принесено в жертва на душата. Този човек толкова бе тичал, толкова бе движил крайниците си, толкова бе подтиквал мисълта си, та би било учудващо, че би помислил да удовлетвори или утеши сърцето си.
И все пак беше така.
Колко пъти подир военните упражнения, които започваха почти винаги след нощен труд, Питу бе прекосявал равнините на Ларни и Ну и гората по цялата й дължина, за да отиде в окрайнините на земите на Бурсон да дебне Катрин, все така вярна на своите срещи.
Катрин, която, открадвайки по един-два часа на ден от домашните задължения, бързаше да се срещне в малък павилион, разположен сред развъдник за зайци, принадлежащ на замъка в Бурсон, с любимия си Изидор, този щастлив смъртен, все по-горд, все по-хубав, когато всичко наоколо страдаше и се принизяваше.
Колко мъчителни тревоги преглътна клетият Питу, какви тъжни разсъждения му навяваше неравенството на хората в блаженството!
Той, който бе търсен от девойките на Арамон, Тайфонтен и Вивиер, той, който би могъл също да си устройва срещи в гората и който, вместо да се надува като честит любовник, предпочиташе да плаче подобно на бито дете пред затворената врата на павилиона на господин Изидор.
То бе, защото Питу обичаше Катрин, обичаше я страстно, обичаше я толкова, че я поставяше по-високо от себе си.
Момъкът вече дори не разсъждаваше над това, че тя обича друг. Не, за него Изидор бе престанал да бъде обект на ревност. Изидор беше сеньор, Изидор беше красив, Изидор беше достоен за обич; но Катрин, дъщеря на народа, не би трябвало може би да позори семейството си или поне най-малкото да отчайва Питу.
И тези размишления сякаш забиваха тръни в душата му.
— Е, какво! — повтаряше си Питу. — Тя беше дотолкова безсърдечна, че ме остави да си отида. И оттогава даже не е благоволила да се осведоми дали не съм умрял от глад. Какво би казал чичо Бийо, ако знае, че изоставят така приятелите му, че занемаряват работите му? Какво би казал, ако разбере, че вместо да надзирава работниците, управителката на къщата върти любов с господин Дьо Шарни, един аристократ!
Чичо Бийо нямаше да каже нищо. Той щеше да убие Катрин.
— Все пак е нещо — мислеше си Питу, — да имаш в ръцете си подобна възможност за отмъщение.
Да, ала достойното бе да не прибягва до нея.
При все това, Питу вече го бе изпитал, непризнатите добри дела не облагодетелстват онези, които са ги извършили.
Не беше ли възможно да накара Катрин да узнае, че се вършат толкова добри дела?
Ех, Боже мой! Нищо по-лесно; трябваше само да се приближи до девойката в един неделен ден на танците и да й пошушне сякаш случайно онези ужасяващи думи, които разкриват на виновните, че някой трети е надникнал в тайните им.
Не си ли струваше да го стори, за да причини малко страдание на тази горделивка?
Но, за да отиде на танци, бе необходимо да застане редом с изискания сеньор, а за един съперник е недопустимо сравнението с човек в такава изгодна позиция.
Изобретателен като всички, които умеят да се съсредоточават върху мъката си, Питу намери по-
