драгуните, се присъединяваха към това погребално шествие, повтаряйки най-напред полугласно, после високо и накрая с крясъци: „Мъст! Мъст!“
Питу вървеше подир арендатора с шапката на савоеца в ръка.
Така тази злокобна и страховита процесия стигна до площада при Пале Роаял, където цял един народ, опиянен от гняв, се бе събрал и молеше за подкрепата на френските войници срещу чужденците.
— Какви са тези хора в униформа? — попита Бийо, като се спря пред военен отряд, който стоеше с пушки при нозе, преграждайки площада от парадния вход на двореца до улица „Шартр“.
— Това са френските гвардейци! — отвърнаха нестройни гласове.
— А! — рече Бийо, приближавайки се и показвайки на войниците тялото на савоеца, което бе вече безжизнен труп. — Аха! Вие сте французи и оставяте германците да ни колят!
Гвардейците неволно отстъпиха назад.
— Мъртъв е! — разнесе се шепот в редиците.
— Да, мъртъв е! Мъртъв, убит, както и мнозина други.
— И от кого?
— От драгуните от полка на кралските германци. Нима не чухте виковете, изстрелите и тропота на конете?
— Така е! Така е! — изтръгна се като ехо от двеста-триста гърла. — Клаха народа на площад „Вандом“.
— И вие сте от този народ, по дяволите! — изкрещя Бийо, обръщайки се към войниците. — Та това е подлост, да позволите да избиват братята ви!
— Подлост! — промърмориха няколко заплашителни гласа в редиците.
— Да… подлост! Казах го и го повтарям. Хайде — продължи арендаторът, като направи три крачки към мястото, откъдето бяха дошли заканите, — няма ли да убиете и мен, за да докажете, че не сте страхливци?
— Е, какво пък! Добре… добре — рече един от войниците. — Вие сте храбрец, приятелю. Но вие сте буржоа и можете да правите каквото поискате. А войникът си е войник, той изпълнява заповеди.
— Значи излиза — викна Бийо, — че ако получите заповед да стреляте по нас, сиреч по хора без оръжие, ще стреляте — вие, наследниците на мъжете от Фонтьоноа111, които великодушно дадоха преднина на англичаните, като ги оставиха първи да открият огън!
— Аз знам много добре, че няма да стрелям — обади се някой отзад.
— Нито пък аз, нито пък аз — подеха стотина гласове.
— Тогава не разрешавайте и на другите да стрелят по нас — каза Бийо. — Да ни оставите да бъдем изклани от германците е все едно да ни изколите самите вие.
— Драгуните! Драгуните! — проехтяха викове, докато в същото време тълпата започна да приижда на площада, бягайки по улица „Ришельо“.
И се чу отдалечен, ала бързо приближаващ се тропот на тежка кавалерия.
— На оръжие! На оръжие! — зовяха бегълците.
— Бога ми — изръмжа Бийо, хвърляйки на земята тялото на савоеца, което все още не бе оставил, — поне ни дайте пушките си, ако не искате да си служите с тях.
— Щом е така, почакайте, дявол да го вземе! Ще си послужим, и то как — закани се войникът, към когото се бе обърнал Бийо, измъквайки от ръцете му пушката си, която арендаторът бе вече сграбчил. — Хайде, хайде, патрон в зъбите112! И ако австрийците кажат нещо на тези добри люде, ще видят те.
— Да, да, ще видят — отвърнаха войниците, вадейки патрони от паласките и поставяйки ги в устата си.
— О, гръм и мълния! — процеди Бийо, тропайки с крак. — И да ме питаш защо не си взех ловната пушка! Но все ще има някой убит от онези австрийски негодяи и аз ще грабна мускетона113 му.
— Докато чакате — обади се глас, — вземете тази карабина, тя е заредена.
И един непознат мъж пъхна една тежка карабина в ръцете на Бийо.
Точно в този миг драгуните нахлуха на площада, блъскайки и посичайки всичко, което им се изпречеше.
Офицерът, който командваше френските гвардейци, излезе четири крачки напред.
— Хей, господа драгуни! — викна той. — Спрете, ако обичате!
Било защото не го чуха, било защото не пожелаха да го чуят, било най-накрая защото препускаха твърде бързо, за да спрат, драгуните направиха половин завъртане надясно, като при това блъснаха една жена и един старец, които изчезнаха под копитата на конете.
— Хайде, огън! — изкрещя Бийо.
Той беше близо до командващия и би могло да се помисли, че зовът идва от офицера. Гвардейците вдигнаха пушките си и стреляха последователно, което закова драгуните на място.
— Ей, господа гвардейци! — каза един германски офицер, заставайки пред ескадрона, в който бе настъпил безпорядък. — Знаете ли, че стреляте по нас?
— По дяволите! Как да не знаем — отговори Бийо.
И стреля по офицера, който падна.
Тогава френските гвардейци дадоха втори залп и германците, виждайки, че този път си имат работа не с буржоа, които хукват при първия саблен удар, а с войници, очакващи ги неотстъпно на поста си, препуснаха обратно към площад „Вандом“ сред толкова мощен взрив от триумфални възгласи и викове „браво!“, че множество коне побягнаха подплашени и си разбиха челата в затворените капаци на къщите.
— Да живеят френските гвардейци! — ликуваше народът.
— Да живеят войниците на родината! — викна Бийо.
— Благодарим — отвръщаха те, — видяхме огъня и получихме кръщението си.
— И аз също видях огъня — рече Питу.
— Е, и какво? — попита Бийо.
— Ами какво! Струва ми се, че не е толкова страшен, колкото си го представях.
— А сега — подхвана арендаторът, който бе имал време да огледа карабината и беше разбрал, че е доста ценно оръжие, — на кого е пушката?
— На господаря ми — каза същият мъж, който му я бе дал. — Но господарят ми намира, че вие си служите твърде добре с нея, за да си я вземе обратно.
Бийо се обърна и забеляза един лакей с ливреята на херцог Д’Орлеан.
— А къде е господарят ти? — попита той.
Лакеят му показа едни полуотворени жалузи, иззад които принцът беше видял всичко, което се бе случило.
— Значи господарят ти е с нас? — рече Бийо.
— Със сърцето и душата си при народа — отговори лакеят.
— В такъв случай още веднъж, да живее херцог Д’Орлеан! — викна Бийо. — Приятели, херцог Д’Орлеан е с нас, да живее херцог Д’Орлеан!
И посочи жалузите, зад които стоеше принцът.
Тогава жалузите се отвориха и принцът поздрави трикратно.
После се затвориха отново.
Макар и мигновена, тази поява вдигна градуса на ентусиазма до краен предел.
— Да живее херцог Д’Орлеан! — ревнаха две-три хиляди гласа.
— Да разбием оръжейните магазини — подхвърли някой от тълпата.
— Да вървим в Инвалидите114! — викнаха неколцина стари войници. — Сомбрьой има двайсет хиляди пушки.
— Към Инвалидите!
— Към Кметството! — предложиха други. — Превото115 на търговците Флесел116 има ключове от оръжейния склад на
