Анж Питу

на прага на нашия ад!

Изричайки бихте приспивали, владетелката отправи към доктора поглед, по- изпитателен от всякога.

Този път Жилбер се изчерви пряко волята си.

Това достави неизказана радост на Мария-Антоанета; тя почувства, че ударът, който бе нанесла, е причинил истинска рана.

— Защото вие приспивате — продължи кралицата, — вие, който сте се учили навсякъде и върху всичко, вие несъмнено сте изучавали науката за магнетизма заедно с най- добрите хипнотизатори на нашия век, с хората, които превръщат съня в предателство и четат тайните на другите!

— Действително, мадам, често и дълго съм се учил при мъдрия Калиостро.

— Да, онзи, който практикува и кара своите последователи да практикуват тази духовна кражба, за която говорих преди малко, онзи, който с помощта на този магически сън — бих го нарекла низост — отнема на едни душите, а на други телата.

Жилбер отново разбра и сега побледня, вместо да се изчерви.

Кралицата потръпна от радост до дън душа.

— Ах, негоднико! — прошепна тя. — Аз също те нараних, виждам кръвта.

Но и най-дълбоките вълнения не оставаха задълго видими по лицето на доктора. И приближавайки се до Мария-Антоанета, която, въодушевена от победата си, го гледаше непредпазливо, той каза:

— Мадам, Ваше Величество греши, като оспорва на тези учени хора най-голямото достойнство на науката им, тази власт да приспиват не жертви, а субекти чрез магнетичния сън. Грешите, като им отричате правото да развиват по всички възможни начини едно откритие, чиито закони, веднъж признати и урегулирани, може би ще бъдат призвани да преобърнат света.

И приближавайки се още повече до кралицата, Жилбер я бе погледнал на свой ред с онова могъщество на волята, пред което нервната Андре се бе огънала.

Владетелката усети една тръпка да пробягва по вените й.

— Мерзко е — рече тя — да се злоупотребява с разни тъмни и мистериозни практики, за да се погубват души и тела!… Мерзавец е този Калиостро!

— А! — възкликна Жилбер многозначително. — Избягвайте да съдите толкова сурово грешките, допускани от човешките създания, мадам.

— Господине!

— Всяко създание е предразположено да греши, мадам. Всяко създание вреди на друго и без индивидуалния егоизъм, който създава общата сигурност, този свят би бил едно огромно бойно поле. Най- добрите са онези, които са добри, това е. Някои ще ви кажат — по-добрите са по-малко лошите. Колкото по-извисен е съдникът, мадам, толкова по-снизходителен трябва да бъде. От висотата на трона, който заемате, мадам, вие имате по-малко от когото и да било правото да проявявате строгост спрямо прегрешенията на останалите. Бъдете върховното снизхождение на земния трон, както на небесния Бог въплъщава върховното милосърдие.

— Господине — поде кралицата, — гледам по друг начин на своите права и най-вече на задълженията си. Аз съм на трона, за да наказвам и възнаграждавам.

— Не мисля така, мадам. Напротив, по мое мнение вие сте на трона, вие, жената и кралицата, за да помирявате и да прощавате.

— Предполагам, че не ме поучавате, господине.

— Имате право, мадам, само отговарям на Ваше Величество. Например този Калиостро, мадам, за когото говорехте и чиято наука оспорвате, спомням си, и това е спомен, още по-далечен от вашите за Трианон, та спомням си, че в градините на замъка Таверне му се представи случай да даде на дофината на Франция едно доказателство за тази наука, не знам какво е било, ала тя трябва да е запазила дълбок спомен, защото я бе впечатлило жестоко, до степен, че загуби съзнание275.

Жилбер удряше на свой ред; наистина удряше наслуки, но случайността му помогна и той улучи толкова точно, че кралицата пребледня ужасно.

— Да — каза тя с пресипнал глас, — да, вярно е, накара ме да видя насън една отвратителна машина. Само че досега не ми е известно подобна машина да съществува в действителност.

— Не знам какво ви е накарал да видите, мадам — подхвана Жилбер, удовлетворен от постигнатото въздействие, — ала онова, което знам, е, че не може да се оспорва званието учен на човек, който притежава такава власт над другите, над себеподобните си…

— Себеподобните си — процеди презрително кралицата.

— Добре, лъжа се — продължи Жилбер, — и властта му е дотолкова голяма, че превива на своето ниво, под игото на страха, главите на земните крале и принцове.

— Мерзост! Мерзко е, повтарям ви, да се злоупотребява със слабостта или с доверчивостта.

— Твърдите, че са мерзавци онези, които използват науката?

— Химери, лъжи, подлости!

— Какво ще рече това? — попита невъзмутимо Жилбер.

— Ще рече, че Калиостро е долен шарлатанин и че неговият така назован хипнотичен сън е престъпление.

— Престъпление!

— Да, престъпление — наблегна владетелката, — защото е последица от едно магическо питие, от един чудодеен еликсир, от едно отровителство, до чиито извършители човешкото правосъдие, представлявано от мен, ще стигне и ще ги накаже.

— Мадам, мадам — поде Жилбер със същото търпение и снизхождение, — моля ви, заради онези, които са сгрешили в този свят.

— А! Значи признавате?

Кралицата се заблуждаваше, поради кротостта в гласа на доктора сметна, че моли за себе си.

Тя се лъжеше; това бе едно предимство, което Жилбер не можеше да пропусне.

— Какво? — произнесе той, разширявайки пламтящите си зеници, под които Мария-Антоанета сведе очи като пред отблясъка на слънчев лъч.

Владетелката се смути, ала направи усилие.

— Не е възможно да се разпитва една кралица, без да бъде наранена, господине — рече тя. — Знайте това, вие, който сте новодошъл в двора. Но вие говорехте, струва ми се, за хората, които са сгрешили, и искахте да проявя снизхождение.

— Уви, мадам! — каза Жилбер. — Какво е безукорно човешко създание, онова ли, което е успяло да се затвори така добре в дебелата черупка на съзнанието си, та погледът на другите да не може да проникне в нея? Тъкмо това често наричат добродетел. Бъдете снизходителна, мадам.

— В такъв случай — подхвана неблагоразумно кралицата — за вас няма добродетелни създания, господине, за вас, ученика на тези люде, чийто поглед ще търси истината дори в дълбините на умовете.

— Това е вярно, мадам.

Тя избухна в смях, без да се помъчи да прикрие презрението, клокочещо в този смях.

— О, за Бога, господине! — извика. — Бихте ли благоволили да забележите, че не говорите на обществено място, пред идиоти, селяни или патриоти?

— Уверявам ви, знам пред кого говоря, мадам — отвърна Жилбер.

— Повече уважение тогава, господине, или повече ловкост. Огледайте собствения си живот, изследвайте дълбоките слоеве на това съзнание, което, въпреки опита и гения си, хората, работили навсякъде, трябва да притежават също както простосмъртните. Спомнете си за всичко низко, вредно, престъпно, което сте могли да си помислите, за жестокостите, злоупотребите… дори злодеянията, които сте могли да извършите. Не ме прекъсвайте, и когато осмислите всичко това, господин докторе, сведете глава, станете смирен, не се доближавайте с подобна нагла надменност до обителта на кралете, които, поне до нова повеля, са ръкоположени от Бога, за да проникват в душите на престъпниците, в гънките на съзнанието на другите и да налагат без жал и милост наказания на виновните. Ето, господине — продължи кралицата, — какво би следвало да направите. И ще получите признателност за вашето разкаяние. Повярвайте ми, най-добрият начин да се излекува една душа, така болна като вашата, би