товара.
Резултатът бе забележително ускоряване на хода.
За пет минути стигнаха при оградата.
— Хайде — подкани Бийо, — заедно.
— Ясно — кимна Питу. — Ще направим бойна машина. Римляните са наричали това таран.
И гредата, приведена в движение, разби със страшен удар ключалката.
Войниците, които стояха на стража във вътрешността на Тюйлери, дотичаха, за да окажат съпротива. Но при третия удар вратата поддаде, завъртайки се тежко на пантите си, и тълпата нахлу в тази зейнала и мрачна паст.
По раздвижването, което настъпи, принц Дьо Ламбеск усети, че се е отворил изход за онези, които смяташе за свои пленници. Обзе го гняв. Той направи един скок напред с коня си, за да прецени по-добре положението. Драгуните, застанали зад него, помислиха, че е дадена заповед за тръгване, и го последваха. Конете, вече разгорещени, бяха неудържими; хората, които търсеха реванш за провала си на площада пред Пале Роаял, вероятно не се и опитваха да ги удържат.
Принцът осъзна, че е невъзможно да овладее стихията, и се остави да бъде повлечен, и един разтърсващ вик, нададен от жените и децата, се въздигна към небето, зов за мъст от Бога.
В тъмнината се разигра ужасяваща сцена. Онези, които бяха нападнати, побесняха от болка, онези, които нападаха, побесняха от ярост.
Горе на терасите се организира нещо като отбрана, към драгуните полетяха столове. Принц Дьо Ламбеск, уцелен в главата, отвърна със саблен удар, без да си дава сметка, че посяга на невинен, вместо да наказва виновен, и един седемдесетгодишен старец падна118.
Бийо го видя и изкрещя.
Начаса вдигна карабината, огнен език проряза мрака и принцът би бил мъртъв, ако в същия миг случайността не беше накарала коня му да се изправи на задните си крака.
Животното бе улучено с куршум във врата и се строполи.
Помислиха, че принцът е убит. Тогава драгуните нахълтаха в Тюйлери, преследвайки бягащите с пистолетни изстрели.
Ала бегълците, имайки голямо пространство пред себе си, се пръснаха под дърветата.
Бийо спокойно презареди карабината си.
— Бога ми! Ти беше прав, Питу — каза той, — наистина сме пристигнали навреме.
— Ако ще ставам храбрец — рече Питу, изпразвайки мускетона си по най-дебелия от драгуните, — струва ми се, че няма да е толкова трудно, колкото си мислех.
— Да — отвърна Бийо, — но безполезната храброст не е храброст. Ела оттук, Питу. И внимавай сабята да не ти се заплете в краката.
— Почакайте ме, драги господин Бийо. Ако ви изгубя, няма да мога да се оправя. Не познавам Париж като вас, никога не съм идвал.
— Ела, ела — подкани го Бийо и закрачи по насипа край водата, докато отмина линията на отрядите, които напредваха по кейовете, но този път толкова бързо, колкото можеха, за да помогнат, ако се наложеше, на драгуните на принц Дьо Ламбеск.
Стигнал до края на насипа, Бийо седна на парапета и скочи на кея.
Питу направи същото.
12.
Онова, което ставаше в нощта на 12 срещу 13 юли 1789
Веднъж стъпили на кея и забелязвайки да проблясват по моста на Тюйлери оръжията на нов отряд, който по всяка вероятност не бе приятелски, двамата провинциалисти се спуснаха до края на кея и слязоха по стръмния бряг на Сена.
Часовникът на Тюйлери удари единайсет часа.
Щом стигнаха до дърветата край реката, клонести трепетлики и високи тополи, които миеха нозе във водата, арендаторът и Питу се скриха в тъмнината на листака им, легнаха на тревата и започнаха да умуват.
Ставаше въпрос да се реши, и арендаторът пръв го постави, дали да останат там, където бяха, сиреч на сигурно място, или пък да се хвърлят отново в метежа и да вземат участие в тази борба, която, изглежда, щеше да продължи през част от нощта.
И Бийо зачака отговора на Питу.
Момъкът бе много пораснал в очите на арендатора. Най-напред чрез своята ученост, която беше показал предния ден, а след това и чрез смелостта си, която бе засвидетелствал вечерта. Питу инстинктивно усещаше това; ала вместо да се възгордее, бе още по-признателен на добрия арендатор. Питу беше скромен по природа.
— Господин Бийо — подхвана той, — очевидно е, че вие сте по-храбрият, а аз по-малко страхлив, отколкото си мислех. Хораций, който при все това е бил човек, различен от нас, поне по отношение на поезията, хвърлил щита си и побягнал при първия сблъсък119. Аз все още пазя мускетона, паласката и сабята, което доказва, че съм по-храбър от Хораций.
— Е, накъде биеш?
— Натам, драги господин Бийо, че и най-храбрият може да бъде убит от куршум.
— По-нататък? — каза арендаторът.
— По-нататък ето какво, драги господине: понеже ми съобщихте, тръгвайки от фермата в Дамартен, намерението си да дойдете в Париж за нещо важно…
— О! Мътните да го вземат! Вярно, заради ковчежето.
— Е, какво? Заради ковчежето ли дойдохте или не?
— Гръм и мълния! Заради ковчежето и за нищо друго.
— Ако се оставите да ви убие някой куршум, няма да свършите работата, заради която сте дошли.
— Наистина, Питу, ти си десет пъти прав.
— Чувате ли оттук как трошат и викат? — продължи окуражен момъкът. — Дървото се къса като хартия, а желязото се усуква като конопени върви.
— Това е, защото народът е гневен, Питу.
— Но — осмели се да добави Питу, — струва ми се, че и кралят е не по-малко гневен.
— Кралят ли?
— Разбира се, австрийците, германците, кайзеровците, както ги наричате, са войници на краля. Е, добре! Щом те стрелят по народа, то е, понеже кралят им е наредил да стрелят. А за да дава такива заповеди, кралят би трябвало също да е гневен, нали?
— Едновременно си прав и грешиш, Питу.
— Това не ми изглежда възможно, драги господин Бийо, и не смея да ви кажа, че ако бяхте изучавали логика, нямаше да дръзнете да изречете подобен парадокс.
— Ти си хем прав, хем грешиш, Питу, и ще разбереш защо.
— Друго и не искам, обаче се съмнявам.
— Виждаш ли, Питу, в двора има две партии. Тази на краля, който обича народа, и тази на кралицата, която обича австрийците.
— Това е, защото кралят е французин, а кралицата — австрийка — отвърна философски Питу.
— Почакай! С краля са господин Тюрго120 и господин Некер. С кралицата са господин Дьо Бретьой121 и Полиняковци. Кралят не е господарят, щом бе принуден да отпрати господин Тюрго и господин Некер. Кралицата е господарката, сиреч Бретьой и Полиняковци. Ето защо всичко отива на зле. Та значи, Питу, злото идва от мадам Дефицит. Мадам Дефицит е разгневена и войските стрелят от нейно име. Много е просто — австрийците защитават Австрийката.
— Простете, господин Бийо — попита Питу, — но
— Пари, Бога ми! И понеже парите ги няма, и понеже любимците на кралицата са изяли тези пари, които липсват, затова я наричат мадам Дефицит. Така че не кралят е разгневен, а кралицата. Кралят е само
